Разпореждане № 433 от 20.01.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XIV-ти състав в проведеното на 23.12.2025г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 3990 по описа на съда за 2025г., докладвано от Мария Ем. Антова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. ГПК констатира следното:

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД, ЕИК 202423225, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, общ.

Столична, обл. София, против длъжника В. Р. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 629,11 лева /321,66 евро/, представляваща главница по сключен на 18.02.2022г. между длъжника и „Креди Йес“ ООД Договор за потребителски кредит № 477246, вземането по който е прехвърлено на заявителя въз основа на сключен на 12.01.2024г. договор за цесия между него и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД /с настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД/, ведно със законната лихва за период от 18.12.2025г. до окончателното изплащане на вземането;

46,28 лева /23,66 евро/, представляваща договорна лихва за периода от 18.02.2022г. до 26.08.2022г.; 440,22 лева /225,08 евро/, представляваща неустойка, формирана като сбор на сумата, описана в чл.8 от договора и сумата, дължима по силата на чл.14 от Общите условия, за периода от 18.02.2022г. до 26.08.2022г., както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 21,25 лева /10,86 евро/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева /92,03 евро/.

Районен съд – Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства, поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни, поради което ще издаде заповед за част от претендираните суми. Съображенията за това са следните:

С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящия случай, то съдът намира по отношение на претендираната неустойка, че същата е нищожна поради излизане извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Същата е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение, т. е.

1 за обезпечаване изпълнението на задължение, което има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение на заемателя за погасяване на предоставената в заем сума в срок, ведно с уговореното възнаграждение за кредитора. Следва да се има предвид, че непредоставянето на обезпечение не би довело до претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно разпоредбата на чл.16 ЗПК, преди сключване на договора за кредит, следва сам да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение, като рискът от невръщането на кредита да се калкулира в уговорената по договора лихва при спазване императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК. Съответно, чрез нея се цели набавяне на средства за кредитора, без последният да дължи насрещна престация. Тук съдът следва да посочи, че преценката за възможността вземането да бъде обезпечено е на кредитора и той следва, след тази преценка, да съобрази дали да предостави паричния ресурс, а не обратното – физическото лице да се санкционира финансово заради неправилната преценка на кредитора относно възможността да се обезпечи вземането. И тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка и за възникване на задължение за неустойка по чл. 8 от договора. Ето защо претенцията за неустойка ще се отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузата от процесния договор на закона и добрите нрави.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса – 21,25 лева /10,86 евро/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева /40,90 евро/, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност. Посочените разноски следва да се редуцират с оглед уважената част от заявлението, ето защо дължими се явяват сумите, както следва: 12,86 лева /6,58 евро/ – държавна такса и 48,43 лева /24,78 евро/ – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която длъжникът В.

Р. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД, ЕИК 202423225, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, общ. Столична, обл.

София, сумите както следва: 629,11 лева /321,66 евро/, представляваща главница по сключен на 18.02.2022г. между длъжника и „Креди Йес“ ООД Договор за потребителски кредит № 477246, вземането по който е прехвърлено на заявителя въз основа на сключен на 12.01.2024г. договор за цесия между него и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД /с настоящо 2 наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД/, ведно със законната лихва за период от 18.12.2025г. до окончателното изплащане на вземането; 46,28 лева /23,66 евро/, представляваща договорна лихва за периода от 18.02.2022г. до 26.08.2022г.; ведно със законната лихва за период от 18.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 12,86 лева /6,58 евро/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на: 48,43 лева /24,76 евро/.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в ЧАСТТА, в която се претендира сумата в размер на 440,22 лева /225,08 евро/, представляваща неустойка, формирана като сбор на сумата, описана в чл.8 от договора и сумата, дължима по силата на чл.14 от Общите условия, за периода от 18.02.2022г. до 26.08.2022г.

УКАЗВА на заявителя, че на основание чл.415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е отхвърлено в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, с която заявлението е отхвърлено, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред ОС – Кюстендил.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Мария Ем. Антова )

3