Решение № 396 от 04.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Пловдив, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Ал. Цанкова

Членове:

Екатерина Ст. Роглекова

Теофана Б. Спасова като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300602064 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 104 от 19.05.2025г. по НОХД № 647/2025г. по описа на Районен съд Пловдив – 24н. с., Съдът е признал подсъдимия Т. В. Т. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 19.09.2021 г. в гр.Пловдив, е причинил на И.Д.Л. ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в хипертрофия /разрастване/ на носната лигавица с образуване на съединителна тъкан и намалена проходимост, довело до затруднено дишане, което е осъществило медико биологичния признак – постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.129,ал.2,вр. ал.1 от НК. За същото на основание чл. 54 от НК на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на същото е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. По отношение на вещественото доказателство - 1 брой СД, находящ се на лист 44 по делото, е разпоредено същото да остане по делото до срок на неговото съхранение. На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Т. В. Т. е осъден да заплати в полза на ОД на МВР гр.Пловдив направените разноски по делото в размер на 895,68 лева, както и сумата в размер от 120 лева по сметка на РС-Пловдив. Подсъдимият Т. В. Т. е осъден и да заплати на частния обвинител И.Д.Л. сумата от 3 000 лева, представляваща 1 разноски за адвокатско възнаграждание в производството.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия Т. Т. чрез защитника му адв. К. Е. с искане за отмяна на първоинстанционната присъда като необоснована и неправилна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал.3 от НК. Излагат се аргументи и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с искане за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ПРС. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Жалбата и стореното в нея искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова оправдателна за подсъдимото лице, се поддържат в съдебното заседание пред въззивната инстанция от подсъдимия Т. Т. и защитникът му адв. Е.. Акцентира се върху това, че в мотивите към постановената присъда липсва анализ на събраните по делото доказателства, а от друга страна не е налице извършено престъпление, доколкото било изяснено, че пострадалият е навел главата си, за да нанесе той удар на подсъдимия.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив иска потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, обоснована и справедлива.

Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на страните в сезиращата въззивна жалба и изложеното в съдебно заседание, а и служебно като провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК прие следното:

Жалбата е подадена в законния срок по чл.319 от НПК – петнадесетдневен от обявяването на присъдата, и от лице сред изброените в чл.318 от НПК – подсъдим, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество въззивният състав счита жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваната присъда, РС Пловдив е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Т. В. Т. е роден на ****** г. в гр. П.; б., с българско гражданство, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Т. Т. живеел със семейството си в къща находяща се в 2 г**********.

През 2019 г., частният обвинител И.Л., закупил първия етаж от къщата от роднини на Т. Т. и се нанесъл да живее в нея със съпругата си – свидетелката Н.Л. и сина си – свидетелят Д.Л..

Първоначално отношенията между двете семейства били хармонични и спокойни, дори приятелски, като същите се канели по поводи. Постепенно във връзка с ремонт на общите части, поставяне на допълнителни водомери, породено от конфликт свързан с отчитането на общия водомер, необходимост от ремонт на настилката в двора, различията между Т. Т. и И.Л. за начина, по който да се случва това, се задълбочили, което довело до подаване на взаимни жалби до различни институции. Така отношенията между двете семейства се влошили до степен на крайно неразбирателство, като се прекъснала комуникацията между тях.

На 19.09.2021 г., пострадалият Л. решил да извика извикал съседите – семейство Т.и на разговор в двора, за да се опитат да разрешат съществуващите между тях спорове, свързани с горепосочените по-горе ремонти по общите части. За целта частният обвинител се свързал по телефона със свидетелката М.Т. и чрез нея се уговорили да се видят. И.Л. заедно със свидетелката Н.Л. слезли в общия двор на къщата и зачакали представители на семейство Т.и. На мястото дошла свидетелката М.Т., като тримата започнали разговор относно ремонт в общите части на двора. По това време подсъдимият се намирал на прозореца на жилището си и извикал съпругата си да се качи при него. След като същата не се качила, последният слязъл на двора при останалите. Започнал разговор на висок тон между Т. Т. и семейство Л.и, като първият започнал да пристъпва към пострадалия и да му отправя обидни реплики. Частният обвинител единствено отстъпвал назад и не отвръщал на нападките, като постепенно достигнал до оградата на двора, като по този начин се ограничила възможността му за движение. В този момент свидетелките Л.а и Т.а започнали да приканват мъжете си да се прибират по домовете си, като свидетелката Л.а дори тръгнала към входа на къщата, защото не искала повече да присъства на тази агресивна сцена.

Обръщайки се, за да повика отново мъжа си тя възприела как Т. Т. засилвайки главата си назад ударил с челото си И.Л. в областта на лицето. М.Т. се опитвала да успокои съпруга си и да го накара да не продължава, като го 3 заплашвала, че ще се обади на телефон 112. От своя страна свидетелката Л.а, която била втрещена от случилото се, се изплашила и не знаела как да помогне на съпруга си в тази ситуация. Последният изглеждал видимо изненадан от случилото се с него, а лицето му започнало да се зачервява и подува. В следващия момент съпругата на пострадалия успяла да накара мъжа си да се прибере в дома им. Тъй като последният изпитал силна болка в скулите и носа, той заедно със свидетелката Л.а се отправили към болница УМБАЛ „Свети Георги“, където бил приет в Отделение УНГ с диагноза „счупване на костите на носа, закрито“. След четиридневен престой в болницата и извършена оперативна интервенция, частният обвинител бил освободен за домашно лечение.

