Решение № 88 от 25.11.2021, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. гр. Тутракан, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20213430100358 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвиди следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на Т. Г. С. с ЕГН ********** против Е. Г. М. с ЕГН **********, С. А. Л. с ЕГН ********** и А. И. Л. с ЕГН **********.

Ищецът С. претендира да е изключителен собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, с местонахождение в землището на гр.

Тутракан, местност „В ДЗС“, начин на трайно ползване „Овощна градина“, площ 25,008 дка, шеста категория, при съседи: ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***, номер по предходен план 018069 (тогава НИВА). Собственическите си претенции обосновава с протоколно Определение от 13.01.2014 г. по гр.д.№ 133/2005 на ТнРС, с което е одобрена съдебна спогодба за делба на няколко ниви, сред които и нивата (тогава) от 25 дка, която му се пада в дял. Не владее имота, тъй като овощната градина (понастоящем) се владее от ответниците Л.и. Иска от съда да установи спрямо С.Л. и А.Л., че е единствен собственик на процесната земеделска земя и да бъдат осъдени двамата ответници да му предадат владението върху цялата вещ.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че делбата е нищожна, ищецът претендира да бъде установено спрямо тримата ответници, че е собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от имота, като иска осъждането на Л.и да му предадат владението върху тази 1/2 ид.ч. Претендира разноски за производството.

1

Е.М. е ответник само по евентуалния иск, и то само в установителната му част. Възразява, че същият е недопустимо предявен срещу него, тъй като е направил валиден отказ от наследството на Д. М.а. В условията на евентуалност счита, че искът е неоснователен, тъй като делбата е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН, защото неговият отказ от наследство ползва/уголемява дела на останалите наследници на Д. М.а, сред които не са били ищецът и неговата майка М.С.а. Освен това, дори ищецът да е бил някога собственик, същият е загубил собствеността върху спорната вещ, тъй като тя е придобита на оригинерно основание от ответниците Л.и – чрез давностно владение. М. моли за отхвърляне на исковите претенции, иска присъждане на разноски.

Ответниците Л.и възразяват, че делбата, от която ищецът черпи основания, е нищожна, тъй като е сключена без участието и съгласието на всички наследници. Считат отказа от наследство, извършен от Е.М., за недействителен, тъй като преди да го направи, вече бил приел с конклудентни действия наследството на Д. М.а – теглил е суми от неин влог и е участвал в делбеното производство по гр.д.№ 133/2005 на ТнРС. Според ответниците Л.и едноличен собственик на процесната нива е била Д. М.а, която се е легитимирала с констативен нотариален акт от 1998 г. и въз основа на него валидно се е разпоредила със собствеността на спорната вещ, като им я е продала.

Независимо от развитите съображения за законосъобразното придобиване на собствеността чрез прехвърлително правоприемство, ако те не бъдат споделени от съда, ответниците възразяват, че ищецът С. е загубил собствеността върху спорната вещ, след като те – Л.и, са я придобили по давност с добросъвестно владение в продължение на 5 години. Също така считат, че в случая са налице предпоставките за зачитане и на „обикновеното“ 10-годинишно давностно владение.

В условията на евентуалност, ако все пак бъдат осъдени да предадат владението на вещта, Л.и предявяват възражение за право на задържане за стойността на подобренията в имота, които са извършили, превръщайки го от нива в овощна градина. Оценяват стойността на подобренията на не по-малко от 30300 лева. В с.з. претендират разноски.

В съдебното заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат исковете и възраженията. Доразвиват доводите си в писмени бележки.

Тутраканският районен съд, след преценка на събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.12.1998 Д. Т. М.а се сдобива с Констативен нотариален акт за собственост на земеделска земя – процесната нива с площ 25 дка, тогава съставляваща имот № 18069. Нотариалният акт е вписан под № 51, том I в СВ-Тутракан. В него пише, че имотът е придобит по наследство от Т. К. К. на 2 основание решение на ПК гр. Тутракан № 188/20.01.1993, влязло в сила съдебно решение № 1056/01.01.93 на ТнРС и протокол на ПК Тутракан № 188/20.01.1993 (л. 41).

