Решение № 25 от 16.01.2024, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Силистра, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря М. П. Л. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20233420100480 по описа за 2023 година

Ищецът Община С. твърди, че чрез договор за покупко – продажба, вписан в СВ – С. на 07.07.2021 г. под № 153, т. 9, общината прехвърлила на ответниците при равни квоти правото на собственост върху ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на с. А., общ. С., одобрена със заповед РД-18-73 от 11.12.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1039 кв.м. и административен адрес: с. А., общ. С., ул. “З. н.“ № . На основание чл. 35, ал. 3 ЗОС във вр. чл. 69, ал. 1 от Наредбата за общинската собственост продажбата била извършена без провеждане на търг или конкурс поради обстоятелството, че ответниците се легитимирали като собственици на сградите в имота като наследници на своя родител Д. С. Д.. След сключването на договора общината установила, че правото на собственост върху сградите в имота не е принадлежало на ответниците, тъй като договорът за издръжка и гледане, сключен с техния баща, бил развален, а сградите били прехвърлени от първоначалния собственик (С. Д. Н.) на лицето Й. Д. Й. чрез договор за дарение, обективиран в НА № 104, т. 2 по описа на РС – Силистра за 1994 г. Поради изложените причини ищецът моли съда да прогласи нищожността на договор за покупко – продажба, вписан в СВ – Силистра на 07.07.2021 г. под № 153, т. 9, поради противоречието му със закона, изразяващо се в неспазване на изискването на чл. 35, ал. 3 ЗОС във вр. чл. 69, ал. 1 от Наредбата за общинската собственост купувачите да бъдат собственици на сградата в общински имот, продаден им без търг или конкурс. Претендира направените по делото разноски.

Ответниците М. Д. Д. и С. Д. Д. оспорват иска като неоснователен и молят съда да го остави без уважение. Твърдят, че първоначално сградите в ПИ с идентификатор 1

*** били притежание на С. Д. Н. и Р. С. Н., като след смъртта на последната те (ответниците) наследили 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху тях (т.е. следва да се приеме, че ½ ид.ч. от правото на собственост наследил техният баща Д. С. Д., а след смъртта му - ответниците като негови наследници). През 1994 г. С.Д. Н. се разпоредил безвъзмездно в полза на Й. Д. Й. с целия имот чрез договор за дарение, обективиран в НА № 104, т. 2 по описа на РС – Силистра за 1994 г., но този договор бил нищожен, тъй като не произвел действие в частта, която дарителят не притежавал.

В допълнителна молба от 12.12.2023 г. ответниците заявяват, че признават иска, като считат, че тъй като с поведението си не са дали повод за завеждане на делото, не следва да бъдат ангажирани с разноските на насрещната страна.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

От представените по делото доказателства е видно, че първоначално процесният ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на с. А., общ. С., одобрена със заповед РД-18-73 от 11.12.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, бил собственост на Община С., като за него бил съставен АЧОС № 8170 от 21.12.2020 г. Чрез договор за продажба от 06.07.2021 г. общината в качеството си на продавач прехвърлила на ответниците в качеството им на купувачи правото на собственост върху имота на основание заповед на кмета № ЗК – 952 от 18.06.2021 г., издадена на основание чл. 35, ал. 3 ЗОС и чл.

69, ал. 1 от Наредбата на общинската собственост. Чл. 35, ал. 3 ЗОС гласи, че продажба на земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. С оглед на така посоченото основание на извършената сделка следва да се приеме, че процедурата по нейното сключване е инициирана от ответниците чрез подаване на заявление съгласно чл. 69, ал. 1 от Наредбата за общинската собственост, чрез което те са се легитимирали като собственици на построените въз основа на отстъпено право на строеж сгради в имота, а именно жилищна сграда, постройка на допълващото застрояване и две селскостопански сгради.

По делото не е спорно, че ответниците се явяват низходящи от първа степен на Д. С.

Д., починал през 2017 г., което се установява и от представено като доказателство удостоверение за наследници. Чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в НА № 100, т. 3 по описа на РС Силистра от 1980 г., Д.

С. Д. в качеството си на приобредател придобил собствеността върху сградите в имота от своя баща прехвърлителя С. Д. Н., легитимирал се като техен собственик чрез констативен нотариален акт № 66, т. 3 по описа на СРС за 1980 г. По силата на този договор за издръжка и гледане и настъпилото наследствено правоприемство (смъртта на Д. С. Д. и наследяването му от неговите низходящи) двамата ответници се легитимирали пред Община С. като собственици на сградите в общинския ПИ с идентификатор ***, който пожелали да закупят без търг или конкурс на основание чл. 35, ал. 3 ЗОС. Въпреки това от 2 представените от ищеца писмени доказателства става ясно, че договорът за издръжка и гледане е бил развален чрез съдебно решение № 662 от 23.07.1993 г., постановено по гр.д. № 202 по описа на СРС за 1992 г., т.е. още преди подаване на заявлението за закупуване на имота, както и че сградите, предмет на този договор, били дарени от първоначалния им собственик С. Д. Н. на лицето Й. Д. Й., негов внук, чрез НА № 104, т. 3 по описа на РС – Силистра за 1994 г.

