Определение № 1127 от 10.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1127 гр. София, 09.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20241000501045 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищцата П. Т. Б. срещу решение № 267 от 24.12.2023 г. по гр. д. № 234/2023 г. на Окръжен съд – Враца в онази негова част, имаща характер на определение, с която е производството е прекратено по иска срещу „Юробанк България“ АД за установяване недължимост на сумата 48 840.14 лв., представляваща главница по договор за кредит № BL21784 от 15.09.2008 г., за която са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 27.11.2011 г. по ч. гр. д. № 2585/2010 г. на Районен съд – Благоевград. В частната жалба се поддържа, че след като банката не само не е оспорила плащането на задължението, но и е направила признание за този факт, съдът неправилно е пристъпил към прекратяване на производството без да съобрази, че дадената от страната правната квалификация на претенцията не го обвързва. В тази връзка са изложени и съображения, че доколкото ищцата не е била узнала за извършеното плащане в рамките на заповедното производство, то предявеният от нея отрицателен установителен иск би могъл да намери правно основание както в чл. 424 от ГПК, така и в чл. 439 от ГПК, като във всички случаи недобросъвестността на кредитора, претендиращ да получи повторно плащане на вече погасеното 1 вземане, не може да се толерира. Поради това се иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното прекратително определение, съставляващо неразделна част от постановеното решение по делото.

Въззиваемата „Юробанк България“ АД оспорва частната жалба.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран от ищцата П. Т. Б. с искова молба, с която срещу „Юробанк България“ АД са предявени няколко обективно съединени отрицателни установителни иска, съответно: за установяване, че ищцата не дължи на ответника сумата 48 840.14 лв. главница по договор за кредит от 15.09.2008 г., сумата 2557.69 лв. договорна лихва за периода от 21.02.2010 г. до 16.08.2010 г., както и сумата 3341.40 лв. – разноски, за които са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2585/2010 г. на Районен съд – Благоевград, поради осъществено плащане от „Българска банка за развитие“ АД по образуваното изп. дело № 715/2011 г. на ЧСИ Г. Ц..

С решението си от 24.12.2023 г. по гр. д. № 234/2023 г., имаща характер на определение, Окръжен съд-Враца е прекратил производството в частта по предявения иск за установяване недължимост на главницата, при съображения, че предявяването на претенцията е процесуално недопустимо както по реда на чл. 424 от ГПК, така и по този на чл. 439 от ГПК.

Определението е правилно. Процесуалният закон съдържа няколко възможности за предявяване на отрицателен установителен иск, с който длъжникът по едно спорно материално правоотношение да установи спрямо кредитора си, че вземането на последния не съществува, тъй като не е валидно възникнало или е валидно погасено. Първата възможност е искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК, който е достъпен за длъжника по всяко време до предявяване на спорното притезание от страна на кредитора по съдебен ред – с осъдителен иск или по реда на заповедното производство. Когато за вземането са били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срещу заповедта е постъпило възражение за недължимост и в развилото се в последствие исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК бъде установено, че вземането съществува, длъжникът разполага с две паралелни възможности, в зависимост 2 от това, дали в основанието на иска стоят новооткрити или новонастъпили факти: ако съдебно установеното вземане все пак не съществува по причини, които са настъпили преди, но станали известни на длъжника след влизане в сила на решението, т.е. при новооткрити факти и обстоятелства или при нови писмени доказателства, за които той не е могъл да научи до изтичане на срока за възражение срещу заповедта по чл. 414 от ГПК, той може да предяви отрицателен установителен иск по чл. 424, ал. 1 от ГПК . Този иск, обаче, не може да бъде предявен след изтичането на една година от погасяване на задължението – чл. 424, ал. 2, изр. посл. от ГПК. Ако след влизане в сила на решението, постановено било в рамките на общия исков процес, било по реда на специалния чл. 422 от ГПК, настъпят нови факти и обстоятелства, вкл. вземането бъде погасено, длъжникът разполага с иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК. За да може да оспорва с иск изпълнението по този ред, новите факти, съответно – погасяването на дълга, следва да са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай вземането по договора за кредит, по който ищцата Б. е поръчителствала, е било погасено от третото за спора лице ББР на 03.11.2010 г. Въпреки плащането, банката-кредитодател е инициирала заповедно производство, в рамките на което на 27.01.2011 г. се е снабдила с изпълнителен лист срещу поръчителя за плащане на същите вземания. Ищцата обаче не е противопоставила факта на извършеното плащане с погасителен ефект нито в рамките на протеклото исково производство по предявения срещу нея иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, нито в едногодишния срок, посочен в чл. 424, ал. 2 от ГПК. Ето защо, за нея възможността да противопостави в отделен исков процес възражението си за настъпило плащане се явява преклудирано, както правилно е приел с обжалвания съдебен акт и първоинстанционния съд. Ищцата може да поиска прекратяване на принудителното изпълнение спрямо нея направо пред съдебния изпълнител по реда на чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК – въз основа на писмо от ББР, че вземането по изпълнителния лист е погасено. Този пряк път на защита на самостоятелно основание прави избрания от ищцата общ исков ред процесуално недопустим. Ако междувременно сумите бъдат събрани от нея в рамките на изпълнителното производство по изп. дело № 715/2011 г., на нейно разположение са кондикциите за отстраняване на неоснователното обогатяване на банката чрез връщане на даденото. Пътят на защита чрез 3 избрания от нея отрицателен установителен иск, обаче, е процесуално недопустим. Поради изложените съображения атакуваното определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него – оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П. Т. Б. срещу решение № 267 от 24.12.2023 г. по гр. д. № 234/2023 г. на Окръжен съд – Враца в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по иска срещу „Юробанк България“ АД за установяване недължимост на сумата 48 840.14 лв., представляваща главница по договор за кредит № BL21784 от 15.09.2008 г., за която са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 27.11.2011 г. по ч. гр. д. № 2585/2010 г. на Районен съд – Благоевград.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от уведомяването на страните чрез връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4