Решение № 330 от 30.06.2025, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Монтана, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЯ М. при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от ВАЛЯ М. Гражданско дело № 20231630100939 по описа за 2023 година

Предявените искове са с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.26 ЗЗД и чл.55 ал.1 предл.първо ЗЗД.

Ищецът С. Д. А. и П. Р. А., и двамата от град Монтана твърдят, че на 07.04.2015 година сключили Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 568/0048/33848102 с ответника. Твърдят, че по силата на горния договор, в качеството си на кредитополучатели, са получили кредит в размер на ..... /шестдесет и пет хиляди/ лева. Погасяването на кредита е трябвало да стане на равни месечни анюитетни вноски, дължими на 21-во число на всеки месец в размер на 751,48 лева всяка, съгласно погасителния план, приложен към Договора за банков кредит от 07.04.2015 година.

Поддържат, че обезпечението по кредита е недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана с адрес на имота ...... с предназначение жилище, апартамент с площ от 114.80 кв.м., ведно с прилежащо към недвижимия имот мазе № 4 с площ по документи от 5.34 кв.м. и 2,38 % от общите части на сградата и правото на строеж върху терена. Твърди, че на 05.01.2021 година е подписан Анекс № 1 към Договор за банков ипотечен кредит, с който се внася съществено изменение на договореностите между страните. Въпреки несъгласието им с променената вноска и незадоволителните обяснения от служителите на ответника, те са продължили да изплащат кредита си в завишения размер на месечната анюитетна вноска, тъй като в противен случай са били заплашени от принудителното им събиране по реда на ГПК. Считат, че сумите, платени над договорената месечна аиюитетна вноска са, недължимо платени и следва да бъдат върнати. Ищците твърдят също, че едностранното увеличение на вноската става въз основа на неравноправни, поради което нищожни, клаузи от Договор за банков ипотечен кредит с 1 пълна отговорност на физическо лице № 568/0048/33848102 от 07.04.2015г. Тези неравноправни клаузи са: т.11.1. от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.11.1.2. от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.11.2. от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.11.3. от Раздел ІІ „Условия по договора”; т.11.4. от Раздел ІІ „Условия по договора“; т.12.5. от Раздел ІІ „Условия на договора”; т.12.6. от Раздел ІІ „Условия на договора”; т.12.8. от Раздел ІІ „Условия на договора”; т.20. от Раздел ІІІ „Допълнителни разпоредби”; т.11.1.1. от Раздел ІІ „Условия по договора”; т.11.1.1.1 от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.11.1.1.1а от Раздел ІІ „Условия по договора“; т.11.1.1.2 от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.11.1.1.2 от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.11.1.2. от Раздел ІІ „Условия по договора”; т.11.3. от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.11.4. от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.12.5. от Раздел ІІ „Условия по договора”; т.12.6. от Раздел ІІ „Условия но договора” и т.20. от Раздел ІІІ „Допълнителни разпоредби”. Считат, че е налице фактическия състав на чл.55, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. За да се уважи предявения иск. следва да е налице извършено плащане на процесните суми и основанието въз основа на което е извършена тази престация да не е съществувало към момента на плащането й. Такива са хипотезите на платено по нищожен договор или платено по нищожни клаузи от такъв договор. Твърдят, че са заплатили на банката - ответник парични суми, които не дължат, поради неправомерно вдигане на лихвения процент. Липсва основание още при самото престиране на сумите. Липса на основание има и във всеки случаи на плащане на по - големи от договорено определените лихви. Предвид гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което да обяви за нищожни като неравноправни посочените в обстоятелствената част на настоящото определение клаузи в Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 568/0048/33848102 от дата 07.04.2015 година; да осъди ответното дружество да им заплати солидарно сумата от ..... лева, представляваща както следва: ..... лева, съставляваща разликата от предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от тях завишени такива за периода от подписването на договора 07.04.2015г. до завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до датата на действителното й изплащане; ..... лева, съставляващо надплатено за годишна такса за управление на кредита за периода от 21.01.2021г. до 21.04.2023г.. В случай на евентуалност молят съда да постанови решение, с което осъди ответникът да им заплати същата сума като недължимо платена, поради неправилно изчисляване на лихвата от банката - ответник за периода от датата на сключване на процесния договор 07.04.2015 год. до завеждане на исковата молба. Молят горната сума да им бъде присъдена ведно със законовата лихва от датата на завеждане на исковата молба до датата на действителното й изплащане, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото „......” АД - гр.София е депозирал отговор на искова молба, в който излага подробно становище за неоснователност на исковете. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковите претенции като неоснователни, като присъди и сторените по делото разноски.

2

Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.

Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Установено е по делото, че на 07.04.2015 годинастраните сключили Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 568/0048/33848102 с ответника. Твърдят, че по силата на горния договор, в качеството си на кредитополучатели, ищците са получили кредит в размер на ..... /шестдесет и пет хиляди/ лева. По силата на чл.7 от договора крайният срок за погасяване на кредита е 07.04.2025г.. В така сключения договор, страните са уговорили условията за предоставяне и погасяване на съответния кредит, както и тези във връзка с дължимата от кредитополучателя лихва за усвоената сума по кредита. В чл. 4 и чл. 4.1. от договора за ипотечен кредит има детайлно описание за формирането на дължимата от кредитополучателя лихва, както и за начина на формиране на месечната погасителна вноска, съобразно съотношението главница - лихва. Съгласно чл.4 от договора дължимата от кредитополучателя цена за усвоената сума по кредита, изразена като годишен лихвен процент, се формира от стойността на пазарен лихвен индекс за валутата, в която банката е предоставила паричната сума по кредита, плюс фиксирана надбавка. По силата на индивидуално уговореното между страните по договора, дължимата възнаградителна лихва се определя от стойността на тримесечния ЅОРІВОК, който към датата на сключване на договора е в размер на 0,569 % и фиксирана надбавка в размер на 5,631 %. Към момента на подписване на процесния договор годишният лихвен процент по кредита е в размер на 6,20 %.

