Решение № 157 от 14.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Пловдив, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Добрева

Членове:

Атанаска Анастасова

Момчил Найденов при участието на секретаря Гинка Големанска в присъствието на прокурора Костадин Д. Паскалев като разгледа докладваното от Момчил Найденов Въззивно административно наказателно дело № 20265300600373 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК

С Решение № 110 от 20.11.2025г. по АНД № 112/2025г. по описа на Районен съд – Карлово, съдът е признал обвиняемия К. * К., роден на * г. в гр.

Карлово, обл. Пловдив, *, българско гражданство, със средно образование, неженен, работи във * като *, неосъждан, живущ в *, обл. Пловдив, *, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че за периода от 11.04.2024 г. до 29.04.2024 г. в гр.Карлово, обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, както следва:

- на 11.04.2024 г. в гр. Карлово, обл. Пловдив е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото

- на 29.04.2024 г. в гр. Карлово, обл. Пловдив е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл.325 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК вр. чл.78а ал.1 от НК го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му е НАЛОЖИЛ административно наказание ГЛОБА в полза на Държавата, платима по бюджета на съдебната власт, по бюджетна сметка на КрлРС в размер на 3000 лева.

Със същото решение съдът на основание чл.189, ал.3

1 от НПК е осъдил обвиняемия К. * К., с установена по- горе самоличност, да заплати по сметка на ОДМВР- Пловдив направените по делото разноски от досъдебното производство по делото в размер на 335,88 лева, както и да заплати по сметка на КрлРС сумата от 150 лева, представляващи направени по делото разноски в съдебното производство.

Срещу постановеното Решение № 110 от 20.11.2025г. по АНД № 112/2025г. по описа на Районен съд – Карлово e постъпила жалба от адвокат Ж. П., като защитник на обвиняемия К. * К.. В жалбата се посочва, че същото решение е неправилно, незаконосъобразно и в противоречие с материалния закон. Предлага решението да бъде отменено, а обвиняемия да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение.

В съдебно заседание защитникът на обвиняемия К. – адвокат П. поддържа жалбата, като сочи допуснати съществени процесуални нарушения от първостепенния съд. Взема становище за липса на безспорни и категорични доказателства, като посочва заявеното от свидетелката *, че лицето и било показано от баща и на снимка, която той имал от полицията, както и проведената между свидетелката * и обвиняемия очна ставка, която води до положение на дума срещу дума. За същите две свидетелки още посочва и погрешното заключение на Районния съд, че същите са без интерес от изхода на делото и взема становище за наличие на такъв интерес, предвид качеството им на пострадали. На следващо място обръща внимание на данните по делото за това, че обвиняемият К. е бил целия ден на друго място, показанията на свидетелките К.а и * за това, фактът, че същите не са кредитирани от съда, приобщените по делото снимки и липсата на назначена СТЕ на телефона, ползван от сестрата на К.а. Също взема становище, че първостепенният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетеля Белимезов, в нарушение на изричната забрана на чл.118 от НК. Поддържа липса на посочване за това, кои са действията, извършени от обвиняемия, грубо нарушаващи обществения ред – включително и в мотивите на съда, както и проблемът за разграничаване на престъплението хулиганство от дребното хулиганство по УБДХ, в който смисъл се сочи и практика по идентични казуси.

Обвиняемият К. сочи, че е поддържа казаното от защитника си и иска съдът да вземе правилно решение по самия казус.

Представителят на Окръжна прокуратура предлага жалбата да бъде оставена без уважение, като посочва, че двете деяния са осъществени от обвиняемия по описания в постановлението начин. Също взема становище, че описаното престъпление отговаря на квалификацията на чл.325, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като в случаят е неприложим института на УБДХ. Още посочва като справедливо и наложеното наказание глоба в размер на 3000 лева. Предлага съдебният акт Районен съд – Карлово да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

В последната си дума подсъдимият К. заявява, че не е извършвал непристойни действия, които да нарушават обществения ред под каквато и да е било форма и иска справедливо решение.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото 2 доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба, съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА – подадена в срок – на 24.11.2025г., съгласно отразения входящ номер (решението е постановена на 20.11.2025г.), при наличие на правен интерес от правоимащо лице по смисъла на чл.318 от НПК – защитникът.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първоинстанционния съд е проведено със следствие по общия ред. Въз основа на събрание по делото по реда и със средствата, предвидени в НПК доказателства и доказателствени средства, Районен съд – Пловдив е приел за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият К. * К., ЕГН ********** е роден на * г. в гр. Карлово, обл.

Пловдив, *, българско гражданство, със средно образование, неженен, работи във * като *, неосъждан, живущ в *, обл. Пловдив, *.

На 11.04.2024 г. св. * *, на 12 години, се намирала на центъра в гр.

Карлово, където се разхождала заедно с приятелки. Около 20,10 часа * тръгнала да се прибира, като вървяла в посока юг по левия тротоар на ул.

„Александър Стамболийски“ в града. След като подминала сградата на находящото се вдясно ОУ „Васил Левски“ до нея спрял на улицата лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с рег. № *, като двигателят му продължавал да работи. Неговият водач- обв. К. попитал през отворения прозорец на автомобила *, дали знае къде се намира ОУ „Кирил и Методий“ в града и как да стигне до него. Свидетелката му обяснила от къде да мине, но водачът отново я попитал същото, като тя отново му отговорила. Тогава водачът я запитал къде се намира ресторант „Дионисий“ в града, като свидетелката отново го упътила. Последвал нов въпрос отново за местонахождението на училището, на който свидетелката отново отговорила.

