Разпореждане № 163413 от 10.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 50404/2024
- Вид
- Разпореждане № 163413
- Подписан
- 10.11.2024
- Състав
- ВИКТОРИЯ МИНГОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 163413 гр. София, 10.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ................. като разгледа докладваното от ................. Частно гражданско дело № 20241110150404 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на ................... срещу С. М. Я., ЕГН ********** за сумата от 484, 23 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № .................., сключен между длъжника и ........................, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 22.03.2024 г., ведно със законната лихва от 21.08.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 1788, 29 лева, представляваща неустойка по чл. 17 и чл. 6, ал. 1 от договора за кредит; сумата от 8, 18 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 06.04.2019 до 06.07.2019 г. и за сумата от 329, 64 лева, представляваща лихва за забава за периода от 06.07.2019 г. до 05.08.2024 г.
Съдът е издал заповед за изпълнение за главницата, възнаградителната лихва и лихвата за забава на 10.11.2024 г.
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение за неустойка по чл. 17 и чл. 6, ал. 1 от договора за кредит, съдът намира следното:
Доколкото с оглед изложените фактически твърдения от заявителя, длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 ДР на ЗЗП, по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на ЗПК и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Заявителят претендира неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, изразяващо се в осигуряване на поръчител или банкова гаранция. По същество описаната претенция за неустойка излиза извън присъщите функции и е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна 1 оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Отделно от изложеното, по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са за това, че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.
С оглед изложеното заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено за посоченото вземане.
Следва да се отхвърли и искането за издаване на заповед за изпълнение в частта разноските пропорционално на отхвърлената част от заявлението за сумата от 70, 02 лева (35, 77 лева държавна такса и 34, 25 юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на ................... срещу С. М. Я., ЕГН ********** В ЧАСТТА за сумата от 1788, 29 лева, представляваща неустойка по чл. 17 и чл. 6, ал. 1 от договор за потребителски кредит № .................., сключен между длъжника и ........................, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 22.03.2024 г., както и за направените по делото разноски в размер на 70, 02 лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2