Решение № 391 от 18.10.2025, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 1162/2025
- Вид
- Решение № 391
- Подписан
- 18.10.2025
- В сила
- 31.10.2025
- Състав
- Владимир Стоянов Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1, ал. 1 · Постановление № 359 от 23 октомври 2024 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 391 гр. Карлово, 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Димитрова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320101162 по описа за 2025 година
Производството е по иск с правно основание чл.150 от СК, предявен от П. Г. Г., ЕГН: ********** от гр. К., ул. „***“ №***, ап.***, в качеството на майка и законен представител на малолетното дете С. Д. К., ЕГН **********, чрез адв. С. П. -К., против Д. С. К., ЕГН: **********, от гр. К., ул. „***“ №***.
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила решение № 86/16.03.2023 г., постановено по гр. дело № 11/2022 г. по описа на Карловски районен съд, ответникът бил осъден да заплаща на П. Г. Г. в качеството й на майка и законен представител на малолетното им дете С. Д. К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2022 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане.
Твърди се, че от присъждане на издръжката изминал продължителен период от време, през който съществено се променили нуждите на детето, икономическата обстановка в страната и техните възможности с ответника.
Дължимата до момента издръжка била определена, когато минималната 1 работна заплата е била 710 лв., размерът на линията на бедност – 413 лв., която през 2025 г. вече била 638 лв. Към онзи момент средният месечен размер на издръжката на член от семейство, необходим за нормално съществуване, бил 800 лв., а сега – приблизително 1000 лв. Присъдената издръжка понастоящем била и под гарантирания минимум, съгласно чл. 142, ал. 2 от СН.
Твърди се, че през последните три години съществено нараснали разходите за издръжката на детето. То посещавало детска градина и всеки месец майката заплащала около 50 лв. за спортни танци, футбол, театър, хигиенни материали и козметика. Детето посещавало два пъти в седмицата тренировки по футбол във Футболна академия „К.“, за което заплащала на месец такса от 60 лв. Два пъти в годината закупувала футболен екип /зимен и летен/ на обща стойност около 150-160 лв. При ходене на турнири, на които го придружавала, плащала около 100 лв. за транспортни разходи и храна. Дрехи, обувки и спортни екипи обикновено му купувала неговата баба по бащина линия, но се налагало и майка му да купува, тъй като детето бързо растяло, като на сезон разходите за тях били около 300 лв.
Детето често боледувало от вирусни и простудни заболявания, като курсът на лечение бил около 100 лв. Отделно от това, му давала почти постоянно витамини, които на месец били около 30-40 лв.
Едно от най-сериозните разходни пера била храната, за която на месец плащала около 400 лв., като се стараела да е полезна, разнообразна и да включва повече плодове и зеленчуци.
В свободното време /в почивни дни и във ваканции/ водела детето на екскурзии, на разходка в гр. П., посещавали кино, купувала му книжки. Тази зима го водила за четири дни на ски в Б. и заплатила общо за хотел, транспорт и ски оборудване и уроци около 400 лв. През лятото на 2024 г. го водила за 10 дни на море и разходите й за тази почивка били около 1000 лв. Всички рождени дни на детето майката ги организирала и плащала разходите за тях.
Двамата с детето живеели самостоятелно в жилище, собственост на нейния брат, който им го предоставил за ползване. Същото било закупено с ипотечен кредит, който само майката погасявала, тъй като тя го ползвала.
Месечната вноска по кредита била 395 лв. През 2023 г. му направила належащ основен ремонт, в т. ч. с направата на изолация на всички стени и тавани на 2 помещенията, за който заплатила 15 000 лв. Закупила и монтирала два климатика на обща стойност 6000 лв. Тези разходи покрила с изтеглен кредит на стойност 30 000 лв., с месечна погасителна вноска от 550 лв. Жилището се отоплявало с ел. енергия, за която през зимния сезон заплащала към 200 лв. месечно. За вода заплащала около 30 лв., а за кабелна телевизия и интернет – 33 лв. Ползвала личен автомобил, за който заплащала на месец само за гориво около 150 лв.
П. Г. Г. била военнослужеща и получавала средно месечно трудово възнаграждение около 2400 лв. Не получавала детски добавки. Нямала други доходи. През месец ноември 2024 г. й била направена операция на разширени вени в „П.“ - гр. П., за която заплатила 400 лв. В момента провеждала стоматологично лечение с поставяне на 2 бр. зъбни импланти, като заплатила само за единия в размер на 1300 лв. и предстояло второто плащане.
Ответникът бил работоспособен, работел по трудов договор във „***“ - гр. С. и получавал около средната за страната работна заплата. Нямал задължения за издръжка към други лица, живеел в жилище, за което не плащал наем. Същият получавал допълнителни доходи от частен бизнес – имал конен двор в с. С. и давал уроци по конна езда. С оглед възможностите си, ответникът можел да заплаща на детето им по-висок размер издръжка.
Същият, освен присъдената издръжка, много рядко давал допълнителни средства – основно за покриване на разходи в детската градина.
С оглед всико изложено, бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да измени размера на определената с влязло в сила Решение № 86/16.03.2023 г., постановено по гр. дело № 11/2022 г. по описа на Карловски районен съд издръжка, която ответникът следва да заплаща на детето си С. Д. К., като я УВЕЛИЧИ от 250.00 лева на 400.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.06.2025 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска. Претендират се и разноските по делото.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез адв. Б. Н., оспорва иска по размер.