От представено от ответниците удостоверение за наследници е видно, че С. Д. Н. се е намирал в съпружески отношения с Р. С. Н. до смъртта на последната, настъпила през 1973 г., но същевременно по делото липсват доказателства за момента на построяване на сградите с оглед извършването на преценка дали същите са получили статут на СИО, чието прекратяване със смъртта на съпругата би довело до възникване на съсобственост между преживелия съпруг С. Д. Н. и сина му Д. С.Д.. Видно е, че С. Д. Н.е бил третиран от нотариуса като едноличен собственик на сградите както при съставянето на констативния нотариален акт за собственост, така и при сключването на договора за издръжка и гледане със сина му, който към този момент очевидно не е имал претенции, че притежава по наследство идеална част от същите. При липсата на данни за момента на построяване на сградите, които да обосноват придобиването им в СОИ от съпрузите С. Д. Н. и Р. С. Н. и които да опровергаят констатациите на нотариуса, съставил КНА № 66, т. 3 по описа на СРС за 1980 г., че С. Д. Н. е техен едноличен собственик, не би могло да се приеме, че Д. С.

Д. е придобил идеална част от тях по наследство от своята майка, съответно че тази част е преминала в имуществото на ответниците, в качеството им на негови наследници.

Направеното от тях изявление за признание на иска чрез молбата от 12.12.2023 г. допълнително потвърждава липсата на собственически права от страна на Д. С. Д. извън тези, придобити чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в НА № 100, т. 3 по описа на РС Силистра от 1980 г., и впоследствие изгубени след неговото разваляне по съдебен ред. Поради изложените причини съдът приема, че към момента на сключване на атакувания договор за продажба ответниците не са притежавали правото на собственост върху сградите в ПИ с идентификатор ***, представляващо основание за закупуването на този имот от собственика му Община С. без провеждането на търг или конкурс. Тъй като именно притежанието на сградите се явява законна предпоставка за сключването на процесния договор за продажба, нейната липса опорочава правната сделка доколкото последната се оказва осъществена без спазването на законовите изисквания по чл. 35, ал. 3 ЗОС. Горното представлява порок на сделката по чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , обосноваващ нейната нищожност, поради което предявеният иск за нейното обявяване се явява основателен и като такъв следва да се уважи.

Ответниците заявяват, че признават иска, и считат, че с поведението си не са дали повод за завеждане на делото, поради което са на мнение, че не дължат деловодни разноски с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съдът не споделя тяхното становище, тъй като признанието на предявения срещу тях иск е сторено едва с молба, депозирана преди последното съдебно заседание; същевременно искът е бил оспорен с писмения отговор, а 3 следователно и извънсъдебно, което сочи на съществуването на правен спор, послужил на ищеца като основание за завеждане на делото. В тази ситуация съдът е на мнение, че оспорвайки тезата на насрещната страна, ответниците са дали повод за предявяването на иска, поради което дължат разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 74,29 лв. за държавна такса и 1050 лв. за адвокатски хонорар. Възражението им за намаляване на разноските за адвокатски хонорар поради прекомерност е неоснователно, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е под минималния размер по чл. 7, ал. 6 от НМРАВ. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за покупко – продажба, вписан в СВ – С. на 07.07.2021 г. под № 153, т. 9, сключен между ищеца Община С. с БУЛСТАТ ., представлявана от кмета А. С., в качеството на продавач и ответниците М. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „К. П. В.“ № , ет. , ап. и С. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „А.

С.“ № , ет. , ап. в качеството на купувачи на ПИ с идентификатор *** (нула, нула, осемстотин деветдесет и пет, точка, петстотин и две, точка, хиляда сто и девет) по кадастралната карта на с. А., общ. С., одобрена със заповед РД-18-73 от 11.12.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1039 кв.м. (хиляда тридесет и девет кв.м.) и административен адрес: с. А., общ. С., ул. “З. н.“ № (четиринадесет), при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, *** и *** поради противоречието му със закона – сключването му в нарушение на чл. 35, ал. 3 ЗОС.

ОСЪЖДА М. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „К. П. В.“ № , ет. , ап. и С. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „А. С.“ № , ет. , ап. да заплатят на Община Силистра с БУЛСТАТ , представлявана от кмета А. С., направените по делото разноски в размер на 74,29 лв. (седемдесет и четири лв. и 29 ст.) за държавна такса и 1050 лв. (хиляда и петдесет лв.) за адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

4