Тогава била помолена от водача на автомобила да му каже, какво да напише в Гугъл мапс, така че да намери училището. * му обяснила, че трябва да напише ОУ „Кирил и Методий“, което водачът направил. Тогава свидетелката му обяснила, че трябва да напише и града, тъй като има много училища с това име. Водачът отговорил „добре“, но я помолил тя да го напише. Свидетелката се приближила до автомобила и се навела, за да напише града, при което видяла, че шофьорът бил със свалени къси панталони и изваден полов член, който пипал с ръка и извършвал движения нагоре- надолу, а телефона държал в другата си ръка. Видяното уплашило дванадесетгодишното дете, което казало на обвиняемия, че не може да му помогне и побегнало по улицата към къщи. Докато бягала била подмината от управлявания от обв. К. автомобили, който продължил да се движи по улицата. Възмутена и уплашена * *, след като се прибрала вкъщи разказала за случилото се на родителите си.

Наученото възмутило, стресирало и уплашило и тях. Свободното придвижване на малолетното дете било ограничено, тъй като родителите й се 3 притеснявали, че може да бъде отвлечена. За случилото се сигнализирали в полицията по- късно.

На 29.04.2024 г., около 11,30 часа, св. * * разхождала с количка бебето си по ул. „Даскал Ботьо“ в гр. Карлово. Вървейки по улицата с бебешката количка до нея спрял черен автомобил- лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с рег. № *, управляван от млад мъж. В автомобила бил сам и помолил * да му помогне да намери кафене „Бакарди“. Свидетелката му обяснила подробно, че трябва да се върне и мине покрай полицията, след което да завие наляво. Водачът на автомобила и отговорил, че се е объркал. Попитал я, дали се намира до Витамед, на което * му отговорила, че е точно до „Витамед“. Той я попитал „А, до Витамед 2?“. Тя го попитала дали търси „Витамед 2“. Водачът й казал „Да, това търся“. * * след това намерила в телефона си снимка на Витамед и се приближила до автомобила, за да му я покаже, понеже била на около два метра разстояние от него. Приближавайки се, през сваления прозорец, тя забелязала, че шофьорът бил млад човек, леко пълен с бенка на лявата буза, облечен с къси оранжеви панталони, свалени до коленете и тениска. Той седнал зад волана на автомобила, който се намирал от лявата страна със свалени панталони до коленете, като лявата му ръка била върху волан на автомобила, а с дясната държал половия орган и маструбирал, докато разговарял с нея. Стресирана и уплашена св. * заявила на водача, че ще се обади в полицията, а той и заявил, че се извинява и потеглил с автомобила.

При това свидетелката успяла да запомни регистрационния номер на управлявания автомобил, който веднага след това съобщила в полицията, където сигнализирала за случилото се.

При това първостепенният съд е посочил, че от изготвената съдебнопсихиатрична експертиза на обвиняемия К. се установява, че същия не страда от физически и психически недостатъци. Могъл с оглед неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания или обяснения за тях, както и могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Посочил е още, че съгласно приетата по делото справка от ЦБ- КАТ лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с рег. № * бил собственост към инкриминираната дата на *, ЕГН **********, която съгласно приложената справка АИС БДС е майка на обв. К. К..

Така изложената фактическа обстановка – идентична с изложената в прокурорското постановление – първоинстанционният съд е приел за установена предвид доказателствата, съдържащи се в обясненията на обв. К., показанията на свидетелите * *, *, * *, * *; прочетените на осн. чл.283 от НПК писмени доказателства- справки от АИС БДС, справка за съдимост и характеристична справка на обвиняемия, справка от ЦБ КАТ, справка от Военно формирование *, справка за задгранични пътувания, както и приетата по делото съдебно- психиатрична експертиза на обвиняемия.

При това съдът е изложил подробен анализ на показанията на свидетелите * *, *, * *, * * и е мотивирал по какви причини изцяло дава вяра 4 на изложеното от * *, * *, *, * и *, както и защо не прави това с показанията на * и * *, както и с обясненията на самия обвиняем К..

Съставът на Окръжен съд – Пловдив намери, че горният доказателствен анализ на първостепенния съд не е необходимо да се преповтаря, доколкото се споделя изцяло. Вместо това, следва да се вземе становище по направените във въззивната жалба възражения срещу същия, както и по правните изводи на Районния съд.

На първо място, неоснователни са възраженията относно начина, по който са ценени показанията на свидетелките * * и * *.

Без значение за извода относно авторството на деянието е посоченото, че съгласно изложеното от * – лицето и е било показано на снимка на телефона от баща и, който я имал от полицията, както и че на * обвиняемият бил показан на компютър. Следва да се обърне внимание, че по делото няма процесуални действия, свързани с разпознаване на обвиняемия К. от свидетелките * * и * *, които да бъдат „опорочени“ от това, че обвиняемият им бил показван в определен момент. Напротив – първостепенният съд ясно е посочил по какъв начин от показанията на * и * се установява личността на К. като лицето, извършило описаните от двете действия, включително – по собствеността и ползването върху автомобила с марка „Тойота“, модел „Корола“ с рег. № *, номерът на който бил запомнен от *, както и в идентичността между деянията, фактическата обстановка, действията на лицето и т.н., възприето и от двете свидетелки. Отделно от това прави впечатление, че в направеното в досъдебното производство и пред съда описание на лицето, освен неговия най-общи белези и възраст, * и * изнасят далеч по-конкретни данни за неговия вид към момента на деянието – с какви дрехи бил облечен той и т.н., които обстоятелства очевидно трудно могат да се свържат с такива, възприети от снимка, на разположение на служители на МВР. Ето защо за делото е безразлично дали К. бил показван на * * и * *, още по-малко – кой и защо предоставил снимка на обвиняемия на бащата на първата свидетелка и др. под..