Определение № 51 от 24.04.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51 гр. ***, 24.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – *** в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС като разгледа докладваното от СЖС Търговско дело № 20241300900023 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на "Б" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. П, ул.“М“ № 93, чрез адв-пълномощник Б. А. и заявен съдебен адрес: гр. П, ул. *** №36 против П. Д. Т. с ЕГН ***, адрес: гр.П, ул. „В“ №8б, офис *** - кредитор на несъстоятелността и „Р“ ЕООД - длъжник, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул.

„М“ № 28, ЕИК ***, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.694 ал.3 ТЗ за признаване за установено за несъществуващо вземането на П. Д. Т., ЕГН **********, адрес: гр. П, ул. „В“ ***, офис ***, включено в т.7 от списъка на неприетите вземания на синдика по чл.686 т.3 ТЗ.

В исковата молба ищецът излага, че синдикът правилно бил отказал да включи в списъка с одобрените вземания предявеното от П. Т. вземане за неизплатено възнаграждение за труд в размер на 713 869,17 лв.

Твърди, че "Р" ЕООД е изпаднало в неплатежоспособност на 01.07.2015г. Не било ясно какви финансови резултати е постигнало „Р“ ЕООД благодарение на престирания от П.

Т. труд, които да са обусловили начисляването на подобно възнаграждение. Не били налице доказателства, установяващи действителното престиране на труда или постигането на трудови резултати от П. Т..

Излага, че Пл.Т. предявил вземането си като глобална сума, което правело това вземането нередовно, в отклонение на нормативните изисквания на чл.685, ал. 2 от ТЗ.

Твърди, че уговорения между ответниците размер на вземането на Т. по трудовото правоотношение не съответствало на: финансовото състояние на „Р“ЕООД, което било видно от публикуваните финансови отчети в ТР за 2016г. и 2017г.; изплащаните от дружеството възнаграждения; Пл.Т. не е престирал труд при "Р" ЕООД, посочва, че същият е бил съдружник и управител в две други търговски дружества.

Формира извод, че сключеният трудов договор между Т. и „Р“ЕООД е привиден и с цел увреждане на масата на несъстоятелността, възползвайки се от законовата привилегия, с която се удовлетворяват неизплатените трудови възнаграждения. Счита, че удовлетворяването на едно фиктивно привилигировано вземане влече като последици значителни вреди за правоимащите кредитори в несъстоятелността, включително и държавния бюджет.

Иска се от съда да постанови решение, с което да установи несъществуването на вземането на П. Д. Т. ЕГН ***, с адрес: гр.П, ул.„В“ ***, офис *** в размер на 713 869,17лв., включено под номер 7 от списъка на неприетите вземания на синдика по чл.686 т.3 ТЗ.

В подадения отговор на исковата молба ответникът П. Д. Т., ЕГН ********** чрез 1 адв.П. *** от АК *** и заявен съдебен адрес: гр.П, ул. *** №8А е изложил възражения срещу предявения иск, в т.ч. и за неговата недопустимост, позовавайки се на разпоредбата на чл.694, ал.3 от ТЗ.

Съдът намира, че предявеният иск е недопустим по следните съображения:

В производството по несъстоятелност са допустими единствено установителните искове по чл.694 от ТЗ

Съгласно разпоредбата на чл.694, ал.3 от ТЗ Кредитор може да предяви иск за установяване несъществуването на: 1. прието вземане на друг кредитор, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението без уважение; 2. вземане на друг кредитор, включено в списъка на приетите вземания с определението по чл.692, ал. 4.

Следователно за допустимостта на отрицателния установителен иск на кредитор с прието вземане, в производството по несъстоятелност на длъжника, срещу вземането на друг кредитор една от задължителните предпоставки е оспореното вземане да е включено в списъка на приетите от синдика вземания.

В настоящият случай предявеният от ищеца „Б“ЕООД иск за установяване несъществуването на неприето вземане на ответника П. Д.Т., включено в списъка на неприетите вземания на „Р“ЕООД/Н/ не попада в нито една от посочените две хипотези на чл.694, ал.3 от ТЗ.

Абсолютна предпоставка за допустимостта на отрицателния установителен иск на кредитор насочен срещу друг кредитор на длъжника по чл.694, ал.3 от ТЗ е наличието на приети вземания и на двамата кредитори, т.е и на ищеца и на ответника, какъвто не е настоящият случай.

