Решение № 1039 от 30.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1039 гр. Пловдив, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виделина Куршумова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно гражданско дело № 20265300501529 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 от ГПК във вр. с чл.150 от СК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника В. И. И., ЕГН: ********** против Решение № 2390 от 17.05.2026 г., постановено по гр. д. №3073/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V бр. с., с което съдът е увеличил размера на месечната издръжка, одобрен с определение, обективиранo в протокол от 15.10.2018 г. по гр.д. № 10184/2018г. по описа на Районен съд Пловдив, 4 бр.с., която ответникът В. И. И., следва да заплаща на ненавършилите пълнолетие деца, както следва на И. В. И., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Р. А. К., с ЕГН:

********** от 76,69 евро /150,00 лв./ на 180,00 евро /сто и осемдесет евро/, платими до 10-то число на месеца, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2025 г., до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане и на Г. В.

И., с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител Р. А. К. от 76,69 евро /150,00 лв./ на 180,00 евро /сто и осемдесет евро/, платими до 10-то число на месеца, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2025 г., до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден 1 от въззиваемите страни И. В. И. – непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Р. А. К., и Г. В. И., малолетната, действаща чрез своята майка и законен представител – Р. А. К. , чрез адв. К., в която по подробно изложени съображения се оспорва жалбата като неоснователна. Иска се решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, като с оглед задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, и не е ограничен от посоченото в жалбата, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършили пълнолетие лица при произнасяне по въпроса за издръжката им. При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на решение съдът намира следното:

От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява от събраните доказателства, че ответникът В. И. И., ЕГН: ********** е баща на ненавършилите пълнолетие деца И. В. И., роден на 16.06.2011 г. и Г. В. И., родена на 29.11.2013 г., като по силата на спогодба, обективирана в протокол от 15.10.2018 г. по гр.д. № 10184/2018г. по описа на Районен съд-Пловдив, 4 бр.с., е изменено Решение № 3434/23.10.2015г.. постановено по гр.д. № 8809/2015г. по описа на Районен съдПловдив, ІІ бр.с., влязло в законна сила на 23.10.2015г., като е увеличена месечната издръжка, която бащата В. И. И., е задължен да заплаща на всяко от двете си деца : И.

В. И. и Г. В. И., чрез тяхната майка и законен представител Р. А. К. от 120,00 лв. на 150,00 лв., начиная от 20.06.2018 г. до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане. С исковата молба е поискано увеличаване на издръжката от 150 лв. на 180 евро месечно за всяко от децата. С обжалваното решение съдът е уважил напълно претенциите, като е увеличил издръжката дължима от бащата на всяко от децата на 180 евро.

От представените в първоинстанционното производство и неоспорени своевременно писмени доказателства е документално установено, че И. И. е ученичик в 4-ти клас в ОУ “***“, а Г. И. е ученичка във 2-ри клас в ОУ “***“. Двете деца не са в класове с връстници, защото са живеели пет години в Англия, където са посещавали училище. От приетите в първоинстанционното производство справки относно доходите на родителите и имущественото им състояние, е документално установено, че бащата работи в Карина-4 ООД с основна месечна заплата от 1083,46 лева, а майката Р. К. няма регистрирани трудови договори. Ответникът е баща и на друго дете – И. И., роден на 15.10.2015 г.

2

В първоинстанционното производство са снети и показанията на свидетеля А.К. –брат на майката Р. К., който твърди, че ответникът имал доста добри доходи, защото работел през седмицата в една фирма, а в събота и неделя работел допълнително, като възнаграждението му в почивните дни варирало между 300 и 400 евро. Подарил на доведената си дъщеря за нейния годеж ланец на стойност 20000 лева.

Живеел в огромна къща, която обаче била незаконна и заради това я нямало в регистрите. Децата били с майка си във Великобритания дълго време, като преди две години се върнали в България и все още не говорели добре български език. Нуждаели се от помощ и посещавали уроци, за да могат да се адаптират по-добре в училище.

Сестра му Р. работи като чистачка на вход и взима 100-120 евро на месец. Страда от диабет и взима хапчета. Свидетелката Р. И., която е сестра на ответника, споделя пред съда, че ответникът получава минимално възнаграждение за труда си, не е правил годеж на дъщеря си и не живее в голяма къща, а под наем в апартамент в квартал „Изгрев“ в гр.Пловдив.