По силата на Анекс № 01 от 05.01.2021 г. към процесния договор за кредит, страните са уговорили облекчен режим на погасяване за целия остатъчен срок на кредита. Съгласно пар.7 от анекса, страните са постигнали съгласие за намаляване размера на погасителните вноски. Видно от чл.4 на описания анекс, възнаградителната лихва се формира от сбора на референтен лихвен процент плюс фиксирана надбавка. В договора от 07.04.2015 г., както е изложено по-горе, за формиране на лихвата е използван пазарният лихвен индекс тримесечен ЅОFIBOR.

С анекса от 05.01.2021 г. страните са постигнали съгласие дължимата от кредитополучателя лихва да се формира от сбора на осреднен депозитен индекс (ОДИ), който към датата на сключване на анекса е в размер на 0,06 % и фиксирана надбавка в размер на 2,54 % . Съгласно договореното, годишният лихвен процент към датата на подписване на анекса е в размер на 2,60 %.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства.

С оглед събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, за неоснователно твърдението на ищците, че лихвеният процент по кредита е увеличен едностранно от банката, в резултат на което и месечната анюитетна вноска е драстично увеличена. Противно 3 на твърдението в исковата молба за това, че банката е събирала вноски в надвишен размер, поради увеличаване на лихвата, следва да се отбележи, че в процесния случай дължимата от кредитополучателя лихва по кредита единствено е намалявана. В договора за банков ипотечен кредит от 07.04.2015г. и Анекс № 01 от 05.01.2021 г. ясно е уговорено как се формира дължимата лихва и посредством кои компоненти, както и техните стойности към датата на сключване на договора и съответно на анекса. От сключването на договора до настоящия момент промяната на дължимата възнаградителна лихва се изразява единствено в нейното намаляване.

Неоенователни са твърденията на ищците за капитализиране на лихви, за включване на уговорка за анатоцизъм, увеличаване срока на кредита, както и това, че с Анекс № 01 от 05.01.2021 г., кредитополучателят се задължавал да плаща месечна такса към вноската по кредита. В процесния случай няма капитализиране на лихви, не е налице и анатоцизъм.

Банката като кредитодател по договора не е олихвявала задължението за лихва на кредитополучателя. По силата на чл. 7.2. от договора месечната погасителна вноска по кредита се дължи на всяко 21 число от календарния месец. Страните, по искане на кредитополучателя, са сключили анекс към договора, който анекс е подписан и влязъл в сила на 05.01.2021 г. С анекса е променен единствено годишният лихвен процент по кредита и то в посока на неговото намаляване. Към редовната главница по кредита не са добавяни задължения за лихви. Размерът на остатъчната редовна главница, върху която се начисляват лихви за редовен дълг, не е променян по никакъв начин след сключването на Анекс № 01/05.01.2021 година.

По отношение на срока за погасяване на кредита следва да се има предвид, че съгласно уговореното между страните в договора за ипотечен кредит от 07.04.2015 г. и посоченото в чл.7 от същия, крайният срок за погасяване на кредита е 07.04.2025 г. В Анекс № 01 от 05.01.2021 г., отново в чл.7, за падеж на задължението на кредитополучателя е определена датата 07.04.2025 г. Следователно невярно е твърдението в исковата молба, че се увеличава срокът на погасяване на кредита. Видно от уговореното между страните и в договора, и в анекса към него, кредитът е отпуснат за срок от 10 години и крайният срок за погасяването му не е променян.

Неоснователно е и твърдението, че с Анекс № 01 от 05.01.2021 г., кредитополучателят се задължавал да заплаща месечна такса към вноската по кредита. Съгласно чл.5.1. от анекса кредитополучателят дължи комисиона за предсрочно погасяване в размер на 1 % върху предсрочно погасения дълг. Така уговорената комисиона се дължи при предсрочно погасяване преди изплащане на 12 месечни погасителни вноски. В процесния случай обаче не е налице хипотезата на предсрочно погасяване на кредита и съответно такава комисиона не е начисляване. Посочената в исковата молба „месечна такса към вноската за кредита” не е уговорена между страните и не е начислявана от банката. С оглед изложеното неоснователно е и твърдението на ищците, че в качеството си на кредитополучатели са били задължени да заплащат месечна такса във връзка с отпуснатия кредит.

Неоенователни са исковете за обявяване на нищожност на цитираните в исковата 4 молба клаузи от Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 568/0048/33848102 от 07.04.2015 г. и от Анекс № 01 от 05.01.2021 г. към договора.

Клаузите, за които се претендира нищожност, изглеждат произволно посочени. Никъде в исковата молба не става ясно конкретно в какво се изразява неравноправността на всяка една от посочените клаузи от договора и от анекса. Има формулирани общи твърдения главно за това, че неравноправността на цитираните клаузи се изразява във възможността за едностранно увеличение на вноската по кредита. С такава възможност обаче банката не разполага, нито по силата на договора, нито въз основа на анекса сключен между страните.