Решение № 7043 от 18.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7043 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир В.

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100507425 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20087481/12.04.2023 г., постановено по гр. д. № 34722/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 138 състав, „С.“ ООД е осъдено да заплати на М. В.

М. на основание чл. 200 КТ сумата в размер на 13 470,42 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на трудова злополука, настъпила на 15.06.2020 г., установена с разпореждане № 29725/15.09.2020 г. на ТП на НОИ - София-град, ведно със законната лихва от 15.06.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 50 000 лева - частичен иск от цялостна претенция за 150 000 лева. Със същото решение „С.“ ООД е осъдено на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на М. М. сумата от 14,82 лева – разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск, на адв. П. С. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 546,90 лева - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, и сумата от 344,84 лева - адвокатско възнаграждение за производството по обезпечение на бъдещ иск, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския районен съд сумата от 538,82 лева, представляваща дължимата по делото държавна такса, и сумата от 134,70 лева разноски за експертизи. М. М. е осъден да заплати на „С.“ ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за производството в размер на 1183,56 лева.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – ЗАД „А.“ АД.

Срещу посоченото решение, в отхвърлителната му част, е депозирана въззивна жалба от М. В. М., чрез адв. П. С.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на 1 решението в обжалваната част. Поддържа се, че в противоречие с трайната съдебна практика по приложение на чл. 52 ЗЗД районният съд е приел, че обезщетението в размер на 16 000 лева е достатъчно, за да репарира търпените от ищеца болки и страдания. СРС не обсъдил всички обективно съществуващи обстоятелства, установени в хода на процеса, имащи отношение към размера на обезщетението, а тези, които е обсъдил, не е преценил правилно, в резултат на което е определил заниженo по размер обезщетение. В тази връзка се сочи, че от заключението на СМЕ и приложената по делото медицинска документация се установява, че М. е бил приет по спешност в болница, където му е извършена оперативна интервенция, проведено е 5дневно болнично лечение, последвано от амбулаторно такова, по време на което му е предписана лечебна физкултура и курс физиотерапия. Акцентира се на обстоятелствата, че ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност до 17.09.2020 г; че вследствие на травмите той е изпитвал болки, изискващи приемане на обезболяващи препарати; че е налице ограничение в пълния обем на активно разгъване на лява ръка в лакетната става, като последващо лечение не гарантира пълно функционално възстановяване; че от получените рани са останали видими белези. С оглед на това се счита, че множеството травматични увреждания на ищеца, продължителният и болезнен процес на тяхното възстановяване и трайният и необратим характер на част от тях, за пълното излекуване на които прогнозата е неблагоприятна, били подценени от районния съд. В недостатъчна степен били ценени и доказаните болки и страдания на ищеца, установени от показанията на разпитаните по делото свидетели В. М. и И.К.. Счита се, че именно от техните показания се установяват в пълен обем интензитетът на търпените физически болки, както и негативното отражение на процесната злополука в социално-битов и професионален план. В недостатъчна степен била кредитирана и приетата по делото СПЕ, като се излагат подробни съображения във връзка с негативното отражение на злополуката и причинените от нея увреждания върху психиката на М. в дългосрочен план.

Подчертава се, че възстановителният му период е съвпаднал с период, в който от ищеца се изисквали активни грижи за малкото му дете, с оглед на което, поради финансови затруднения, се върнал по-рано на работа, макар да е изпълнявал работните си задължения в ограничен обем. Поради всичко изложено се счита, че съдът е игнорирал множество обстоятелства, имащи съществено значение за определяне на справедливия размер на обезщетението. Отделно от това, съдът само формално посочил, но напълно е игнорирал от обсъждане като фактор, влияещ върху критерия за справедливост, икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитие на самото общество в държавата, като не били отчетени конкретните икономически условия към момента на увреждането на пострадалия. Изводът относно размера на обезщетението не бил съобразен и със съдебната практика по аналогични случаи.

На следващо място, оспорва се изводът на СРС, че от определения размер на обезщетението следва да бъде приспаднато полученото такова от НОИ за временна неработоспособност. Счита се, че сумите, изплатени от ТП на НОИ не следва да бъдат приспадани от вземането на ищеца за неимуществени вреди, тъй като обезщетението за неимуществени вреди няма връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда под формата на пропусната полза. Счита се, че приспадането на полученото обезщетение за неработоспособност от вземането за неимуществени вреди нарушава правото на пострадалото лице да получи адекватно обезщетение за търпените от него вреди в резултат на злополуката. От размера на обезщетението не 2 следвало да бъдат приспадани и получените от застрахования суми по сключени от ищеца застрахователни договори, доколкото чл. 200, ал. 4 КТ предвижда приспадане само на размера на получените суми по сключени договори за застраховане на работниците и служителите. По тези съображения се отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и за постановяване на друго, с което предявеният частичен иск с правно основание чл. 200 КТ да бъде уважен в цялост. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „С.“ ООД, чрез адв. П. Б., с който се излага становище за правилност на обжалваното решение и за неоснователност на въззивната жалба. В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на въззиваемата страна прави искане за присъждане на разноски за въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице-помагач на страната на ответника – „ЗАД „А.“, е депозирало писмено становище, чрез юрисконсулт Р.Л., с което оспорва жалбата като неоснователна.

