Решение № 399 от 01.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Пловдив, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Костадинова като разгледа докладваното от Галя Костадинова Търговско дело № 20265300900065 по описа за 2026 година

Производството е по чл.250 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 30649 от 25.08.2026г. от ищеца „З. – 03“ ООД ЕИК 115816551 гр. Асеновград, чрез адв. С. Ж., с която се иска допълване на постановеното по делото Решение № 299 от 13.07.2026г. чрез присъждане на законна лихва върху присъдените суми общо от 77 864.36 за обезщетение по чл.86 от ЗЗД до окончателното им изплащане.

Твърди, че с решението е присъдено обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД в размер на 77 864.36 евро за забавено изпълнение на парично задължение от падежа на задължението до действителното му плащане. В хода на делото неколкократно е заявявана претенция тази сума да се присъди ведно със законна лихва върху нея до окончателното й плащане, но в мотивите и диспозитива на решението липсва произнасяне по това искане. Излага съображения, че според трайната практика на ВКС /Решение № 266 от 12.06.2006г. по т.д. № 832/2005г. на ВКС, II т.о./, признатото вземане за обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД е еднородно по своя характер с главницата и от момента на неговото определяне не се идентифицира като законна лихва, чрез която е изчислено, по своята същност не е лихва, тъй като не е възнаграждение – каквото е лихвата, а е обезщетение за претърпени вреди за времето на забавата. Законна лихва се дължи върху цялата сума, включваща в себе си и възнаградителната лихва, и не е налице олихвяване на изтекли 1 лихви.

Становище по молбата взима ответникът ОБЩИНА АСЕНОВГРАД, чрез адв. Е. Б. и адв. Н. С., като я намира за неоснователна. Претенцията за законна лихва върху мораторно обезщетение не е формулирана нито в исковата молба, нито в допълнителната, нито в хода на процеса, поради което сега искането за допълване е неоснователно. Върху изтекли лихви за период на забава при плащане на парично обезщетение не се дължи лихва.

Изключение е правилото на чл.294 ал.2 от ТЗ, което по делото не е налице.

Посочената съдебна практика е по чл.76 ал.2 от ЗЗД за разликата между обезщетението за забавено изпълнение на парично задължение по чл.86 ал.1 от ЗЗД и възнаградителната договорна лихва. От своя страна се позовава на трайна съдебна практика в обратния смисъл, която цитира.

Помагачът на ответника МРРБ гр. София не взима становище по молбата.

Молбата за допълване на решението е допустима, защото изхожда от страна по делото и е постъпила в законовия срок от един месец от връчването на решението на ищеца, което е на 30.07.2026г.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на предявените от ищеца с исковата молба искове са за плащане на следните суми от ответника: сумата от 1 518 177.96 евро с равностойност от 2 969 298.70 лв. главница, представляваща част от възнаграждение за изпълнени СМР по междинно плащане № 2 по Договор за възлагане на обществена поръчка от 15.08.2024г. с предмет „Укрепване на двата бряга на р.

Асеница в регулацията на гр. Асеновград“ и издадена за това фактура № 0000007679 от 19.09.2025г., сумата от 60 697,08 евро, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, начислена върху главницата от 1 518 177.96 евро за периода от 26.09.2025г. до сезиране на съда на 28.01.2026г., ведно със законна лихва върху главницата от 28.01.2026г. до изплащането й.

В хода на съдебния процес ответникът заплати търсената главница за възнаграждение за изпълнени СМР от 1 518 177.96 евро на две вноски, в резултат на което искът за това вземане е отхвърлен с постановеното по делото 2

Решение № 299 от 13.07.2026г.

С решението е присъдено обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 1 518 177.96 евро на основание чл.86 ал.1 от ГПК в размер на 60 697.08 евро за периода от падеж на главното договорно вземане 26.09.2025г. до сезиране на съда на 28.01.2026г., от 8 987.46 евро от 29.01.2026г. до 18.02.2026г., когато е извършено първо частично плащане на главницата, и от 8 179.82 евро от 19.02.2026г. до плащане на втората част от главницата на 16.04.2026г.

В решението е посочено, че с молба от 28.01.2026г. ищецът е конкретизирал точния размер на заявеното още с исковата молба вземане за обезщетение за забава по чл.86 ал.1 от ГПК върху главницата от падежа й до реалното плащане в хода на делото, т.е. за периода след сезиране на съда, без за това да е допускано изменение на исковете като конкретизираните по размер мораторни лихви, изтекли след сезиране на съда, не са счетени за изменение на този иск на основание чл.214 ал.2 от ГПК.

В решението е посочено и, че с молба от 13.05.2026г. е поискано и плащане на законна лихва върху обезщетението за забава от 92 985.79 евро /присъдено в общ размер на 77 864.36 евро/, без да се посочи начален момент, а само краен. По делото не е допуснато изменение на иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД, нито изменение на исковата молба чрез приемане за съвместно разглеждане на втори, кумулативно заявен иск за обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД върху търсеното обезщетение за забавено изпълнение. Ищецът от своя страна нито в хода на делото, нито сега с молбата по чл.250 от ГПК е въвел конкретизация на исканото за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение върху присъденото обезщетение за забавено изпълнение по чл.86 ал.1 от ЗЗД в размер на 77 864,36 евро от кой момент се търси, т.е. от коя дата ответникът е в забава за плащане на обезщетението за забава от 77 864,36 евро, дължимо и присъдено от 26.09.2025г. до 16.04.2026г. върху различни части от главницата от 1 518 177.96лв.

Т.е. в предмета на делото не е приет за разглеждане втори иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД чрез изменение по реда на чл.214 ал.1 от ГПК, в каквато насока се явява основателно становището на ответника, че самостоятелно вземане за забавено изпълнение с правно основание по чл.86 ал.1 от ГПК върху присъденото обезщетение за забава от общо 77 864.36 евро не е въведено в 3 предмета на делото, поради което то не е разгледано и обсъдено по основание и оттук липсва непълнота в произнасянето с постановеното решение.

Не може да се счита, че с молбата от 13.05.2026г. това вземане е включено в предмета на делото по аргумент от чл.214 ал.2 от ГПК, защото в нито един момент ищецът не е посочил падеж на вземането си по чл.86 ал.1 от ЗЗД, присъдено в размер на 77 864.36 евро, т.е. от коя дата ответникът е изпаднал в забава за обезщетението от 77 864.36 евро, което е присъдено за забавено изпълнение на договорна главница.

Дори да се приеме, че се търси законна лихва върху 77 864.36 евро от сезиране на съда на 28.02.2026г., по аргумент от чл.214 ал.2 от ГПК, то по същество такова вземане е изцяло неоснователно, по аргумент за противното от Решение № 73 от 29.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 683-2010 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Таня Райковска, според което обезщетение за забавено изпълнение по чл.86 ал.1 от ЗЗД може да се търси и върху парично договорно задължение за неустойка за забавено изпълнение на главницата.

Аргументите в молбата на ищеца обективно са извлечени от това решение, но в случая се иска присъждане на мораторно обезщетение за забава върху присъдено мораторно обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение по чл.86 ал.1 от ЗЗД, а не върху договорно обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение – неустойка, което се обсъжда в цитираното решение. Няма спор, че практиката на ВКС допуска присъждане на обезщетение за забавено изпълнение по чл.86 ал.1 от ЗЗД върху претендирани и доказани договорни вземания – както за главници, така и за договорени обезщетения независимо от вида неизпълнение, което обезщетяват. Но претенцията на ищеца не е в този смисъл, тъй като присъдената сума от 77 864.36 евро не е договорно обезщетение, а законово мораторно обезщетение за забава по чл.86 ал.1 от ЗЗД. Цитираната от ищеца съдебна практика е за реда на погасяване на задължения по чл.76 от ЗЗД и с нея също се разграничава договорното вземане за възнаградителна лихва от обезщетението за забава по чл.86 ал.1 от ЗЗД, но в случая тази практика е неотносима, тъй като сумата от 77 864.36 евро не е договорно вземане, а мораторно обезщетение за забавено изпълнение на договорна главница.

С оглед горното следва молбата да се отхвърли, поради което съдът РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 30649 от 25.08.2026г. от ищеца „З. – 03“ ООД ЕИК 115816551 гр. Асеновград, чрез адв. С. Ж., за допълване на постановеното по делото Решение № 299 от 13.07.2026г. чрез присъждане на законна лихва за забава по чл.86 ал.1 от ЗЗД върху присъдените суми общо от 77 864.36 за обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД за забавено плащане на главница от 1 518 177.96 евро.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 5