Решение № 920 от 12.03.2020, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 6719/2019
- Вид
- Решение № 920
- Подписан
- 12.03.2020
- В сила
- 03.02.2021
- Състав
- ЛЮДМИЛА ЛЮДМИЛОВА МИТРЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.41 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл. 313 · Кодекс за застраховането
Р Е
Ш Е
Н И
Е № 920 гр. Пловдив, 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 12.02.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6719 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕAД срещу В.Д.Р., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 917.22 лева – главница по договор за стоков кредит № ***, сключен с „УниКредит К. Ф.“
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с индивидуален договор за покупко - продажба на вземания /цесия/ от 18.10.2017 г. към Рамков договор за цесия от 20.12.2016 г., 45.67 лева – договорна лихва за периода 14.03.2017 г,. до 14.06.2017 г. и 159.30 лева – обезщетение за забава за периода от 14.03.2017 г. до 31.01.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1815/2019 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител. Счита, че иска е недопустим доколкото се основава на заповед за изпълнение по л.410 ГПК, чиито образец е отменен от тричленен състав на ВАС по адм. де. № 6372/2019. Заявлението не било редовно, доколкото липсвали доказателства за представителната власт на лицето, което го е подписало, което води до нередовност на заповедното производство и оттам до недопустимост на исковото. Счита, че исковата молба е нередовна.Оспорва по основание и размер претенциите по исковата молба. Оспорва ответникът да е сключвал процесния договор. Счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Счита, че са недължими претендираните лихви, поради съпричиняване от кредитора, а именно, че не е проверил кредитоспособността на длъжника. Счита за недължими застрахователните премии. Оспорва ответникът да е бил обвързан от Общите условия, счита, че шрифта в тях не съответства на чл.10 ЗПК.
Моли се за прекратяване на производството като недопустимо, евентуално отхвърляне на исковете.
Съдът намира, че е сезиран с допустими искове, предявени в една редовна искова молба.
Обстоятелството, че решение на ВАС са отменени образците на заповедите за изпълнение, не означава, че в полза на ищеца, не е издадена такава или издадената е недопустима. Същата е в писмена форма и съдържа всички реквизити, които законът изисква по чл.41 ГПК, поради което съдът я намира за редовна.
Обстоятелството в какъв образец е облечена заповедта е без правно значение.
Наред с това съдът счита, че на ответника е изпратена една редовна искова молба, съдържаща необходимото съдържание по чл.127 ГПК. Наред с това в закона няма изискване да се представят доказателства, дали пълномощника на ищеца има юридическо образование.
Ответникът няма правен интерес да оспорва представителната власт на ищеца.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1815/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.
По наведените от ответника възражения за недопустимост на производството съдът се е произнесъл в Определение от 09.12.2019 г. /л.91/, като е приел, че е сезиран с допустими искове по редовна искова молба.
По същество:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.420, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. с чл.9 ЗПК, във вр. с чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличието валидно сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията, уговорка за заплащане на застрахователна премия, размер на обезщетението за забава, сключване на договор за прехвърляне на вземането, уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента/. Ответникът носи насрещно доказване, при установяване на горното от ищеца, че е платил в срок главницата и договорните лихви по договора за заем, както и твърденията си, че Общите условия са с шрифт по-малък от 12, възражението си за съпричиняване от страна на ищеца за неплащане на вземанията за лихви от ответника.
От представения по делото договор за стоков кредит № *** /л.5/ се установява, че между „УниКредит К. Ф.“ ЕАД, в качеството на заемодател и ответника В.Д.Р., като заемател е възникнало заемно правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил заемна сума в размер на 1519 лева за закупуване на стока от Техномаркет Пловдив – Apple Iphone 7 32 GB Gold. В договора е предвидено заплащане на застрахователна премия в общ размер на 39.98 лева. Уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 24 %, ГПР 26.82 %. Всички плащания по договора възлизат в размер на 1686.16 лева. Кредитът е следвало да се погаси на 7 месечни погасителни вноски, като крайният падеж на договора е 14.06.2017 г.
От изготвената по делото ССчЕ се установява, че сумата предмет на процесния договор в размер на 1519 лева е предоставена на ответника на 03.11.2016 г., с която сума е финансирана покупка на мобилен телефон Apple Iphone 7 32 GB Gold от „Техномаркет България“ АД. Същото се установява и от представената по делото фактура от 03.11.2016 г. /л.10/, която не само установява плащането, но и удостоверява получаването на стоката, описана във фактурата и за която е отпуснат кредита от страна на ответника на 03.11.2016 г, доколкото съдържа подпис на последния, който не е оспорен.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно, в това число и дали договорът противоречи на закона и на добрите нрави и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с еднакъв шрифт. Ответникът не доказа твърденията си, че шрифт на договора не отговаря на нормативно установения такъв, което беше разпределено в негова доказателствена тежест.
Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл.4, ал.6 и ал.7/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл.4, ал.1/, право да се откаже от договора /чл.4, ал.3/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем.
Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от заемателя.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен. Неоснователни са възраженията на ответника, че не е получил сумата предмет на договора, както и стоката, за която е отпуснат кредита.
По материално-правната легитимация на ищеца
Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. и приложение № 1 към него /л.11 и л.22/ вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него /пар.8, т.8.3 от договора/. Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 24/. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.
Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо от за прехвърляне на вземането /л.28/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
Същото се прилага независимо, че по делото ответникът не участвал в личното си качество, а чрез назначен особен представител. Извод, че не настъпват последиците на чл.99, ал. ЗЗД, не може да се направи единствено от обстоятелството, че не ответникът лично в качеството му на длъжник, а особеният му представител е получил исковата молба и приложенията към нея, включително уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният закон в чл. 47, ал.6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на особения представител. Респективно същият е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена цесия. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат, свързаните с факта на връчване правни последици. В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с обявяването на предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от назначения на ответника особен представител, съдът счита, че е приложимо и при връчване на уведомление за прехвърляне на вземане.
С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението - вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на стария кредитор. В тази връзка възраженията на ответника за ненадлежно съобщаване на цесията са неоснователни.
По отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:
Разпечатката съдържа 44 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e8989943-98d7-41fb-b58b-1957bac1b7f7