Определение № 286 от 22.12.2023, Районен съд - Девин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 286 гр. Девин, 22.12.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20235410100132 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 предл. 2 от ГПК.

Постъпила е молба по чл. 248 от ГПК от ст. юрк. М. К., в качеството й на пълномощник на „Ф. Б.“ ЕООД, с която моли съда да измени Решение № 120/10.11.2023 г., постановено по гр.д. № 132/2023г., по описа на Районен съд -Девин, в частта на разноските като излага съображения, че с Решение № 120/10.11.2023г. по гр. дело № 132/2023г., „Ф. Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на адвокат Д. М. сумата в размер на 960 лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство на ищеца. Счита, че така определеното адвокатско възнаграждение е в прекомерен размер, поради което, моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено до неговия минимум. Счита, че в процесния случай приложение не следва да намери разпоредбата на чл. 2, ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая макар да не е предявен един иск, разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде тълкувана корективно. Във всяко отделно производство следва да се вземат предвид - характерът на исковете - оценяеми/неоценяеми, обусловеността им, свързаността на фактическите състави за установяване на отделните вземания, характера на съединяването на исковете - субективно и обективно, поради което и разпоредбата на чл. 2, ал. 5 следва да се тълкува във връзка с чл. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че следва да се има предвид, че в случая са били уважени отрицателен установителен иск за нищожност на процесния договор, 1 както и иск за заплащане на недължимо платени суми. Следователно предмет е била действителността на целия договор, а не отделни негови клаузи.

Съгласно теорията и трайната съдебна практика, исковете по чл. 55 ЗЗД и по чл. 26 ЗЗД са оценяеми. Цената се определя от материалния интерес паричната оценка на предмета на делото. Следователно този случай приложение следва да намери нормата на чл. 69, ал.1, т.4 ГПК, която определя цена на исковете за съществуване, респ. несъществуване на правоотношение -стойността на договора. Счита, че в случая установителния иск също е оценяем, тъй като размерът на отреченото възнаграждение по договора е определен в него. Налице е критерии за изчисляване парична оценка на предмета на делото, следователно не се касае за хипотезата за неоценяем иск и приложение не следва да намери разпоредбата на чл. 2 ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно и двата уважени иска са оценяеми като излага подробни съображения.

Моли съда да постанови определение, с което на основание чл. 248 от ГПК да измени решението в частта за разноските, като редуцира присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение от 960 лева на 400 лева.

С Разпореждане № 875/05.12.2023г. препис от молбата е изпратена на насрещната страна, с указание, че могат да представят писмен отговор в едноседмичен срок, считано от съобщението.

На 08.12.2023 г. е постъпил отговор от Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., бул. А. С. № ***-2* ет. *, оф. *.*, представлявано от Д. М. М. - Управител, с който счита молбата за допустима, но по същество неоснователна. По делото са обективно кумулативно съединени два установителни иска. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.

2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е задължен да определи възнаграждение по всеки един от исковете, като минималния размер на това възнаграждение с оглед цената им е по 480.00 лева с ДДС. Съгласно чл.2 ал.5 от НМРАВ „За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от 2 тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете." В този смисъл е и най - новата практика на ВКС обективирана в определение № 50/17.01.2023г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4735/2022г. III г.о., определение № 50469 от 11.11.2022г. на ВКС по ч.т.д. № 2316/2021г., II т.о., определение № 50490 от 12.12.2022г. на ВКС по ч.т.д. № 2507/2021г., I I т.о. Определение № 28/21.01.2022г. по ч.т.д. 2347/21г., ВКС, ТК, II т.о., Определение № 50011 от 23.02.2023г. на ВКС по ч.т.д. № 2121/2021г. II т.о., ТК и Определение № 201 от 14.02.2023г. по ч.к.гр.д. № 4251/22г. на ВКС, II г.о. Счита, че поради изложеното при предявени два иска съдът правилно е определил възнаграждението. Това възнаграждение е минималното и не подлежи на редукция, затова моли съда да остави без уважение молбата.

Съдът прие, че молбата по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК за изменение на решението в частта на разноските е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Направено е искане по чл.78, ал.5 ГПК от ответника, за прекомерност на адвокатските възнаграждения в хода на исковото производство като същото се явява своевременно. Основанието по чл.78 ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка за прекомерност, след като е сезиран от страната за това и съответно да намали дължимото като разноски адвокатско възнаграждение до размера, определен от чл.78, ал.5 ГПК, във връзка с чл.36 ЗА /ТР №6 от 6.11.2013 год. на ВКС по т.дело № 6/2012 г./. При несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. С Решение № 120/10.11.2023г. по гр. дело № 132/2023г., съдът е осъдил ответника да заплати на пълномощника на ищеца сумата в размер на 960.00 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на Д. Р.

Х.. В настоящият спор, частично е основателно възражението на ответника за намаляване размера на адвокатското възнаграждение. Разпоредбата на чл.36 ЗА препраща за минималните размери на адвокатските възнаграждения към приеманите въз основа на законова делегация от Висшия адвокатски съвет наредби. Минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по граждански и търговски дела са определени в чл.7 от действащата 3 понастоящем Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В конкретният случай минимума на адвокатското възнаграждение при интерес, определен от сбора върху цената на всички искове е 480.00 лева с ДДС съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата.

Възражението за прекомерност е направено своевременно и същото се явява частично основателно, с оглед правната сложност на делото, проведените съдебни заседания, извършените процесуални действия по събиране на доказателства.

С оглед изложеното, съдът счита, че следва на основание чл. 248 ал.1 предл. 2 от ГПК да намали дължимото от ответника като разноски адвокатско възнаграждение за ищеца до размера, определен от чл.78, ал.5 ГПК, във връзка с чл.36 ЗА и чл. 7, ал. 2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същият бъде присъден на процесуалния представител на ищцата в размер на 480.00 лева адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата.

За това са налице основанията за изменение на решението в частта му за разноските, като постановеното с Решение № 120/10.11.2023г. по гр. дело № 132/2023г. на Районен съд - Девин адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на Д. Р. Х. в размер на 960.00 лева се намали на 480.00 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 120/10.11.2023г. по гр. дело № 132/2023г. по описа на Районен съд - Девин в частта относно разноските като намалява размера на присъдените разноски, както следва :

ОСЪЖДА „Ф . Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л. № *, бул. Д. Н. № **, ет.*, ап.**-**, представлявано от П. Б. Д. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. М. - Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписан в регистър БУЛСТАТ под № ********* , с адрес: гр. С. 13**, бул. Ал. С. № ***-*, ет. * ап.*.* сумата от 480.00 лева 4

/четиристотин и осемдесет лева/ с ДДС, представляваща възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на Д. Р. Х..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред Окръжен съд - Смолян в двуседмичен срок, считано от съобщението.

Съдия при Районен съд – Девин: _______________________ 5