На 11.04.2005 Г. Т. С. предявява иск срещу Д. М.а за делба на наследство, в чиято маса влиза процесната земеделска земя от 25 дка.

Гражданското дело е № 133 от 2005 по описа на Тутраканския районен съд.

Исковата молба е вписана същият ден в СВ Тутракан с вх.рег.№ 956, акт 157, т . II, което се установява: от поставения щемпел върху нея (л. 150); от справката по персоналната партида на Д. М.а (л. 147 гръб); и от удостоверението с изх.№ 424/20.05.16 на СВ-Тутракан (л. 249 от гр.д.78/15 ТнРС).

За безспорно е прието в доклада по настоящото дело, че М. М. С.а е била съпруга на Г. С., а ищецът Т.С. му е син.

С Решение № 3 от 30.03.2010 по гр.д.№ 133/05 на Тутраканския районен съд (л. 118-119 от гр.д.133/05 ТнРС) са допуснати до делба една част от имотите, посочени от първоначалния ищец Г. С., тъй като само за тях съдът приема, че са съсобствени с Д. М.а. Сред тях е процесната земеделска земя от 25 дка. От мотивите на съдебното решение става ясно, че ищецът Г. С. е починал в хода на процеса през 2006 и същият е заместен от неговите универсални правоприемници М. С.а и Т.С.. Делбата е допусната между тях и ответницата Д. М.а при квоти: за М. С.а 1/4 ид.ч., за Т.С. 1/4 ид.ч. и за Д. М.а 1/2 ид.ч. Производството по въззивните жалби срещу решението на районния съд е прекратено с Протоколно определение от 21.05.2013 по в.гр.д.№ 174/2010 на ОС Силистра (л. 112 от гр.д.133/05). Така, решението по допускане на делбата влиза в сила, както е постановено, личи също от ръкописното отбелязване в края на акта с дата 17.07.2013 (л. 118 от гр.д.133/05).

На 30.03.2012 Д. М.а, легитимирайки се с констативния н.а.№ 51/29.12.1998, сключва договор за прокупко-продажба във формата на нотариален акт, с който като продавач се разпорежда с цялата нива в полза на купувача по сделката – ответникът С.Л.. Към този момент делото за делба все още не е приключило и съсобствеността върху нивата не е ликвидирана. За прехвърлителната сделка е съставен нотариален акт, вписан с вх.рег.№ 965, акт № 5, том IV, дело 595/12 на СВ Тутракан (л. 16).

С.Л. е в граждански брак с А.Л. от 26.12.1970, личи от Удостоверение за семейно положение изх.№ АО-08-66/15.01.2015 на Общ.Тутракан (л. 24 от гр.д.78/15 ТнРС), което значи, че придобитият имот е в режим на имуществена общност.

След сделката ответниците Л.и извършват действия по фактическото и юридическото превръщане на земеделската земя от нива в овощна градина (кайсиева). За юридическата смяна на статута се съди от отразения начин на трайно ползване в издадената скица с № 15-704135-29.06.2021 на поземления имот (л. 14), сравнен с описанието на същия имот в нотариалния акт за 3 покупко-продажбата му от 30.03.2012.

Неоснователно е оспорването от ищцовата страна, че земеделската земя е била вече овощна градина, когато Л.и са я купили. Първите действия по подготовката за засаждането на фиданките са започнали през септември 2012 с риголването (дълбоката оран) и подравняването на нивата, свидетелства Д., който работи като механизатор. На 10.10.2012 е взета почвена проба от процесната нивата, което се удостоверява от протокола за това действие и от писмото на Министерството на земеделието и храните изх.№ 99/19.10.2012, в което са отразени резултатите от почвената проба на нивата с площ 25 дка (л.

44). Също така, вещото лице по назначената съдебно икономическа експертиза е приложило две цветни сателитни снимки, направени с цел проследяване на историята на земята, които са свалени от приложението Google Earth Pro. На снимката от дата 17.03.2012, която е направена 13 дни преди покупко-продажбата, съвсем ясно личи, въпреки тъмния цвят, че изображението на земеделската земя няма характерните особености на овощна градина. За разлика от нея, на сателитната снимка от 12.07.2021 вече има такива особености, което категорично доказва, че подобренията върху вещта са извършени след като ответниците Л.и са я купили (л. 135-135).

