Решение № 273 от 03.07.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Стара Загора, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20235530201234 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 24-2300069 от 07.04.2023 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД град Стара Загора, ЕИК 206328575, в качеството му работодател, на основание чл.79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, във връзка с чл. 75а, ал.5 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, във връзка с чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение по чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Жалбоподателят недоволен от наложената му имуществена санкция моли съда да я отмени. Мотивира се че не е извършено административно нарушение, както и че неправилно е приложен материалния закон. В съдебно заседание, чрез адвокат Д. поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира за сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, чрез старши юрисконсулт Лекина взема 1 становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление, като претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетелите – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл.59, ал.2 ЗАНН, съдът приема, че жалбата е допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото доказателства, съдът установява следната фактическа обстановка:

Във връзка с постъпило запитване от кралство Белгия в системата за международен обмен на информация /IMI/, от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, е била извършена проверка на дружеството жалбоподател. От извършената проверка е било установено, че лицето М.Е, служител на дружеството жалбоподател е с разрешение за продължително пребиваване в страната чужденец, който предоставя за дружеството работна сила, без на същият да е разрешен достъп до пазара на труда. Тези обстоятелства, актосъставителят е възприел като нарушение на чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ от страна на работодателя, за което на същия е била изпратена покана по чл. 40, ал.2 ЗАНН, за съставяне на АУАН, в която под т.8 фигурират посочените обстоятелства. Поканата е била получена на 24.02.2023 г. от Л.П.П, упълномощена от управителя на дружество с пълномощно от 21.12.2020 г. /л. 16-18 от делото/. На посочената в поканата дата, в Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора не се е явил представител на дружеството, при което актосъставителят е възприел, че е налице хипотезата на чл. 40, ал.2 ЗАНН и е съставил акт №24-2300069/07.03.2023 г. в отсъствие на нарушителя. Актът е бил връчен на 08.03.2023 г. на Б.М.М, упълномощен от управителя на дружеството /л. 22 от делото/. На основание същия АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така както в акта.

2

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че при извършена проверка на 04.01.2023 г. и 07.02.2023 г., по документи и в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище град Стара Загора, е установено, че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК 206328575, седалище и адрес на управление; гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, ул.

„Новозагорско шосе“ №032016, в качеството си на работодател , е приел чужденеца-гражданин на трета държава (Република Турция) М.Е, ЛНЧ **********, дата на раждане ****** г., продължително пребиваващ в страната чужденец да предоставя за него работна сила в гр. Стара Загора, на 24.10.2022 г. (дата на постъпването на работа), без на М.Е да е разрешен достъп до пазара на труд.

От така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 75а, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност: „Чужденец – гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а съгласно ал.2 на чл. 75а от същия закон: „Наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

Допълнителните обективни обстоятелства на цитирания състав на административно нарушение изискват субектът на нарушението – работодател да е приел законно пребиваващ гражданин на трета държава.

Съгласно §1. т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ:

"Гражданин на трета държава" е лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Видно е, че лицето М.Е, 3 отговаря на така поставената от Законодателя дефиниция. Кой гражданин на трета държава е законно пребиваващ, може да се изведе от легалната дефиниция на §1. т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ, според която "Незаконно пребиваващ" е лице по смисъла на § 1, т. 3б от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България, която разпоредба е бланкетна по своя характер и препраща към посочената такава от ЗЧРБ, както следва: "Незаконно пребиваващ чужденец" е всеки чужденец - гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване. От изложеното следва, че за да е законно пребиваващ един гражданин на трета държава, по отношение на същия следва да са осъществени следните предпоставки: да се намира на територията на Република България и да отговаря на условията за престой или пребиваване.

От материалите по делото, за лицето М.Е, се установява, че същият е имал статут на продължително пребиваване, за периода 28.06.2021 г. – 20.05.2022 г., видно от Разрешение за пребиваване №701157335 /л.27 от делото/. Трудовият договор между дружеството-жалбоподател и М.Е е бил сключен на 21.10.2022 г. /л.24 от делото/, т.е. след изтичане валидността на издаденото разрешение за пребиваване. За лицето М.Е не е имало и данни към 12.01.2023 г. – датата на уведомлението, предоставено на АНО от ОД на МВР Стара Загора.

Така съдът намира, че към момента на повдигане на административното обвинение не са били събрани доказателства, по отношение на обективен елемент от състава на нарушението, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството жалбоподател.

Нещо повече – доказателствата, с които е разполагала Дирекция „Инспекция по труда“ са сочели към обстоятелства, противоположни на изискуемите от нормата на чл. 75а, ал.2 ЗТМТМ. Въпреки това, актосъставителят е приел за установено, че лицето М.Е е продължително пребиваващ, без да съобрази факта, че към момента на сключване на трудовия договор с дружеството жалбоподател в страната чужденец, в нарушение на Обективното обстоятелство е останало недоказано и към момента на издаване на обжалваното наказателно постановление, като АНО е 4 възприел изложеното в съставения АУАН без да изпълни правомощията си по чл. 52, ал.4 ЗАНН.

За разлика от редовно издадените актове за установяване на административно нарушение по кодекса на труда (чл. 416 ал.1 КТ), същите по Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност не се ползват с доказателствена сила и по отношение на тях е приложим общия ред по ЗАНН.

Съгласно чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 16 НПК и чл. 103 НПК, нарушителят се смята за невиновен до доказване на противното и в съдебното производство е в тежест на наказващия орган да установи всички елементи от фактическия състав на административното обвинение – субект, изпълнително деяние, обективни елементи, общественоопасен резултат, причинна връзка между деяние и резултат, вина. Ако тези елементи не бъдат доказани пред съда, то издаденото въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като не е доказано извършването на нарушението.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

С оглед изхода на спора и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН , във връзка с чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По делото са представени доказателства, че жалбоподателят е заплатил за адвокатско възнаграждение, сумата в размер на 480 лв. Така следва да бъде осъдена Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора да заплати на „Керасус Лоджистик“ ООД сумата от 480 лв., представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът

5

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление № 24-2300069 от 07.04.2023 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД град Стара Загора, ЕИК 206328575, в качеството му работодател, на основание чл.79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, във връзка с чл. 75а, ал.5 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, във връзка с чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение по чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ НА „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД град Стара Загора, ЕИК 206328575, сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 6