Решение № 17867 от 18.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17867 гр. С**, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110135217 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца „Топлофикация С**“ ЕАД, с която са предявени срещу ответника Т. Т. Б. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца за сумата от 917,08 евро (1793,66 лева), представляваща неплатена цена на топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот, находящ се в гр. С***, аб. № ***, за периода от 01.05.2020г. до 30.09.2021г., сумата от 19,69 евро (38,52 лева), представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г., сумата от 143,34 евро (280,34 лева), представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на топлинна енергия за периода от 16.07.2021г. до 09.06.2023г. и сумата от 4,95 евро (9,68 лева), представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 09.06.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 34117/2023г. по описа на СРС, 145 състав.

Ищецът „Топлофикация С**“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственика на процесния имот за исковия период въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като ответникът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като задълженията не били платени в срок, с оглед на което ответникът изпаднал в забава и дължал обезщетения за забава. Твърди, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34117/2023г. по описа на СРС, 145 състав, срещу която длъжникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което предявява настоящите 1 установителни искове. Претендира законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.06.2023г. до окончателното изплащане на главните вземания, както и разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Т. Т. Б. чрез назначения му особен представител адв. А., в който оспорва претендираните вземания след 23.07.2021 г., доколкото след тази дата не е бил собственик на имота, поради което моли искът да бъде отхвърлен частично.

Третото лице-помагач „Далсия“ ООД не е взело становище по същество на делото.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се, че с Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт от 18.04.2018г. ответникът Т. Т. Б. е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № ***“, в сградата – ***, квартал „М***“, в гр. С**, за който няма спор по делото, че е идентичен с процесния имот на същия адрес, на който е даден абонатен номер № ***. Установява се от представения Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 28.03.2019г., че процесният недвижим имот, собственост на ответника, е бил ипотекиран за обезпечаване на задължение на трето лице „ТБМС“ ЕООД, чийто управител е ответникът, по Договор за паричен заем от 28.03.2019г., сключен с „Кредитна къща „Еврокомерс“ ЕООД. Установява се от съдържанието на ипотечния акт, че срокът за издължаване по договора за заем е бил 28.03.2020г. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.07.2021г. процесният апартамент, собственост на Т. Т. Б., ипотекиран в полза на „Кредитна къща „Еврокомерс“ ЕООД за обезпечаване на вземането му от „ТБМС“ ЕООД, е възложен на купувача И*** С*** С*** при извършената публична продан по изп. дело № *** на ЧСИ В*** Л*** на КЧСИ. Постановлението е влязло в сила на 22.09.2021г. съгласно отбелязването върху него. При така събраните доказателства съдът 2 намира, че по делото се доказа, че за част от исковия период от 01.05.2020г. до 21.09.2021г. ответникът Т. Б. е бил собственик на недвижимия имот и като такъв се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл.

150 ЗЕ). Неоснователно е възражението, че с изтичане на крайния срок за издължаване на сумите по договор за заем от 28.03.2019г., т.е. на 28.03.2020г. собствеността върху имота е преминала незабавно върху ипотекарния кредитор. От посочената дата в негова полза е възникнало правото да се удовлетвори предпочтително от стойността на ипотекирания имот, но това право е реализирано едва в образуваното изпълнително дело, а собствеността върху имота е преминала върху купувача на имота по публичната продан от датата на влизане в сила на постановлението за възлагане – 22.09.2021г. – арг. от чл. 496, ал. 2 ГПК, съгласно който от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С**“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С**, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). Представени са доказателства за публикуване на Общите условия съгласно изискванията на закона.

Установява се от представените писмени доказателства, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за дялово разпределение „Далсия“ ООД (с предишно наименование „Бруната“ ООД и „Бруната България“ ООД), избрана от етажните собственици на Общо събрание от 03.10.2001г., на което е участвал праводателят на ответника М*** Т****. Независимо от изложеното за процесния период дяловото разпределение е извършвано от ФДР и по възлагане на ищеца съгласно сключен договор при общи условия от 09.06.2020г., също представен като доказателство по делото.

Страните не спорят, че сградата, в която се намира процесният имот е била толоснабдена за исковия период, като с изрично протоколно определение от 04.06.2026г. като безспорно и неподлежащо на доказване между страните е отделено обстоятелството, че за исковия период от 01.05.2020г. до 30.09.2021г. ищецът е доставил до имота топлинна енергия на стойност от 917,08 евро.

С оглед установеното качество на ответника на клиент на топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 21.09.2021г. за този период същият дължи цената на доставената топлинна енергия, която съдът определя от съда по реда на чл. 162 ГПК на сумата от 905,75 евро, като от стойността на доставената топлинна енергия за целия исков период от 917,08 евро се извади стойността на ТЕ за 9 дни за м.09.2021г. в размер на 11,33 евро, в които ответникът не е бил собственик на имота (стойността на фактурата за м.09.2021г. от 73,84 лв. / 30 дни х 9 дни).

Следователно и при липса на доказателства за плащане искът за установяване на вземане за цена на топлинна енергия е основателен и следва да се уважи за сумата от 905,75 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, като се отхвърли за разликата над сумата от 905,75 евро до пълния предявен размер от 917,08 евро и за периода от 22.09.2021г. до 30.09.2021г.

По иска за установяване на акцесорното задължение за мораторна лихва върху главницата за цена на топлинната енергия в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава за плащането му. Съгласно приложимите към процесния период ОУ от 2016г. (чл. 32, ал. 1 и ал. 2) месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната 3 дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. В случая се установява, че за процесния период месечната дължима цена се е определяла на равни месечни вноски, както и че ответникът не е заплатил месечните суми в предвидения в чл.