На съда е служебно известно, а и от справка по партидата на ответното дружество „Р“ЕООД /н/ в Търговския регистър се установява, че с решение по т. д. № 1/17 г. на ОС-*** по отношение на ответното дружество е открито производство по несъстоятелност. С молба от 18.08.2020 г. ищцовото дружество е предявило вземане по отношение на ответника „Р“ЕООД /н/, в размер на 10000 лв., включено в списъка на приетите от синдика предявени вземания на кредиторите по чл.686, ал.1 ТЗ.

В исковата молба ищецът твърди, а и видно от списъка на неприетите вземания, съставен от синдика на ответното дружество, под № 7 е включено и вземането на кредитора-ответника П. Д. Т. в размер от 713 869,17лв. С определение № 10 от 10.05.24 г. по т. д. № 1/17 г. на ОС-*** е оставено без уважение възражението на ответника П. Д. Т. против списъка на неприетите вземания. От направената справка в Търговския регистър се установява, че определението е обявено на 20.05.2024 г.

При тези данни е безспорно, че в случая в производството по несъстоятелност на втория ответник „Р“ЕООД /н/ вземането на кредитора П. Д. Т. е останало неприето, поради което предявеният отрицателен установителен иск от ищеца „Б“ЕООД е недопустим поради липса на предмет-прието предявено вземане на настоящия ответник П. Д. Т., както и поради липсата на правен интерес за ищеца от предявения иск. С оглед специфичния характер на производството по несъстоятелност липсата на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск от кредитор по чл. 694, ал3 ТЗ всякога е налице при невключено в списъка вземане.

Допустимостта на всеки иск за установяване съществуването или несъществуването на едно вземане е обусловена от наличието на правен интерес у кредитора, който следва да съществува към момента на неговото предявяване за което съдът следи служебно.

Предвид изложените съображения предявеният иск е недопустим и исковата молба 2 следва да бъде върната на ищеца – по арг. от чл. 130, изр. 1 ГПК, а производството по него ще бъде прекратено.

По разноските:

В настоящето производство ищецът е бил освободен от предварително внасяне на държавна такса, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ. С настоящия акт се слага край на производството и ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС-*** дължимата държавна такса по делото в размер на 7 138,69 лева /седем хиляди сто тридесет и осем лева и 69 стотинки/.

Изводът на съда за дължимост на държавната такса от ищеца не се променя от обстоятелството, че производството не приключва с акт по съществото на спора, доколкото внесената от ищеца държавна такса не се явява недължимо платена при прекратяване на производството /независимо от основанието за прекратяване/ и не подлежи на връщане. В случая ищецът е освободен от предварителното внасяне на държавна такса, но това не означава, че не дължи държавна такса при приключване на производството, а относно дължимостта на държавната такса, съдебната практика приема, че прекратяването на производството поради недопустимост на иска следва да бъде приравнено по правни последици на отхвърлянето на иска /в този смисъл са напр. определение № 394 от 09.07.2018 г., по ч. т. д. № 1426/2018 г. по описа на ВКС, Т. К., ІІ Т. О.; определение № 22 от 25.01.2013 г., по т. д. № 119/2012 г. по описа на ВКС, Т. К., І Т. О./.

На основание чл.78, ал.4 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника П. Д. Т. сторените разноски по делото в размер на 3500лв./три хиляди и петстотин лева/ - изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък за разноски и договор за правна помощ и съдействие от 06.08.2024г.

По делото липсват доказателства установяващи извършени разноски от ответника „Р“ ЕООД /н/, поради което разноски не му се следват.

Мотивиран от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане исковата молба с правно основание чл.694,ал.3 ТЗ подадена от "Б" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. П, ул.“М“ № 93 като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. №23/2024 г. по описа на Окръжен съд*** ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, исковата молба с вх. № 1701/31.05.2024 г./по регистратурата на ОС-***/ на подателя й "Б" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. П, ул.“М“ № 93.

ОСЪЖДА "Б" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. П, ул.“М“ № 93, да заплати по сметка на Окръжен съд-*** сумата от 7 138,69 лева /седем хиляди сто тридесет и осем лева и 69 стотинки/, представляваща дължима държавна такса по делото.

ОСЪЖДА "Б" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. П, ул.“М“ № 93, да заплати на П. Д. Т., ЕГН ********** и заявен съдебен адрес: гр.П, ул. „***“ №8А сумата от 3500лв./три хиляди и петстотин лева/, представляваща разноски по делото за изплатено адвокатско възнаграждение.

3

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – ***: _______________________

4