На 23.09.2021 г. И.Л. посетил съдебна медицина на Медицински университет Пловдив, където му било издадено медицинско удостоверение № 1099/2021 г. в което е посочено, че при прегледа му се установява счупване на носните кости, наложило оперативно лечение, кръвотечение от носа вследствие от тази травма и контузия и кръвонасядане на лицето, като по този начин му било причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.

И.Л. сезирал Районен съд гр. Пловдив с частна тъжба против подсъдимия Т. за което било образувано НЧХД № 6543/2021 г., по което била постановена Присъда № 189 от 12.10.2022 г. с която Т. Т. бил признат за виновен за причинена от него лека телесна повреда с разстройство на здравето и освободен от наказателна отговорност. Против съдебния акт постъпила въззивна жалба, което предизвикало образуването на ВНЧХД № 2129/2022 г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив. С Решение № 66 от 13.12.2023 г., съдебният състав на въззивната инстанция отменил постановения от първоинстанционния съд съдебен акт и върнал делото за ново разглеждане за нарушения свързани със събирането на доказателства. Делото било образувано под нов номер, а именно НЧХД № 987/2023 г. по описа на РС гр.

Пловдив. В хода на съдебното следствие съставът разглеждащ делото приел, че има налице извършено престъпление от общ характер, поради което прекратил производството пред себе си и изпратил делото на РП гр. Пловдив.

С Постановление на РП гр. Пловдив от 31.01.2024 г. било образувано досъдебно производство № 81/2024 г. по описа на Първо РУ към ОДМВР гр.

Пловдив, което предшества и настоящото съдебно дело.

4

Продължително време след деянието, И.Л. изпитвал дискомфорт в носа си, който му причинявал главоболие, световъртеж и обща раздразнителност.

Пълно възстановяване така и не настъпило, доколкото при един от поредните прегледи на на пострадалия Л. му било съобщено, че се налага нова операция.

В хода на досъдебно производство № 81/2024 г. по описа на Първо РУ към ОДМВР гр. Пловдив, била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза /лист 20 от ДП/. Видно от заключението на същата се установява, че на 19.09.2021 г., И.Д.Л. е получил травматични увреждания - Счупване на носните кости, девиация (изкривяване) на носната преграда и външния нос, наложило оперативно лечение; Кръвотечение от носа; Контузия и кръвонасядане по лицето. Уврежданията са причинени от действието на твърд тъп предмет по механизма на удар и е възможно да се получат по време и начин, съобщени от пострадалия Л. в досъдебното производство - удар с глава.

Съдебномедицинската практика изобилства от подобен вид травматизъм и от тази гледна точка посоченото от пострадалия е с голяма степен на вероятност начинът на получаване на счупването на носните кости. Счупването на носните кости е причинило разстройство на здравето извън случаите на чл.

128 и чл.129 НК. Възстановяването трае по-малко от 30 дни. В острия стадий на травмата несъмнено е имало затруднено носно дишане, което се дължи на оток, кървене, кори върху нараняванията. Острият стадий трае около 3-4 седмици след понесената травма. Впоследствие отокът е отминал, корите са отпаднали. Изкривяването на носната преграда и на носната пирамида, ако не се касае за голяма деформация самостоятелно не е съществена причина за затруднено носно дишане. Като усложнение са се образували хипертрофия (разрастване) на лигавицата и образуване на съединителна тъкан, което е констатирано от всички специалисти по УНГболести и съществува до момента. Клиничната изява е шумно и затруднено дишане през носа.

Функционалното изследване на 22.8.2022г. (бодиплетизмография) също е с резултат за завишени стойности, а от функционално гледище - намалена носна проходимост. На базата на тези данни може да се аргументира извод, че усложнението е довело до затруднено носно дишане, което е осъществило медико- биологичния признак – постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 129 НК.

Вещите лица считат, че е налице причинно-следствена връзка между действията на Т. Т. и установените травматични увреждания на И.Л..

5

Така изложената фактическа обстановка е установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – И.Л., Н.Л., М.Т., Д.Л., П.Б., както и от събраните писмени доказателства – справка за съдимост, характеристична справка, медицинска документация, както и от изготвената в хода на досъдебното производство експертиза. В тази връзка е направен извод, че по делото се очертават две версии - първата версия се изгражда основно от показанията на свидетелите И.Л. и Н.Л., според които на процесната дата подсъдимият Т. е нанесъл удар с глава в областта на лицето на пострадалия Л.. Тази версия се подкрепя частично и от показанията на свидетелите Д.Л. и П.Б.. Втората версия, която е в насока, че подсъдимият Т. не е удрял пострадалия Л., а едва ли не същият се е ударил сам в него, се изгражда от обясненията на подсъдимия и показанията на неговата съпруга – свидетелката М.Т..

Въз основа на така събраните по делото доказателства, е направен извода, че първата група гласни доказателствени средства създава пълна, точна и ясна картина на събитията от процесната дата. Същите са приети за логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.