Решение № 40 от 24.03.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Враца, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря М. К. Ценова като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно гражданско дело № 20261400500018 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано в по въззивна жалба на Т. Ц. А., представляван от адв. М. М. от АК - Враца, срещу Решение № 160/23.10.2025 г., постановено от Районен съд-*** по гр. д. № 1080/2025 г. по описа на този съд. В нея се твърди, че първостепенният съд е постановил решението в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че бащата не е оспорвал исковата претенция и в съдебното заседание бил декларирал, че дава разрешение на дъщеря си да пътува и не я препятствал. Твърди, че е снабдил майката с нотариално заверена писмена декларация от 11.02.2025 г. с валидност до навършване на детето на 18-годишна възраст, от която се виждало, че детето има личен документ за самоличност за пътуване, но въпреки това майката инициирала съдебен процес без да има правен интерес за това. Навежда доводи за злоупотреба с процесуални права и за образуване на делото, за да товари със съдебни разноски ответника. Също така намира, че претенцията почива на хипотетични бъдещи пътувания, никое от които не е подкрепено с доказателства, като от издадения от училищните власти документ било видно, че формата на обучение на детето не налага пътувания в чужбина, а предвидените възможни програми се осъществявали след конкурсна процедура, за участие на детето в каквато нямало доказателства. Моли се обжалваното решение да се отмени и да му се присъдят разноски за въззивната инстанция.

По жалбата е подаден отговор с вх. № 6169/16.12.2025 г. от М. Т. А. със съгласието на майката Д. В. Н.. В него се правят оплаквания от поведението на 1 бащата, като се твърди, че подлага нея и майката на системен тормоз и обиди.

Твърди се, че всеки път, когато неговото съгласие е необходимо, той дава обещание за това, но реално не изпълнява поетия ангажимент, а вместо това предизвиква скандали. Твърди се, че съгласието се иска в интерес на детето, че по този начин се избягват конфликтни ситуации с бащата и че е в реална невъзможност да получи международен паспорт. Моли се решението на районния съд да бъде потвърдено и да й се присъдят разноски.

В откритото съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява, депозирал е молба, с която се иска даване на ход на делото и уважаване на жалбата.

Въззиваемата и детето се явяват лично и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Пред въззивния съд на основание чл. 15, ал. 1 Закона за закрила на детето М.

Т. А. е изслушана от съда в присъствието на социалния работник И. М.. Пред съда детето М. А. изложи, че е в 10-ти клас и учи в училище „***“ в гр. ***, специалност „***“. Обясни, че не говори с баща от около четири години, защото той не се държи добре с нея, не се съобразява с нейните желания. Твърди, че баща й не дава разрешение да пътува в чужбина. За последното пътуване в Италия за практика, свързана с обучението й, е трябвало да се запише до около края на месец януари, но не е успяла, защото е нямала нито паспорт, нито разрешение от него. Обясни, че за да участва в пътувания, организирани от училището, следва да представи в училище писмена декларация-съгласие и от двамата родители, като за последното такова пътуване баща й не е дал такава декларация. Притеснява се за предстоящите си пътувания и от факта, че не знае дали ще получи разрешение от баща си и няма паспорт.

Социалният работник потвърждава, че детето е изразило личното си мнение, като съобщи на съда, че към момента не работят със семейството, но не е настъпила промяна след изготвяне на последния доклад по повод искането за издаване на задграничен паспорт.

От социален доклад с вх. № 4875/02.10.2025 г. се установява, че родителите на детето са разделени от 2010 г., като родителските права са предоставени на майката през 2011 г., когато бракът им е прекратен. М. е имала паспорт, който е изтекъл на 09.09.2024 г. и не е подновен, като тя има желание и възможност да пътува, но няма нужното навременно разрешение от баща си. Бащата твърди, че няма против детето му да пътува, но иска да дава изрично съгласие всеки отделен път, съответно отказва да сключи споразумение с майката по този въпрос.

След като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема от фактическа страна следното:

Безспорно е, че М. Т. А. е дете на страните в производството, които са с прекратен брак от 2011 г., когато родителските права са предоставени на майката Д.

В. Н., а на бащата е определен режим на лични отношения с детето. М. А. е на 15 години и разполага с личен документ за самоличност, но понастоящем няма задграничен паспорт, тъй като предходният й е изтекъл на 09.09.2024 г. и липсва съгласие от страна на бащата за неговото преиздаване. Тя се отглежда добре от майката, здраво и комуникативно дете е, редовно посещава училище, чувства се 2 добре там, а с баща си не комуникира по собствено желание.

Не се спори, че бащата действително е предоставил на майката обща нотариално заверена декларация-съгласие за пътуване в чужбина на дете с рег. № 1052 от 11.02.2025 г. Установява се също така от обясненията на детето, както и от социалния доклад, че при необходимост от допълнителна, изрична писмена декларация-съгласие, както и съгласие за издаване на задграничен паспорт, бащата отказва да ги снабди с такива.