Вещото лице по назначената експертиза използва два метода: разходния метод и на пазарното сравнение, за да изчисли увеличената стойност на имота. По първия метод заключението за стойността е 67757,23 лева, а по втория – 25000 лева. При тежест на двата метода 50:50, крайното заключение за увеличената пазарна стойност е 46378,62 лева за целия имот към дата 19.10.2021.

Д. М.а умира на 10.04.2012, за което е издаден акт за смърт № 461/2012 на Община Столична, район Красно село (л. 277 от гр.д.78/15).

В Удостоверението за наследници изх.№ 9400-84/22.01.2015 на Община Столична като нейни наследници са посочени синовете ѝ: ответникът Е.М. и И. Г. М., който е починал на 03.08.2012 неженен и без деца (л. 23 от гр.д.78/15).

Преди да почине, на 24.06.2010 Д. М.а продава на своя син И. М. 4/6 ид.ч. от апартамент в гр. София (л. 90-91); а двадесет и четири дни след смъртта на И. М. неговият брат – ответникът Е.М., продава същият този апартамент на трето лице (л. 89).

На 20.06.2012, т.е. след смъртта на Д. М.а, но преди тази на И. М., ответникът Е.М. изтегля от три банкови сметки: едната в „Банка ДСК“ (л.

215-222 по гр.д.78/15), а другите две в „Уникредит булбанк“ (л. 264-278 по гр.д.78/15), общо 4984,61 лева.

На 12.11.2012 с молба до Софийския районен съд отв. М. се отказва от наследството на майка си Д. М.а. Отказът е вписан в особената книга по чл.

49, ал. 1 ЗН под № 708 от същата дата (л. 53).

В неприключилото дело за делба № 133/05 ТнРС Е.М. е конституиран като ответник на мястото на починалата си майка. Фактът на конституирането 4 личи от протокола на о.с.з. от 04.10.2013 (л. 83), а преди това – от протокола на о.с.з. по в.гр.д.№ 174/2010, проведено на 21.05.2013 в ОС Силистра, където се е намирало делото по обжалване на първоинстанционното решение за допускане на делбата (л. 112 от гр.д.133/05).

На 20.11.2013 в о.с.з. по гр.д.133/05 ТнРС Е.М. участва чрез процесуален представител, който моли делото да бъде прекратено спрямо него, представяйки удостоверението за направения отказ от наследство по ч.гр.д.№ 22646/2012 на СРС (л. 86).

На 13.01.2014 Тутраканският районен съд прекратява производството по делба по отношение на Е.М. и одобрява спогодбата между М. С.а и Т.С., според която последният става изключителен собственик на процесната нива от 25 декара (л. 99-103 от гр.д.133/05).

Съдебният протокол е представен на 31.03.2014 за вписване в СВТутракан. Даден му е вх.рег.№ 612, а вписването е извършено с акт № 172, том I – личи от щемпелът (л. 6).

Вписването на съдебния протокол не е извършено по личната партида на Д. М.а, което личи от приетата справка (л. 144-149).

Вписването е отразено в справката по имотната партида (л. 142-143).

При така установената фактическа обстановка, Тутраканският районен съд намира от правна страна следното:

Предявеният главен иск по отношение на целия спорен имот е с правна квалификация по чл. 108 ЗС и е насочен срещу ответниците С.Л. и А.Л..

Основанието за правото на собственост, на което ищецът се позовава, е съдебната спогодба за делба на наследство.

Предявеният евентуален иск също е с правна квалификация по чл. 108 ЗС, но е само за 1/2 ид.ч. от спорния имот, като в установителната част е спрямо всички ответници: С.Л., А.Л. и Е.М., а в осъдителната – само спрямо С.Л. и А.Л.. Основанието, на което ищецът се позовава, за да претендира собствеността върху идеалните части от имота, е наследство.

Правният интерес на ищеца от завеждане на евентуалния иск по чл. 108 ЗС срещу Е.М., в установителната част само, черпи основания от т. 2А и т. 3Б на Тълкувателно решение 4/2014 на ОСГК, ВКС и произтича от това, че Д.