Решение № 18525 от 10.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18525 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина В. Станчева при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело № 20231110134714 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), срещу К. М. А. и А. М. А., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно и субективно съединени положителни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 24.04.2023 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18043/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 35 състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответниците на адреса на топлоснабдения имот: (град), (адрес) с аб. № (номер) за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребител на услугите на ищеца. Заявява искане за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

В отговора на ответника А. Ант. се сочи, че исковете са неоснователно предявени. Възразява по чл. 111, б. „В“ от ЗЗД за изтекла кратка 3-годишна погасителна давност. Позовава се на ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че вземанията на топлопреносното дружество съдържат изброените признаци на понятието периодични плащания и поради това за тях се прилага кратката 3годишна погасителна давност. Сочи, че към 04.04.2023 г. /подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ претендираната главница е погасена по давност и в този смисъл се явява недължима. С оглед акцесорния характер на иска по чл. 86 от ЗЗД, намира, че и искът за лихва за забава е неоснователен. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете на ищеца, както и да осъди последния да заплати сторените от 1 ответника разноски по делото, в това число и адвокатско възнаграждение.

В отговора на ответника К. М. А. се твърди, че исковите претенции на ищеца са неоснователни. Обяснява, че към датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, а именно 04.04.2023 г. вземанията на ищеца, претендирани с исковата молба, са вече били погасени по давност по смисъла на чл. 111, б. ‚В“ от ЗЗД. С оглед погасяване на претендираната главница по давност, намира за недължима и търсената сума за акцесорното вземане за лихва. Моли съда да постави решение, с което да отхвърли претенциите на ищеца и да присъди разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „фирма“ ООД не е взело становище по претенциите на ищеца.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, във вр. с чл. 12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с установителна претенция с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума. В тежест на ищеца с оглед заявеното с отговора възражение за погасителна давност е да установи наличието на обстоятелства, обусловили спиране или прекъсване течението на погасителната давност за вземанията.

Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и 2 дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответниците са притежавали правото на собственост върху имота към релевантния процесен период, както поддържа ищецът в исковата молба. Видно е от съдържанието на приобщения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 05.07.2019 г., че до тази дата именно ответниците А. М. А. и К. М. А. са били собственици на процесния топлоснабден имот. Прочие, в хода на проведеното пред съда открито съдебно заседание страните са се съгласили да бъде отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК обстоятелството, че ответниците са били собственици на процесния апартамент за рамките на исковия период (от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г.).

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Вещото лице по СТЕ коментира, че данните от общия топломер са отчетени към 24 часа на последния ден от месеца, по правилата, като отчетената енергия е разликата между „ново“ и „старо“ показание на уреда. За процесния период не е начислена служебна енергия за метрологична проверка. Ежемесечно за абонатната станция се отчисляват технологични разходи или загуби в абонатната станция, които са за сметка на топлопреносното дружество. Дяловото разпределение за процесния период се е извършвало от фирма „фирма“ ООД. Посочена е сумата, дължима цена за услугата дялово разпределение – 22, 83 лева. Изрично отбелязва, че топлинното дружество не е фактурирало суми за топлинна енергия през процесния период.

Извършените измервания в абонатната станция, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответниците са в съответствие с изискванията на действащите Наредби за топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за процесния период.

По делото е приета и ССчЕ, вещото лице по която е аргументирало, че съобразно действащите цени за периода м.05.2019 г. – м.06.2019 г. са фактурирани суми за прогнозно начислена топлинна енергия в размер на общо 63,85 лева, от които 23,94 лева – главница и 39,91 лева – лихва за забава периода от 15.09.2020 г. до 15.03.2023 г. През м.07.2020 г. е издадена 1 брой обща фактура от 31.07.2020 г., която обхваща отчетен период 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г. с обща стойност 272,99 лева.

Допълва, че в общата фактура са отразени начислени суми за месец май и месец юни 2019 година в размер на 22,84 лева, но няма издавани фактури за тези месеци.

С оглед установеното в производството съдът приема, че за ответниците е възникнало задължение за заплащане на цената на доставената в имота топлинна 3 енергия в размер по заключението на СТЕ и ССчЕ (сумата от 22,83 лева).

По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:

Възражението за давност, заявено още с възраженията по чл. 414 ГПК и поддържано и с отговорите на исковата молба, е основателно.

В случая ищецът претендира вземане, начислено за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва от 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 04.04.2023 г., съответно исковете се считат предявени от посочената дата.

Според постановките, възприети в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. С такава специфика се отличават и вземанията за изразходвана топлинна енергия, каквато фактология настоящият случай разкрива.

Ето защо и доколкото процесното вземане за главница в размер на общо 22,83 лева се погасява с кратката 3-годишна давност, то следва, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. вземането на ищеца е изцяло погасено по давност (непогасени биха били вземания на ищеца, изискуеми едва след 04.04.2020 г.).

Следователно главните искове на ищеца с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 139 ЗЕ срещу ответниците следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.

Неоснователността на главните вземания обуславя и изхода на спора досежно акцесорните претенции за лихва за забава. Претенцията за мораторна лихва с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД несъмнено е в зависимост от произнасянето на съда по главния иск. Доколкото в настоящия случай се изведе неоснователност на главните искове, то следва, че идентичен следва да бъде извода на съда и относно акцесорните искове.

По разноските:

С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква само за ответниците, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Всеки от ответниците своевременно претендира разноски за адвокатски хонорар.

Ответникът А. М. А. е представил доказателства за реално сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер 400 лева, която сума следва да му бъде възстановена.

Ответникът К. М. А. е приложил по делото доказателства за сторени разноски за адвокатски хонорар в размер на 480 лева с включено ДДС, която следва да бъде възложена в тежест на ответника. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид посочената правна норма, върху дължимото според договора за правни услуги от 01.08.2023 г. възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, доколкото макар адв. М. К. А. да не е приложил по делото справка от Национална Агенция по приходите в уверение на това, че същият е регистриран по ЗДДС, е представил фактура за получената от доверителя му сума в размер на 400 лева 4 с основание на сделката „договор за правни услуги от 01.08.2023 г.“, каквото задължение адвокатът има само в хипотеза на облагане по ЗДДС (в този смисъл и Определение № 296 по ч.т.д. № 1061/2017 г. по описа на II т.о. на ВКС).