По този повод е инициирано първоинстанционното производство, което е образувано по иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, предявен от майката и законен представител на непълнолетната М. Т. А. – Д. В. Н., с който е поискано от съда да се даде съдебно разрешение, заместващо съгласието на бащата, за издаване на паспорт на името на детето, както и да се даде разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да напуска пределите на Република България и да пътува и пребивава в други държави до навършване на пълнолетие. Ищцата е посочила, че пътуванията са свързани както с екскурзии, така и с участие на детето в международни образователни проекти и инициативи по линия на училището и специалността „***“ в СУ „***“ – ***. Първоинстанционният съд е отчел, че родителите са разведени и в конфликтни отношения.. Отчел е, че детето вече е имало издаден задграничен паспорт, чийто срок е изтекъл, както и че реално съществува необходимост от издаване на нов, за да може да участва в образователни проекти и пътувания в чужбина. Прилагайки Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС и приемайки, че бащата има противоречиво и непостоянно поведение що се касае до даване на съгласие за пътувания, приел е, че в най-добър интерес на детето е да се замести съгласието на бащата. С решението искът е уважен - допуснато е издаване и получаване на паспорт за задгранични пътувания на детето и е дадено разрешение детето да напуска пределите на Република България и да пътува и пребивава многократно в страните от ЕС и Република Турция до навършване 18-годишна възраст, придружавано от майката или друго лице-придружител.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК, съдът може да разреши по реда на чл.127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем. В мотивите на този тълкувателен акт е посочено, че в рамките на това производство съдът решава спора по целесъобразност, воден от интересите на детето, които се преценяват конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства и въз основа на анализ на конкретните факти, установени в хода на производството.

Направено е разграничение между случаите, в които се иска разрешение за пътувания, свързани с краткосрочно напускане и връщане в страната, и пътуване с цел промяна на местоживеенето на детето в чужбина. Пояснено е, че при пътуване на детето в чужбина на екскурзия, почивка, за посещение на близки, обучение, културни или спортни прояви, състезания, лечение и пр., съдът подлага на преценка причината за искането и при липса на данни за съществуващ конкретен и 3 реален риск за детето, съдът определя параметрите на разрешението. В случаите на краткосрочно пътуване на детето в чужбина, възможността да възникне конфликт между правото на детето да пътува и правото на родителя на лични отношения е минимална, а дори и да възникне, ако пътуването на детето е в негов интерес, то засегнатият родител следва да търпи това временно ограничаване на правата си.

Разяснено е също така, че конкуренция между правата на детето и родителите, съответно - нужда от въвеждане на баланс между тях от гледна точка на интересите на детето, възниква единствено в хипотезата на промяна местоживеенето на родителя, при когото е определено детето да живее, или ако е определено детето да живее при други лица и те променят местоживеенето си, или се налага местоживеенето му да е различно от това на родителите. В такава именно ситуация промяната в живота на детето е комплексна и се налага задълбочено изследване на интересите му, а преместването на детето ще засегне и интересите на родителя, при когото детето не живее, но с когото има определен режим на лични отношения.

Според задължителните разяснения на ВКС решението на съда следва да е в съответствие с най-добрия интерес на детето, с участието на детето, при зачитане на неговото мнение и с оглед специфичните му нужди. Когато родител се противопоставя на пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да подложи на преценка действителните мотиви на този родител и дали те са свързани с интересите на детето, или произтичат от нагласите му към другия родител или от конфликти между двамата.

В конкретния случай поводът за исканото разрешение по реда на чл.127а СК е конкретно краткосрочно пътуване на ненавършилото пълнолетие дете, организирано от училището, в което детето учи, и свързано с обучението му, но с оглед продължителността на производството и липсата на съгласие за преиздаване на паспорта на детето, искането е депозирано за целия период до навършване на пълнолетието му и за преиздаване на задграничния паспорт на детето.

Следва изрично да се подчертае, че исканото от съда разрешение не е свързано с промяна в местоживеенето на М. Т. А.. От социалния доклад се установи, че детето има трайно установено местоживеене в България, при майка си в гр. ***, където детето редовно посещава училище.

При така установените факти съдът намира, че исканото разрешение е свързано с пътувания на детето в чужбина основно с цел обучение и семейни екскурзии, т.е. краткосрочни пътувания, които са в интерес на детето и биха спомогнали за неговото развитие, както в областта на неговото обучение, така и в личностен план. Доколкото тези пътувания се организират от училището, в което учи М. А., съдът приема, че за нея не е налице конкретен и реален риск, който да представлява основание за отказ за издаване на разрешение.

Настоящият съдебен състав намира, че отказът на бащата да даде съгласие за пътуване на детето в чужбина не е преимуществено свързан с интересите на детето, а с конфликтите му с майката и негодуванието му от факта, че детето не желае да комуникира с него. От обясненията на детето се установи, че между него и баща му липсва пълноценен контакт. М. съобщи на състава, че по нейно мнение, като не му говори, тя иска „да го накаже“, а „когато нещо не му харесва, той прави 4 това, което иска“ и не се съобразява с нейните молби. Тези отношения и причини обаче не могат да бъдат основание за лишаване на детето от основни права и свободи, каквото е гарантираното в чл.35 от Конституцията на РБ право на всяко лице да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели.