Решение № 870 от 09.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 870 гр. Варна, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110108723 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена искова молба от В. Н. А., гр. *, с която срещу *“ АД, гр. *, е предявен частичен осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени имуществени вреди.

В исковата молба ищецът В. Н. А. твърди, че на *г., около *ч. в гр. * собственият му автомобил „*", с per. № * е бил блъснат от л.а. марка „*", с per. № *, управляван от *. Сочи, че на тази дата управлявал автомобила си и се движил по бул. „*“, посока **, като приближавайки кръстовището с бул. „*“ започнал плавно да намалява скоростта поради червен сигнал на светофара. В този момент изведнъж бил блъснат отзад от л.а. марка „*". За настъпилото ПТП уведомили контролните органи, които посетили мястото, изяснили механизъма и съставили протокол, в който посочили за виновен водача на „*". Излага, че лекият автомобил на виновния водач е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, която е била действаща към датата на събитието. Сочи, че на 07.05.2025 г. е уведомил застрахователя за събитието, извършен е оглед на автомобила, изготвен е снимков материал и е съставен опис на щетите. Излага, че не е получил полагащото му се застрахователно обезщетение, което счита, че е в общ размер от 1 500 лв., а е получил само плащане от 369,64 лв. Поради тази причина предявява и настоящия частичен осъдителен иск. Моли за осъждане на ответника и за присъждане на разноски.

Ответникът *“ АД подава отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че л.а. марка „*", с per. № * е бил застрахован при него. Твърди, че във връзка с ПТП-то е изплатил на пострадалото лице обезщетение в размер на 369,64 лв., която изцяло съответствало на претърпените вреди.

Сочи, че не са релевирани възражения срещу размера на обезщетението. Счита, че не се дължи и лихва върху обезщетението. В случай, че е налице тотална щета, отново оспорва размера на претендираното обезщетение. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа 1 отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Представено е свидетелство за регистрация на лек автомобил „*", с per. № *, от което е видно, че ищецът е вписан като собственик на същия.

Установява се от представения Протокол за ПТП № *, изготвен от служител на пътна полиция, че на *г., около *ч. в гр. *“ автомобил „*", с per. № *, управляван от В. А. е бил блъснат от л.а. марка „*", с per. № *, управляван от *, който е шофирал с несъобразена скорост. Като виновен е посочен водачът на л.а. марка „*", с per. № **, който за този период е бил застрахован при ответника със застраховка „Гражданска отговорност“. Съставен му е АУАН.

Ищецът е уведомил застрахователя, за което е съставен опис-заключение по щета от *г., в който като увредени детайли са посочени облицовка задна броня, заден капак и заден ауспух гърне.

От представеното платежно нареждане се установява, че на увреденото лице е заплатена сумата в общ размер от 2 400,25 лв. за претърпените вреди.

От заключението на вещото лице инж. Й. Л. М. по назначената съдебноавтотехническа експертиза се установява, че стойността на ремонта със средно качество материали е 658.66 лв., с високо качество 817.06 лв., а на ниво гаранционен автомобил 1 064.70 лв. Счита, че увреждането на ауспуха (шумозаглушителя) няма как да настъпи от процесното ПТП, съобразно описания в протокола за ПТП механизъм, но дава и стойност на ремонта на същия в размер на 69.66 лв. Не е налице тотална щета, освен ако автомобилът не се възстанови в официален сервиз. Автомобилът е в период на експлоатация 28 години.

Оглед не е извършен, защото автомобилът е продаден. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че средната стойност между средно и високо качество материали е 737,86 лв., а ако се ремонтира и ауспуха следва да се добавят 69.66 лв. Пояснява още, че автомобилът е стар и в много лошо състояние, което не съответства на поддръжка на официален сервиз, а обслужване в евтини сервизи. Възстановяването му в сервиз със средно качество ще бъде доста по-добро от моментното състояние на автомобила.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, който е пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента на увреждането (не се спори между страните), както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние (механизма на настъпване на ПТП), виновно причинено от водача на „Рено Флуенс", с per. № *, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените имуществени вреди в правната сфера на ищеца (не се спори), в заявения размер. В тежест на ответника е било да докаже, че определеното по процесната застрахователна претенция обезщетение е съответно на действителната стойност за възстановяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, че е заплатил същото, както и че претендираното от ищеца обезщетение надвишава действителната стойност на същите.

Между страните няма спор, че е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за л.а. марка „Рено Флуенс", с per. № В 2534 ВН валидна към датата на ПТП, настъпило на 30.04.2025 г. между ищеца и застрахования при ответника водач, последният от които е виновен за настъпване на застрахователното 2 събитие; че ищецът е уведомил застрахователя, както и че по повод застрахователното събитие е заведена застрахователна претенция, по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 369,64 лв.

След като застрахователят извънсъдебно е заплатил застрахователно обезщетение по заведената щета, то същият е приел механизма на настъпване на произшествието, като в настоящото производство може да оспорва единствено размера на вредите. Въпреки това, в настоящото производство се установи от заключението на вещото лице и представения протокол за ПТП, че вредите са настъпили в резултат на посочения от ищеца механизъм, както и че е налице причинна връзка.

Спорен по делото е въпросът - В какъв размер следва да бъде определено дължимото застрахователно обезщетение.

Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./ актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване.

Вещото лице е предложило няколко варианта за ремонт, като предвид експлоатационния период на автомобила и неговото състояние преди увреждането съдът намира, че посочената от вещото лице сума в размер на 658.66 лв. най-адекватно съответства на претърпените вреди. Към тази сума не следва да се прибавя стойността на ауспуха, доколкото увреждането не е в резултат от ПТП-то.

Застрахователят е заплатил на ищеца сумата от 369,64 лв., като е останала дължима сумата от 289,02 лв. Използваната от застрахователя методика за изчисляване на обезщетението не съответства на законовите критерии за пълно обезщетяване на всички претърпени вреди.

С оглед на горните мотиви, предявеният частичен иск за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 100 лв. /51.13 евро/ е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като претендираната сума бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба.

С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 423,95 евро, от които 50 лв. заплатена държавна такса, 300 лв. депозит за експертиза и 245 евро с ДДС адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК.

Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, което е неоснователно. Същото се доближава до минималния размер, съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за ВАР.

3

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА * АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 51.13 € /петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/, част от сумата от 1 130,36 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня и заден капак на собствения на ищеца л.а. марка „*", с per. № *, причинени в резултат на реализирано на *г. в гр. *ПТП по вина на водача на л.а. марка „*", с per. № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА *“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 423,95 € /четиристотин двадесет и три евро и деветдесет и пет евроцента/, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Дължимите от ответника суми могат да се заплатят на ищеца по следната банкова сметка с титуляр адв. Й. А. – IBAN *.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4