Определение № 359 от 06.02.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 359 гр. Бургас, 06.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20252100501979 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274-279 ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв.Елена Иванова, представляваща

Еднолично адвокатско дружество Елена Иванова, Булстат 180978004, в качеството на процесуален представител на ищцата Н. И. Л., против определение № 812 от 05.11.2025 г., постановено по гр.д.№ 628/2025 г. по описа на РС-Айтос, с което е оставена без уважение молбата й по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение № 262/15.10.2025 г. по гр.д.№ 628/2025 г. по описа на БРС в частта за разноските.

В частната жалба се изразява несъгласие с постановеното определение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя, съдът неправилно е приел, че към определеното по реда на чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение не следвало да се начислява ДДС, за което са изложени съображения и е цитирана съдебна практика. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да присъди ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Неткредит“ ООД, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба се моли за оставянето й без уважение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, становищата на страните и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.248, ал.3 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

1

Производството по гр.д.№ 628/2025 г. по описа на РС-Айтос е образувано по исковата молба на Н. И. Л., подадена чрез адв. Елена Иванова, с която е предявен иск п р о т и в „Неткредит“ ООД, за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № 202404171019110102 от 17.04.2024 г. на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Към исковата молба е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че е уговорено безплатно процесуално представителство и защита на ищцата на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С молба от 06.10.2025 г. адв.И. е направила искане за присъждане адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА в размер на 480 лв. с ДДС.

С постановеното по делото решение № 262/15.10.2025 г. АРС е уважил предявения иск и по отношение на разноските е осъдил ответника да заплати на ЕАД Елена Иванова адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна помощ в размер на 400 лв., като съдът е приел, че ДДС не следва да се начислява.

В срока за обжалване на решението с молба по чл.248 ГПК адв.Иванова е поискала от районния съд да измени същото в частта му за разноските, като присъди ДДС върху определеното й адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение № 812/05.11.2025 г. АРС е приел молбата по чл.248, ал.1 ГПК за неоснователна и е оставил същата без уважение, тъй като при определяне и присъждане на размера на възнаграждението съдът не е длъжен да изчислява или да присъжда ДДС върху същото в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА.

Така постановеното определение е неправилно.

Въведеният с частната жалба въпрос се свежда до това дали се дължи ДДС при определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА (оказана безплатна правна помощ), когато насрещната страна е осъдена за разноски. По въпроса е налице произнасяне на Съда на Европейския съюз с Решение от 23.10.2025 г. по дело С-744/2023 на СЕС, по повод отправено преюдициално запитване от РС-София, което е задължително за българските съдилища (чл.633 ГПК). Съгласно цитираното решение, „член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на държава-членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер“. Отговорът на правния въпрос е даден от СЕС при отчитане на приложимите норми на българското законодателства, в т.ч. и на чл.38, ал.2 ЗА, като е възприет и в актуалната практика на ВКС, постановена по чл.274, ал.3 ГПК – Определение № 3358/28.11.2025 г. по ч.т.д.№ 1957/2025 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 2

3575/16.12.2025 г. по ч.т.д.№ 1394/2025 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 3595/17.12.2025 г. по ч.т.д.№ 2250/2024 г. на ВКС, І т.о.

С оглед задължителното за съдилищата тълкуване с решението на СЕС по дело С-744/23, настоящият съд приема, че когато безплатната правна помощ се предоставя от адвокат, регистриран по ЗДДС, то към определеното по реда на чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение следва да се начисли и ДДС. В случая, районният съд неправилно е определил следващото се на ЕАД Е. И. адвокатското възнаграждение, като не е включил в същото дължимия ДДС, при наличните по делото данни, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него следва да се присъди на адвоката и дължимото ДДС върху определения размер на адвокатското възнаграждение от 400 лв. без ДДС (равностойност на 204.52 евро), а именно – дължим ДДС от 80 лв.

(равностойност на 40.90 евро). С настоящото определение начисленият ДДС следва да се присъди в евро – 40.90 евро, съгласно ЗВЕРБ.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 812 от 05.11.2025 г., постановено по гр.д.№ 628/2025 г. по описа на РС-Айтос, с което е оставена без уважение молбата на Н. И. Л. чрез ЕАД Елена Иванова, с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение № 262/15.10.2025 г. по гр.д.№ 628/2025 г. по описа на БРС в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение № 262/15.10.2025 г. по гр.д.№ 628/2025 г. по описа на БРС в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, на основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати на Еднолично адвокатско дружество Елена Иванова, Булстат 180978004, адрес гр.Пловдив, ул.“Борба“ № 3, и сумата от 40.90 евро (четиридесет евро и деветдесет евроцента), представляваща начислен ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение за осъщественото по делото безплатно процесуално представителство на ищцата Н. И. Л..