С определение № 20092029/29.05.2023 г., постановено по гр. д. № 34722/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 138 състав, е оставена без уважение молба на ищеца за изменение на решение № 20087481/12.04.2023 г. в частта за разноските.

Срещу постановеното определение е депозирана частна жалба от ищеца М. В.

М., чрез адв. П. С.. Излагат се подробни съображения, че районният съд неправилно е определил размера на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съобразно предходната редакция на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не по действащата такава към момента на приключване на производството пред първата инстанция. Освен това възнаграждението следвало да бъде определено върху защитения от адвоката материален интерес, а не пропорционално на уважената част. Поради това се иска определението на СРС да бъде отменено и в полза на адв. С. да бъде присъдено допълнително възнаграждение от още 1065,44 лева за исковото производство и 628,68 лева за обезпечителното производство.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответника „С.“ ООД, чрез адв. П. Б., с който оспорва жалбата като неоснователна.

Счита се, че съдът правилно е определил размера на адвокатското възнаграждение пропорционално на уважената част от иска.

В същия срок е постъпило становище за неоснователност на частната жалба и от третото лице-помагач „ЗАД „А.“, инкорпорирано в депозирания от него писмен отговор на въззивната жалба.

С обжалваното решение районният съд приема, че по делото се установява наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 200, ал.

1 КТ, доколкото са установени търпените от ищеца болки и страдания в резултат от травматични увреждания, настъпили при действието на трудов договор, сключен с ответника, и злополуката е призната за трудова по надлежния ред. Прието е, че в случая липсват данни за самоувреждане от страна на ищеца, а възражението на работодателя-ответник за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия поради проявена от него груба небрежност е неоснователно. За да определи размер на обезщетението за неимуществени вреди от 16 000 лева, районният съд е отчел характера и степента на претърпените от ищеца травматични увреждания, проведеното лечение, търпените болкови симптоми и битови неудобства, 3 продължителността на възстановителния период, остатъчните проявления на травматичните увреждания, в т. ч. ограничението в пълен обем на активното разгъване на лявата ръка в лакетната става, стресът от преживения инцидент, както и последиците върху здравето на пострадалия с оглед неблагоприятната прогноза за пълно функционално възстановяване. Взети са предвид също и негативното отражение на травмите върху емоционалното и психическото състояние на ищеца, възрастта на ищеца към момента на произшествието, както и социално-икономическите условия в страната.

На следващо място, районният съд приема, че съгласно чл. 200, ал. 3 КТ и практиката на ВКС по приложението му, обезщетението за вреди от трудова злополука се определя, като имуществените вреди се установяват по вид и размер и се кумулират, неимуществените вреди се определят по справедливост, и от получената обща сума се намалява полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, поради което определеното обезщетение следва да се намали със сумата от 1645,49 лева, представляваща полученото от ищеца обезщетение от НОИ за временна неработособност, както и с размера на получените суми по сключените застрахователни договори, възлизащи общо на 884,09 лева (съгласно чл. 200, ал. 4 КТ).

Поради това искът е приет за основателен до размера от 13470,42 лева, ведно със законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука – 15.06.2020 г., до окончателното изплащане.

При този изход на спора, в полза на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38 ЗА е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 546,90 лева за исковото производство и в размер на 344,84 лева за производството по обезпечение на бъдещ иск, като размерът на възнаграждението за безплатна адвокатска защита съдът е определил с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата редакция).

С определение № 20092029/29.05.2023 г., районният съд е оставил без уважение искането на процесуалния представител на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, като в негова полза бъдат присъдени допълнително още 1065,44 лева за исковото производство и още 628,68 лева за обезпечителното производство.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

По делото е безспорно установено, че към датата на инцидента между страните по делото е било налице трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 58/01.06.2018 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „работник сглобяване на детайли“ при ответното дружество; че на 15.06.2020 г. ищецът е изпълнявал възложена от работодателя работа на обект, находящ се в гр. София, на кръстовището на бул. „България“ и бул. „Гоце Делчев“, като при демонтаж, премахване и отместване на витрина (старо стъкло), витрината се счупила на парчета, при което разпръснатите парчета нанесли на ищеца порезни рани на няколко места по тялото; че с разпореждане № 29725/15.09.2020 г. на ТП на НОИ - София-град, влязло в сила на 09.10.2020 г., настъпилата на 15.06.2020 г. злополука е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.