Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4237 от 19.08.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1804/2026
Вид
Определение № 4237
Подписан
19.08.2026
В сила
19.08.2026
Състав
Даниела Димова Томова, Деница Добрева, Диана Колева Стоянова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4237 гр. Варна, 19.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Диана К. Стоянова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20263100501804 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.

№26147/12.08.2026г., подадена от Д. М. А., чрез адв. К. от ВАК, срещу решение № 155/23.04.2026г. по гр.д.№12278/2025г. по описа на Варненски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя осъдителен иск срещу „Кредито ООД, ЕИК 204554530, със седалище гр.София за заплащане на сумата от 73,11 евро – заплатена при начална липса на основание въз основа на недействително договаряне по потребителски кредит № ********** от 06.07.2020г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 21.11.2025г. до окончателното заплащане на дължимата сума,като погасен по давност.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон касателно началната датата на давността за връщане на даденото при начална липса на основание. Счита, че съдът е следвало да извърши корективно тълкуване на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД в светлината на практиката на СЕС, и да приеме, че давността започва да тече от датата на узнаване за неравноправните клаузи. Стича, че ответникът е следвало да докаже, че потребителят обективно е могъл да узнае за неравноправното договаряне преди завеждане на делото. При тези аргументи се настоява за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи иска.

Ответникът, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозирал отговор. Счита, че решението е законосъобразно. Съдът правилно е приложил института на давността.

Настоява, че ищецът е този, който е следвало да докаже наличието да пречки давността да започне да тече от плащането. Настоява за потвърждаване на решението.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Доказателствени искания не са релевирани.

Производството по делото е образувано и по частна жалба вх.

1

№55572/09.07.2026г., депозирана от „Кредито ООД срещу определение №8428/19.06.2026г. по гр.д.№12278/2025г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение № 155/23.04.2026г. в частта за разноските.

В жалбата се оспорва извода на съда за това, че възражението за прекомерност е бланкетно, поради което и не следва да бъде обсъждано. Счита, че страната не следва да обосновава възражението си като условие за неговата допустимост. Намира, че разноските, заплатени от ищеца за адвокатско възнаграждение, не съответстват на фактическата и правна сложност на производството, както и на процесуалната дейност на адвоката, която не се отличава от типичната по подобни дела.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Д. М.

А., чрез адв. К. от ВАК, с което обжалваното определение се намира за законосъобразно и се настоява за неговото потвърждаване в обжалваната от насрещната страна част. При произнасяне по молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът правилно не е зачел възражението за прекомерност, направено от ответника. Въпросното възражение не е мотивирано, каквото е изискването на чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което не подлежи на разглеждане. Счита, че мотивите на възражението не могат да се обосноват допълнително в производството по чл. 248, ал.

1 от ГПК. Счита, че размерът на възнаграждението на адвоката кореспондира на фактическата сложност, при съобразяване, че възнаграждението е действително заплатено.

По делото е депозирана и частна жалба вх.№53945/06.07.2026г. от Д. М. А., чрез адв. К. от ВАК срещу определение №8428/19.06.2026г. по гр.д.№12278/2025г., с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение № 155/23.04.2026г. в частта за разноските. Счита, че при отхвърляне на осъдителния иск на потребител, заявен кумулативно с уважен иск за недействителност на потребителски кредит, потребителят не носи отговорност за разноски при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК. В тази връзка се позовава на практика на СЕС в смисъл, че възлагането на разноски на страната има възпиращ ефект за предявяване на искове от потребител. В заключени настоява за отмяна на определението в обжалваната част и присъждането на разноски на страната в цялост.

В срока по чл. 276,ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от от „Кредито ООД, с който обосновава законосъобразност на обжалваното определение в съответната част.

Съдът констатира, че частните жалби са депозирани в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК от процесуално легитимирани на страни. По тези жалби съдът ще се произнесе с крайния съдебен акт във въззивното производство.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П Р И Е М А ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№26147/12.08.2026г., подадена от Д. М. А., чрез адв. К. от ВАК срещу Решение № 155/23.04.2026г. по гр.д.

№12278/2025г. по описа на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявени от жалбоподателя осъдителен иск срещу „Кредито ООД, ЕИК 204554530, със седалище гр.София за заплащане на сумата от 73,11 евро –заплатена при начална липса на 2 основание въз основа на недействително договаряне по потребителски кредит № ********** от 06.07.2020г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 21.11.2025г. до окончателното заплащане на дължимата сума,като погасен по давност.

П Р И Е М А ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№55572/09.07.2026г., депозирана от „Кредито ООД срещу определение №8428/19.06.2026г. по гр.д.

№12278/2025г., с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение № 155/23.04.2026г. в частта за разноските.

П Р И Е М А ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№53945/06.07.2026г., депозирана от Д. М. А., чрез адв. К. от ВАК срещу определение №8428/19.06.2026г. по гр.д.№12278/2025г., с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение № 155/23.04.2026г. в частта за разноските.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 14.10.2026г. от 13.30 часа.

Определението не подлежи на обжалване.

Определението да се съобщи на страните чрез ЕПЕП, на осн.чл. 38а, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3