Определението не подлежи на обжалване (чл.248, ал.3, вр. чл.280, ал.3 ГПК).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 359 гр. Бургас, 06.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20252100501979 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274-279 ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв.Елена Иванова, представляваща

Еднолично адвокатско дружество Елена Иванова, Булстат 180978004, в качеството на процесуален представител на ищцата Н. И. Л., против определение № 812 от 05.11.2025 г., постановено по гр.д.№ 628/2025 г. по описа на РС-Айтос, с което е оставена без уважение молбата й по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение № 262/15.10.2025 г. по гр.д.№ 628/2025 г. по описа на БРС в частта за разноските.

В частната жалба се изразява несъгласие с постановеното определение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя, съдът неправилно е приел, че към определеното по реда на чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение не следвало да се начислява ДДС, за което са изложени съображения и е цитирана съдебна практика. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да присъди ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Неткредит“ ООД, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба се моли за оставянето й без уважение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, становищата на страните и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.248, ал.3 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

1

Производството по гр.д.№ 628/2025 г. по описа на РС-Айтос е образувано по исковата молба на Н. И. Л., подадена чрез адв. Елена Иванова, с която е предявен иск п р о т и в „Неткредит“ ООД, за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № 202404171019110102 от 17.04.2024 г. на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Към исковата молба е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че е уговорено безплатно процесуално представителство и защита на ищцата на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С молба от 06.10.2025 г. адв.И. е направила искане за присъждане адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА в размер на 480 лв. с ДДС.

С постановеното по делото решение № 262/15.10.2025 г. АРС е уважил предявения иск и по отношение на разноските е осъдил ответника да заплати на ЕАД Елена Иванова адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна помощ в размер на 400 лв., като съдът е приел, че ДДС не следва да се начислява.

В срока за обжалване на решението с молба по чл.248 ГПК адв.Иванова е поискала от районния съд да измени същото в частта му за разноските, като присъди ДДС върху определеното й адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение № 812/05.11.2025 г. АРС е приел молбата по чл.248, ал.1 ГПК за неоснователна и е оставил същата без уважение, тъй като при определяне и присъждане на размера на възнаграждението съдът не е длъжен да изчислява или да присъжда ДДС върху същото в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА.

Така постановеното определение е неправилно.

Въведеният с частната жалба въпрос се свежда до това дали се дължи ДДС при определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА (оказана безплатна правна помощ), когато насрещната страна е осъдена за разноски. По въпроса е налице произнасяне на Съда на Европейския съюз с Решение от 23.10.2025 г. по дело С-744/2023 на СЕС, по повод отправено преюдициално запитване от РС-София, което е задължително за българските съдилища (чл.633 ГПК). Съгласно цитираното решение, „член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на държава-членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер“. Отговорът на правния въпрос е даден от СЕС при отчитане на приложимите норми на българското законодателства, в т.ч. и на чл.38, ал.2 ЗА, като е възприет и в актуалната практика на ВКС, постановена по чл.274, ал.3 ГПК – Определение № 3358/28.11.2025 г. по ч.т.д.№ 1957/2025 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 2

3575/16.12.2025 г. по ч.т.д.№ 1394/2025 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 3595/17.12.2025 г. по ч.т.д.№ 2250/2024 г. на ВКС, І т.о.

С оглед задължителното за съдилищата тълкуване с решението на СЕС по дело С-744/23, настоящият съд приема, че когато безплатната правна помощ се предоставя от адвокат, регистриран по ЗДДС, то към определеното по реда на чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение следва да се начисли и ДДС. В случая, районният съд неправилно е определил следващото се на ЕАД Е. И. адвокатското възнаграждение, като не е включил в същото дължимия ДДС, при наличните по делото данни, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него следва да се присъди на адвоката и дължимото ДДС върху определения размер на адвокатското възнаграждение от 400 лв. без ДДС (равностойност на 204.52 евро), а именно – дължим ДДС от 80 лв.