Не оспорва твърдението, че от постановяването на издръжката на сина им С. К., са минали около 3 години и обстановката в страната се е 3 променила, както и че са нараснали нуждите на детето. Към настоящия момент минималната работна заплата за страната била 1077 лева и минималната издръжка по закон била 269.25 /двеста шестдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/. Тези обстоятелства и факти ответникът разбирал и отчитал, тъй като, когато майката на детето била в добро настроение и не му правела проблеми за личните отношения със сина му, С. прекарвал голяма част от месеца при него и тогава изцяло бащата се грижел за издръжката му.
В действителност детето посещавало детска градина, в която се организирали посещенията на спортни танци, футбол, работилничка, аеробика, и театър, като за тези дейности се заплащали допълнителни суми в градината. За тези допълнителни дейност на детето многократно ответникът заплащал таксите. С. посещавала и Футболна академия „К.“ два пъти в седмицата, като и за тази допълнителна дейност ответникът купувал на детето си екипи, плащал такси и разходи по турнири. Както и майка му, така и бащата ходели с него на турнири, които също ответникът заплащал лично, вкл. разходи за гориво, храна и други нужди. Юни месец 2024 година купил тротинетка на С. за 83 лева, а декември 2024 година му купил мечтания плейстейшън – конзола за 1099 лева. Купувал и други неща на сина си, но не считал, че трябва да пази платежните документи. По отношение на дрехи, обувки и други разходи за детето, заявява, че освен майка му, той самият и неговата майка също му купували редовно, когато било необходимо, като също не пазел разходните бележки.
Твърди, че когато синът им бил около *годишен, наистина боледувал често и се наложило да му извадят третата сливица, тъй като възниквали допълнителни усложнения – отит, и даже ответникът лежал с него в болницата в П.. Оттогава детето, като всяко нормално дете се разболявало понякога. При такива случаи баща му купувал лекарства и се грижел адекватно за него.
Не отрича твърденията на ищцата, че е водила сина им на екскурзии, на море, на балкан, като счита, че това бил въпрос на личен избор. Ответникът заявява, че когато има възможност, води детето на езда, на плуване, на плаж в гр. К., в гр. Б., на разходки в П., екопътека К., на ски писта С. - Б., като всички разходи се поемали от него.
На море завел сина си за първи път тази година за 5 дни, тъй като от 4 м. май 2021 година ищцата по всякакъв начин възпрепятствала контактите му с детето. Също така, отново тази година детето отишло в Гърция заедно с баба си я дядо си по бащина линия за 9 нощувки, като прекарало прекрасно и на двете почивки. Също така, тази година за първи път на ответника била дадена възможност да организира и празнува рождения ден на сина си и да присъства на него, тъй като предните години майката не спазвала определения от съда режим на лични отношения с детето им не само за рождените му дни.
По отношение на жилището, което П. Г. твърдяла, че ремонтира и изплащала, ответникът заявява следното:
Този апартамент бил закупен през 2018 година на името на нейния брат, с кредит, като идеята била същият да е за тях двамата, като заедно да си го изплащат и да се грижат за неговата поддръжка. Не било възможно към онзи момент имотът да е на тяхно име. Когато влезли в това жилище, всичко било обзаведено и направено за живеене, като имало нужда само от ремонт на спалнята, който ответникът и баща му направили впоследствие. До май месец 2021 година, когато ответникът напуснан това жилище, плащал 4 години вноските по кредита и го поддържал, като впоследствие не проявил никакви претенции към същото и към имуществото в него, което били закупили.
Всичко оставил на майката на детето си. Счита, че разходите по поддръжка на същото жилище, са си нейна грижа и не са относими към настоящото производство.
Същата е позицията на ответника и за личния й автомобил, която сама си закупила и имала грижата за поддръжката и ползването му. Той също имал автомобил и сам се грижел за него.
По отношение на здравното състояние, разходите по лечение и зъболечение на ищцата също не счита, че са относими към настоящото производство.
По отношение на трудовата си ангажираност, ответникът потвърждава, че работи във „***“ ЕАД от февруари месец 2025 година, като представя Удостоверение № 004387 за брутните си заплати от този период до юни 2025 г. включително. Преди 02.2025 година бил 8 месеца на Бюрото по труда.
По отношение твърдението на ищцата, че имал частен бизнес, заявява, че този бизнес е на родителите на жената, с която в момента живеел 5 на семейни начала, в техния дом в село С. и там помагал на нея и родителите й, като не получавал заплата. С труда си в семейния бизнес на жената, с която живеел, помагал за разходите, които имали с нея в дома си в село С. – плащали ток, вода, дърва за огрев и всякакви други битови нужди.
Оспорва твърдението на П. Г., че освен присъдената издръжка много рядко давал допълнителни средства. Към настоящия момент не му било възможно да заплаща поисканата сума от 400 лева месечно за издръжка на сина си С. К., но това не означавало, че ще спре да се грижи за него по всякакъв начин.
Твърди, че от април месец 2025 година до настоящия момент, по собствено желание превеждал на ищцата по-висока издръжка на детето в размер на 300 лева, като никога не бил спирал да се грижи за него. Тъй като служебната ангажираност на ищцата налагало отсъствие от района, винаги, когато имала нужда някой да се грижи за С., тя се обаждала и го оставяла при него. Така се случило и това лято – юни месец, като имало периоди, в които детето си живеело при баща си по една, по две седмици и всички разходи за него били за сметка на ответника, като той никога не бил имал претенции към нея. Винаги бил готов да се отзове на нуждите на детето и никога не отказвал помощ от всякакво естество. За сметка на това, ищцата се стремяла да е в непрекъснат конфликт с ответника и непрекъснато намирала причини да не се вижда с него, дори и да нарушава съдебното решение в тази му част.
Разпечатката съдържа 34 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e89af8ac-5daa-4952-a4f3-92b81c6c5773