Разпореждане № 5063 от 05.08.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5063 гр. Благоевград, 05.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Частно гражданско дело № 20261210102022 по описа за 2026 година

Производството по настоящото ч.гр.д.№2022/2026г. по описа на Районен съдБлагоевград е по реда на чл.410 от ГПК.

Образувано е по подадено от „А, със седалище и адрес на управление - гр. представлявано от Я - управител, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Л. Е. К., ЕГН **********, с настоящ адрес с.Л, за следните суми:

-сумата от 987,66 евро /деветстотин осемдесет и седем евро и шестдесет и шест евроцента/ - главница;

-сумата от 145,16 евро /сто четиридесет и пет евро и шестнадесет евроцента/ - договорна лихва за периода от 05.10.2024г. до 15.11.2025г.;

-сумата от 44,07 евро /четиридесет и четири евро и седем евроцента/ мораторна лихва за периода от 16.11.2025г. до 16.07.2026г., дължими по Договор за потребителски паричен заем сключен на 21.09.2024г. между „В като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Вива Кредит“ ООД в полза на „А/правоприемник на което е „Апо силата на Приложение №1 от 15.12.2025г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 01.12.2016г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.07.2026г. до окончателното изплащане на вземането.

Към заявлението са приложени: Договор за потребителски паричен заем Standard 14 №6079899, сключен на 21.09.2024г. между „В и Л. Е. К.;

Погасителен план и други.

При проверка на редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съответствие с чл.411, ал.1 и ал.2 от ГПК в закрито съдебно заседание съдът е констатирал, че заявлението е нередовно, като с Разпореждане е оставил същото без движение, и на заявителя е даден тридневен срок от получаване на съобщението да изпълни указанията, дадени с разпореждането.

В указания срок е постъпила молба от заявителя от дата 03.08.2026 година, с която заявителят е конкретизирал, че длъжникът е извършил 1 плащания по процесния договор за кредит в размер на 1603,63 евро, с които са погасени главница, договорна лихва, неустойка, разноски за извънсъдебно събиране на вземането и такса експресно разглеждане.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, както и депозираната от заявителя молба, намира, че заявлението е неоснователно, по следните съображения:

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовноси в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Видно от приложения към заявлението Договор за потребителски паричен заем S, сключен на 21.09.2024г. между „В, на кредитополучателя е отпуснат заем в размер на 3100 лв. при следните параметри - погасителна вноска в размер на 93,23 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане; срок на заема - 60 седмици; брой на вноски 30; дати на плащане на всяка от погасителните вноски - с начална дата на погасителните вноски 05.10.2024г. и крайна дата – 15.11.2025г.; фиксиран годишен лихвен процент - 40.32 %; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден - 0.11 %, общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 5796,90 лв.; и ГПР – 50,03 %.

Съгласно чл. 2, ал. 1 страните са се съгласили да се рефинансира текущия заем на заемателя като се погаси изцяло задължението си по договора за паричен заем № 6059621 от 18.07.2024 година в размер на 678,37 лева.

Съгласно чл.3, ал.1, т.7 - общият размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане – 5796,90 лв., като същият е сбор от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид допускания в т.8. В чл.1, ал.2 от договора е посочено, че заемателят преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем.

Съгласно чл.1, ал.3 от Договора за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса в размер на 1887 лв. Съгл. чл.1, ал.4 от Договора страните са уговорили таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на заем да се заплати от Заемателя разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размер на всяка от погасителните вноски.

Съгласно чл.5, ал.1 от договора за кредит заемателят се задължава в 3дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на 2

Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: 1.Поръчител - физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня па представяне и да отговаря па следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, ИЛИ 2. Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно ал.2 на чл.5 от договора, страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1, Заемателят дължи неустойка в размер на 1257,90 лв. Страните се уговарят, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл.3, ал.1, т.4 като в този случай дължимата вноска е в размер на 235,16 лв., а общото задължение по Договора става в размер на 7054,80 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.

Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание.

Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение 1 начин.

В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 50,03% /чл.3 т.8/, а общата сума, дължима от кредитополучателя е посочено, че представлява сбор от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания по т.8 /чл.3 т. 7/ и се равнява на 5796,90 лв. От погасителния план обаче е видно, че всяка погасителна вноска включва и сума за неустойка, като по този начин общият размер на сумата, подлежаща на връщане се равнява на 7054,80 лв. С въвеждането на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе. Горните законови изисквания не са спазени.

Според съда посоченият в договора ГПР от 50,03% не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните. Както беше посочено, видно от представения Погасителен план - Приложение №1 към Договора, всяка погасителна вноска включва: главница и договорна лихва в размер на 130,33 лева; такса за експресно разглеждане в размер на 62,90 лв.; неустойка за непредставено обезщетение в размер на 4,93 лв., или общият размер на месечната вноска възлиза на 235,16 лв., а общият размер на 3 плащанията по кредита – 7054,80 лв. Според съда неустойката и таксата за експресно разглеждане по същество представляват скрити договорни лихви и е следвало да бъдат калкулирани при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.

Процесната неустоечна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той не би трябвало да отпуска кредита преди да се предостави обезпечение /чл.18 от ЗПК/. Ето защо кредиторът не може да черпи права за себе си от неизпълнението на задължението си да направи предварителна оценка с оглед недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.

Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Със същата обаче се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК, съгласно която при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва.

В случая уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. Уговорката води до значително оскъпяване на кредита, тъй като позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане в значителен размер, като това оскъпяване не е било надлежно обявено на потребителя чрез включването му в ГПР, който би надвишил допустимия от закона праг. Посочената клауза в договора следва да се окачестви като неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно. Очевидно е, че уговорената неустойка се отклонява от присъщите й функции и цели единствено неоснователното обогатяване на кредитора.

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита /чл.10а, ал.2 от ЗПК/. Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит /чл.10а, ал.4 от ЗПК/. Такса за допълнителна услуга се дължи за конкретно действие на кредитора. Съдът счита, че в конкретния случай не става дума за предоставена допълнителна услуга от кредитодателя, а за вземане, което се плаща заедно с вноската за главница и лихва, и което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата.