Решение № 3042 от 20.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3042 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100514563 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С първоинстанционното решение № 19017/22.10.2024 г., постановено по гр.д. № 44 241/2023 г. на СРС, ГО, 56 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от П. К. Ч. срещу „Йеттел България“ ЕАД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на основание чл. 71, ал. 1 КТ, извършено със Заповед № 8312/06.06.2023 г., връчена му на 08.06.2023 г., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 К Т за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност – “Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“, при „Йеттел България“ ЕАД и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 13 512 лв. - обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 09.06.2023 г. до 09.12.2023 г.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 371242/18.11.2024 г. /дата пощ.кл. 15.11.2024 г./ на ищеца П. К. Ч. срещу решението.

Жалбата е в срок, за което се съдържат подробни мотиви в определението по чл. 267 ГПК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Излага, че районният съд неправилно е приел за неоснователни исковете по чл.

344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ.

1

Въззивникът ищец оспорва да му е връчена надлежно длъжностна характеристика за длъжност “Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“/длъжност “Специалист контрол приходи“ поради това, че: между страните не е уговорено да се прилага ел. подпис; ел. система е изцяло създадена и контролирана от ответника – работодател и оспорените документи по т. 2,6 – т. 2,15 от отговора не са били налични в системата към датата на назначаване на служителя на длъжността с нов изпитателен срок; поддържа оспорването по чл. 193 ГПК относно документи по т. 2,6 – т. 2,15 от отговора на исковата молба, като сочи, че не ги е подписвал с ел. подпис в поддържаната от ответника – работодател система. Излага, че не е титуляр на ел. подпис, не са му предоставени пароли и не е могъл сам да си измисли парола, не е подписал лично документите. Сочи, че показанията на свид. Б., С. и Д. не следвало да бъдат кредитирани.

Позовава се на оспорването по чл. 193 ГПК на документи, което не е било взето предвид от районния съд при постановяване на решението.

На следващо място оспорва представената длъжностна характеристика за длъжност „Специалист кредит контрол“ да е относима към посочената в допълнително споразумение от 22.01.2022 г. длъжност “Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“.

Твърди, че двете длъжности - “Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“ и „Специалист кредит контрол“, не са идентични.

На последно място излага, че предходната длъжност и посочената в допълнително споразумение от 22.01.2022 г. длъжност “Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“ се припокриват и не е могло да бъде уговорен отново, за втори път, изпитателен срок за същата работа. Излага, че вменено задължение за длъжността “Сътрудник информационно обслужване на клиенти“ е прилагане на правилата за кредит контрол и информиране на съответните звена за измама, както и активиране и деактивиране на абонаменти – дейности, включени и в характеристиката на длъжност “Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“. Също така на длъжността “Сътрудник информационно обслужване на клиенти“ ищецът е имал достъп до системата. Със заемане на новата длъжност “Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“ за ищеца са отпаднали задълженията за работа с клиенти по телефона и е застъпена в по - голяма степен работата със системата, но той е упражнявал тази дейност и преди. Поради това не било правилно определянето на изпитателен срок за същата работа с последното споразумение по чл. 119 КТ.

Въззиваемата страна „Йеттел България“ ЕАД подава отговор на въззивната жалба от 09.12.2024 г. Сочи, че в т. 4 от споразумение от 22.10.2022 г. по чл. 119 КТ страните са се съгласили, че признават стойността на ел. информация и че признават ел. подписи за собственоръчни. Позовава се на приетото заключение на СТЕ относно записите и документите в ел. системата, поддържана при работодателя.

Сочи, че ищецът е подал през същата тази ел. система с ел. подпис заявление за кандидатстване за новата длъжност, с което е приел всички относими документи вкл. наличната в системата длъжностна характеристика за длъжност „Специалист кредит 2 контрол“. Заявлението било подписано по ел. път в системата чрез двуфакторна идентификация или вкл. чрез код, изпратен на мобилен номер. Позовава се и на удостоверение за ел. подписан документ от ищеца с подпис от 23.11.2022 г., което значи, че ищецът е изтеглил длъжностната характеристика, прочел я е, генерирал е код до телефона си и се е подписал електронно с кода.

Излага, че оспорващият истинността на подписания документ – ищецът, е следвало по реда на чл. 193 ГПК да докаже пълно и главно, че документите са неистински.

Поддържа, че посочената в допълнително споразумение от 22.11.2022 г. длъжност е именно “Специалист кредит контрол“ или “Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“ съгласно кода по НКПД. Новата длъжност предполагала изготвяне на финансови анализи, а предходната заемана от ищеца длъжност – работа с клиенти, поради което длъжностите били съществено различни по естеството си.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Като правилно решението следва да бъде потвърдено по следните мотиви.

Със заповед № 8312/06.06.2023 г., връчена на ищеца на 08.06.2023 г., трудовото му правоотношение е прекратено на осн. чл. 71, ал. 1 КТ – в изпитателния срок, считано от датата 09.06.2023 г. Датата е посочена в самата заповед за уволнение.

Ищецът оспорва уволнението по следните доводи:

1. Твърди, че е незаконосъобразно уволнен, понеже е с определен и известен на работодателя висок процент на неработоспособност. Поради това при определяне на изпитателния срок по допълнително споразумение № 20308/22.11.2022 г. за длъжността

“Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“ работодателят е действал недобросъвестно и в противоречие с повелите на чл. 314 КТ.

2. Твърди в исковата молба, че не е кандидатствал за новата длъжност “Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“ по свое желание, а е бил подведен за това от работодателя – бил уверен, че само формално се налага откриването на нова длъжност.

3. Също така преди да заеме длъжността “Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“ ищецът е заемал сходна длъжност с идентични функции “Сътрудник информационно обслужване на клиенти“. Поради това с допълнително споразумение № 20308/22.11.2022 г. работодателят е определил незаконосъобразно изпитателен срок в противоречие с чл. 70, ал. 5 КТ. Впоследствие трудовото правоотношение било прекратено при недобросъвестно поведение на работодателя именно на осн. чл. 71, ал.

3

1 КТ.

4. В първо заседание в производството пред СРС ищецът е оспорил истинността по отношение на ел. си подпис на документи под номера 2,6 – 2,15 /или това са длъжностна характеристика за длъжността “Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“, автобиография, и-мейли относно кандидатурата му и електронни извлечения от поддържаната от работодателя ел. система/. В първо заседание от 21.11.2023 г. същински доводи по чл. 193 ГПК за неистинност на документ, представен от ответника с отговора, в частта относно подписа на ищеца са изложени единствено относно документ под номер 2,6 – длъжностна характеристика, и под номер т.2,7 – автобиография. Относно останалите документи са поддържани в това с.з. общи доводи по оспорване на доказателствата, без уточнение чий подпис се оспорва. В съдебно заседание от 19.12.2023 г. в производството пред СРС е открито производство по чл.

193 ГПК относно истинността на всички документи, сред които и документ под номер 2,6 – длъжностна характеристика, и т.2,7 – автобиография, в частта относно ел. подпис на ищеца. Това са документи, представени от ответника, формално носещи подпис на ищеца, оспорени от ищеца.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че уволнението е законосъобразно извършено. Сочи, че двете длъжности - “Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“ и

“Сътрудник информационно обслужване на клиенти“, са същностно различни, поради което законосъобразно е определен изпитателен срок. Поддържа, че ищецът не е трудоустроен.

Определянето на процент неработоспособност не правело автоматично ищеца негоден да заема определена длъжност, а и липсвало предписание по ТЕЛК за трудоустрояване.

Длъжността “Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“ е идентична с длъжност “Специалист кредит контрол“ и за нея ищецът е кандидатствал по своя воля, отговаряйки на обява в jobs.bg и в качеството си на служител на дружеството.

Относно връчването на длъжностната характеристика за длъжността “Специалист кредит контрол“ на ищеца ответникът поддържа, че възпроизведените към отговора документи са източени от ел. система на работодателя и са подписани с ел. подпис от ищеца.

При работодателя съществувала система на двуфакторна идентификация при полагане на ел. подпис: първо, служителят е получил достъп до системата, потребителско име и парола; второ, генерира се код до телефона му, с който се подписва окончателно документът. По този начин длъжностната характеристика за длъжност “Специалист кредит контрол“ била подписана от ищеца с ел. подпис на 23.11.2022 г., 13,54,02 часа – съгласно молба от 29.11.2023 г.

Не е било спорно по делото, а и се установява, че по силата на трудов договор № 5460 от 19.10.2016 г. /л. 21/ ищецът е назначен на длъжност „Сътрудник информационно обслужване клиенти“ при ответника. Според посоченото в трудовия договор той е сключен за определен срок по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, за срок от две години. Срокът на договора е бил 4 уговорен до 19.10.2018 г. – чл. 2 от договора.

Преди изтичане на този срок с допълнително споразумение № 9004/01.09.2018 г. на л. 17 договорът се изменя като такъв по заместване. Служителят е на длъжност „Сътрудник информационно обслужване клиенти - корпоративни клиенти“.

С допълнително споразумение № 11473/10.05.2019 г. на л. 19 на осн. чл. 119 КТ трудовият договор се трансформира в такъв за неопределено време, като се запазва заеманата длъжност от ищеца „Сътрудник информационно обслужване клиенти - корпоративни клиенти“.

С процесното допълнително споразумение № 20308/22.11.2022 г. /л. 13/ на осн. чл. 119 КТ по съгласие на страните трудовото правоотношение се превръща в такова по срочен трудов договор в хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, за срок от две години, считано от 05.12.2022 г. до 04.12.2024 г.

Също така служителят е преназначен от старата длъжност „Сътрудник информационно обслужване клиенти - корпоративни клиенти“ на длъжност “Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“ с код 4311-3007.

Уговорен е шестмесечен изпитателен срок в полза и на двете страни, който започва да тече от 05.12.2022 г. и изтича на 05.06.2023 г.

Не е било спорно, а и се установява, че изпитателния срок е бил удължен с 5 дни на осн. чл.

70, ал. 4 КТ поради използването на 5 дни болничен от работника съгласно болнични листи № Е20223873138 и № Е20223873275 /л. 47 и л. 48/. Така безспорно е било, а и се установява, че изпитателният срок е продължен до 10.06.2023 г.