Решение № 211 от 28.03.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Русе, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20224520201779 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Р. В. В. против Наказателно постановление Наказателно постановление № 22-1085-002320/16.09.2022 г., издадено от Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е необосновано и издадено в нарушение на материалния закон, поради което се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят Р. В., редовно призован, се явява лично и заедно с адв. Н. Д., в качеството му на упълномощен защитник. В хода на пледоарията си, адв. Д. поддържа изложеното в жалбата, като го доразвива от правна и фактическа.

Моли наказателното постановление да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

1

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е получено от жалбоподатя на 21.09.2022 г., а жалбата е подадена на 27.09.2022 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 14.07.2022 г. на път Първи клас № 2 Русе – Варна, в района на км. 33, във връзка с настъпило ПТП била въведена временна организация за движение на МПС-та, по силата на която товарни автомобили над 12 т. следвало да спират в най-крайната лява лента, а за леките автомобили бил предвиден обходен маршрут през село Писанец.

Спазването на така въведената временна организация се извършвало от свидетелите С. С. и П. П., които се намирали на път Първи клас № 2 Русе – Варна, а свидетелят Т. Г. следял спазването на въведените мерки след разклона на село Писанец.

На същата дата, около 14:50 часа, жалбоподателят Р. В., в качеството си на водач, управлявайки състав от ППС - влекач Волво, ФХ с рег. номер Р4451ВТ, и прикрепено полуремарке към него Шварцмюлер Ж 203, с рег. номер Р2327ЕЕ, собственост на „НИКМАРИ ТРАНС“ ООД, не се съобразил с така въведената временна организация. Въпреки даденото му нареждане от свидетеля С. със стоп палка, жалбоподателят не спрял и продължил, подминавайки колоната от спрели товарни автомобили. След това жалбоподателят В. минал покрай свидетеля Г., който не направил опит да го спре, тъй като в тази част пътния участък бил твърде тесен, и продължил движението си по обходния маршрут през село Писанец.

Свидетелят П. П. информирал свидетеля Т. Г. за случилото се, като последният спрял управляваното от жалбоподателя В. ППС.

Съобразявайки изложеното от свидетеля П., свидетелят Т. Г. съставил АУАН Серия GA № 713204/14.07.2022 г., приемайки, че с поведението си жалбоподателят В. е осъществил нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП. Така съставения АУАН бил подписан без възражения от последния, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от 2

ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН, Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в качествто му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деяния, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН Серия GA № 713204/14.07.2022 г., Наказателно постановленив № 22-1085-002320/16.09.2022 г., справка нарушител/водач и писмо от ОД на МВР-Русе, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите Т. Г., П. П. и С. С..

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдът изцяло кредитира изложеното от свидетелите Т. Г., П. П. и С. С., доколкото показанията им са еднопосочни, последователни, логични и кореспондират, както по между си, така и с останалия доказателствен материал. Следва да се посочи, че тримата свидетели са полицейски служители, които свидетелстват за обстоятелства, които са им станали известни в хода на изпълнение на служебните им задължения, тоест същите се явяват напълно незаинтересовани от изхода на делото.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както авторството на нарушението, така и механизма на осъществяването му.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – автоконтрольор, а НП е издадено от компетентен АНО – Началник Група при Сектор 3

„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. В акта, а впоследствие и в наказателното постановление, нарушенията са описани пълно и ясно, като са посочени всички съставомерни елементи.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава му, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът приема, че жалбоподателят Р. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението на чл. 6, т. 2 от ЗДвП, за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 2 от ЗДвП участниците в движението са длъжни да изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението на пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение.

В процесния случай, от събраната по делото доказателствена съвкупност, се установи по категоричен начин, че на посочената в наказателното постановление дата, 4 час и място жалбоподателят В., в качеството си на водач на ППС - влекач Волво, ФХ с рег. номер Р4451ВТ, и прикрепено полуремарке към него Шварцмюлер Ж 203, с рег. номер Р2327ЕЕ, собственост на „НИКМАРИ ТРАНС“ ООД, е отказал да изпълни дадените разпореждания със стоп палка от свидетеля С. С. – полицейски служител, който е бил упълномощен да регулира и контролира движението по силата на временно въведена организация на движението по път - Първи клас № 2 Русе – Варна, в района на км. 33. Тоест налице са всички съставомерни елементи от обективна страна на нарушението, във връзка с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя В..

От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, доколкото в съзнанието на дееца са намерили отражение всички обективни факти от състава на нарушението, и във волево отношение същият пряко е целял настъпване на общественоопасните последици от извършеното от него деяние.

Съдът счита, че АНО правилно е издирил и приложил относимата санкционна разпоредба – чл. 175, ал. 5 от ЗДвП, предвиждаща за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна организация на движението или временна забрана за движение, административни наказание „Лишаване от право да право да управлява МПС“ за срок от три месеца и „Глоба“ в размер на 1000 лева. Видно от посоченото, съдът намира, че размерът на наказанията е индивидуализиран правилно, доколкото същите са определени в абсолютен размер.

Сочената от защитата като относима разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП не би могло да намери приложение в процесния случай, доколко се установи по категоричен начин, че полицейските служители са действали в изпълнение на устно въведена временна организация за движението. В този смисъл е и Решение № 52 от 10.03.2021 г., постановено по к.а.н.д. № 26/2021 г. по описа на Административен съд – Русе.

Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП приложението на чл. 28 от ЗАНН е изключено по отношение на нарушенията на ЗДвП, каквото е и настоящото. Тази разпоредба е влязла в сила на 23.12.2021 г., а деянието е осъществено на 14.07.2022 г., тоест към този момент законодателят вече е изключил възможността за квалифицирането му като маловажен случай. За прецизност следва да се посочи, че съдът счита, че процесното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН. По делото не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид.