Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3571 от 01.11.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 7225/2022
Вид
Решение № 3571
Подписан
01.11.2022
В сила
01.11.2022
Състав
Христо Георгиев Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3571 гр. Пловдив, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330107225 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по искова молба, подадена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу С. В. В., с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца суми в размер от по 1374.66 лв., 1827.28 лева, 1911.39 лева/ съответно за трите обекта/, - стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.5.2020 г. – 30.09.2021 г. за обекти, находящ се в гр. П., гр. П., ул. „С.“ № ***, офис **,**,**, както и суми в размер от по 163.34лв., 214.63 лева и 227.24 лева/ съответно за трите обекта/, представляващи мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 02.7.2020г.- 18.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда / ********г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. П., като съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответника в качеството си на собственик на обекти, находящ се в гр. П., ул. „С.“ № **, офис **, ** и **, има качеството на 1 клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период 01.5.2020 г. – 30.09.2021 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия отдадена от сградната инсталация. Изтъква се, че посочената сума не е погасена своевременно, поради което се дължи и мораторна лихва в размер по 163.34лв., 214.63 лева и 227.24 лева/ съответно за трите обекта/ за периода 02.7.2020г.- 18.05.2022г.

Поради изложеното моли така предявената искова претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответницика .

Предявените обективно кумулативно съединени осъдително искове са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски. Ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски 2 има ищецът. В исковото производство се претендират разноски за заплатена държавна такса в размер на 254,53 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД С. В. В., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов” № 37, суми в размер от по 1374.66 лв., 1827.28 лева, 1911.39 лева/ съответно за трите обекта, а именно- офис **, ** и **, находящи се в гр. П., ул. „С.“ № **, офис **, ** и **/, - стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.5.2020 г. – 30.09.2021 г. за обекти, находящ се в гр. П., ул. „С.“ № **, офис **, ** и **, както и за суми в размер от п о 163.34лв., 214.63 лева и 227.24 лева/ съответно за трите обекта/, представляващи мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 02.7.2020г.- 18.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда / *******г./ до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА С. В. В., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, сумата от общо 354,53 лева разноски в производството.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3