При тези фактически обстоятелства първоинстанционният съд е определил, че за издръжката на всяко едно от ненавършилите пълнолетие деца са необходими 330 евро месечно, от която сума бащата, който не полага преки и непросредствени грижи по тяхното отглеждане и възпитание , следва да заплаща по 180 евро за всяко едно от двете деца, а разликата следва да се поеме от майката и е увеличил размера на месечната издръжката на всяко дете от 150 лева на 180 евро.

Въззивната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд , като правилни и в съответствие със събрания по делото доказателствен материал, за изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК, обуславящи предпоставка за допускане изменение в размера на присъдена в предходен момент издръжка. Съгласно чл. 150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. Задължението за издържане до навършване на пълнолетие на детето възниква за родителите с факта на раждане то му, като съгласно чл. 143, ал. 2 СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице". Това задължение за издръжка е общо за двамата родителите и произтича от общото им задължение по чл. 122, ал. 2 СК да се грижат за децата си. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителите, като трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, която определя минималния размер на издръжката. В конкретния случай от момента на определяне на издръжка на децата с предходното решение до настоящия момент, е изминал около 7 –годишен период, през който социално-икономическите условия в страната съществено са изменени в посока на увеличение на цените на повечето стоки и услуги от първа необходимост. От друга страна, промяната във възрастта на децата дефинитивно е довела до увеличаване и на потребностите им от храна, облекло, обучение и средства за социално-културно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с издръжка от 150 лева. От гореизложеното съдът прави извода за настъпило съществено и трайно изменение на обстоятелствата, обусловили определянето на размера на дължимата на децата издръжка. При тези данни 3 настоящата съдебна инстанция намира, че са налице условията на чл. 150 СК за увеличение на издръжката. Съгласно разпоредбата на чл.142,ал.2 от СК, минималната издръжка за дете е в размер на 1/4 от размера на минималната работна заплата за страната. Към настоящия момент МРЗ в страната е 1213 лв. /620,20 евро определена с ПМС № 243/13.11.2025 г. , поради което следва да се приеме, че минималната месечна издръжка за едно дете, дължима от един родител е в размер на 303,25 лв./155,05 евро.

В конкретния случай детето дете И. И. е на 15 години, а детето Г. И. е на 12 години.

Освен от обичайните за деца на тяхната възраст средства за отглеждането им, същите се нуждаят и от допълнителни средства за извънкласни занимания, тъй като не знаят добре български език. Липсват данни за наличието на изключителни нужди на децата, поради което съдът приема, че те се нуждае от обичайните за деца на тяхната възраст средства за отглеждането им съответно за храна, облекло, обувки, консумативи, медикаменти за лечение, учебни помагала, средства за извънкласни занимания.

Преценявайки така събраните по делото доказателства за доходите и имуществото на родителите, и отчитайки тяхното образование и професионална квалификация, съдът намира, че за пълното задоволяване на нуждите на всяко едно от децата предвид възрастта им ще бъдат необходими 330 евро месечно, от която сума бащата следва да заплаща по 180 евро за всяко едно от двете деца, а останалата сума следва да допълва майката, ведно с непосредствените грижи по тяхното отглеждане и възпитание. Съдът съобрази така определения размер на издръжката с обстоятелството, че родителските права по отношение на двете деца са предоставени на майката, както и че същата полага непосредствените грижи по тяхното отглеждане и възпитание. За да постанови, че в тежест на бащата следва да се постави по-голям дял от общо определената издръжка на децата, съдът съобрази и обстоятелството, че същият е в активна възраст, трудоспособен, поради което съдът намира, че би могъл да реализират месечни доходи, необходими за задоволяване както на собствените му нужди, така и да осигурява нужните средства за издръжка на двете деца в определения от съда размер и да заплаща издръжката на другото си дете.

Така съпоставяйки нуждите на децата с възможностите на родителите му, настоящият съдебен състав намира, че постановеното решение от първоинстанционния съд, с което е определил размер на дължимата на ненавършилите пълнолетие деца от техния баща месечна издръжка от по 180 евро за всяко дете, е правилно и законосъобразно. Не са налице пороци на същото визирани във въззивната жалба.

Затова решението ще следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на настоящия правен спор жалбоподателя следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер от 300 евро.