Определение № 424 от 15.11.2021, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 424 гр. Сливен, 15.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно гражданско дело № 20212200500500 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. П. К., ЕГН **********, представляван от адв. Е.П. от АК Сливен, с която се обжалва определение № 261304/07.10.2021 г. по гр. д. № 129/2021 г. на РС Сливен, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта му за разноските.

Частният жалбоподател не оспорва, че не е представил списък за разноски в съдебно заседание, тъй като претендирал разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата. В т.8 от ТР № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС било прието задължителното тълкуване, че в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението му в тази част. Твърди, че е освободен от заплащане на държавна такса, тъй като предметът на делото е трудов спор и поради финансови затруднения не е платил, и адвокатски хонорар. Изрично поискал съдът да определи хонорар на основание чл. 38 от ЗА при съобразяване на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 от наредба № 1/2004 г. В заключение счита обжалваното определение за неправилно и иска същото да бъде отменено.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от ответната страна – работодател.

След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът достигна до следните изводи:

Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, при наличие на правен интерес, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е достигнал до 1 извода, че въззивната жалба, съдържаща искане за изменение на решението в частта за разноските, е недопустима, тъй като по делото не е представен списък за разноски, което с оглед чл. 80, изр. второ от ГПК и ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС е предпоставка за допустимост на производството по чл. 248, ал. 1, предл. 2 от ГПК.

Частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение правилно.

Доводът на жалбоподателя, че искането е за допълване, а не за изменение е неоснователен, тъй като от мотивите на решението № 260404/12.07.2021 г., по гр. д. № 129/2021 г. на РС Сливен, е видно, че съдът се е произнесъл по искането за разноски, като е посочил, че липсват доказателства за направените разноски и липса на предпоставки за прилагане на чл. 38 ЗА. В допълнение съдът е посочил, че в договора не е посочена конкретна хипотеза на чл. 38 ЗА и няма доказана такава. Тоест в конкретния случай, настоящият съдебен състав определя искането на жалбоподателя като такова за изменение на решението в частта за разноските.

Твърдението на факта, че доверителят не разполага с финансова възможност и поради това му е предоставена безплатна правна помощ, подлежи на доказване, което в случая не е проведено. Доказаната предоставена безплатна правна помощ, не променя допустимостта на производството по чл. 248 от ГПК и страната, направила искане за присъждане за разноски, респ. за изменение на решението в частта за разноски, също следва да представи списък за разноски. Макар адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА да се присъжда директно на процесуалния представител на страната, приложение намират процедурните правила по чл. 78 и сл. ГПК, респ. правилата по чл. 248 ГПК. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение дори и в тази хипотеза е част от искането за разноски и не представлява самостоятелна претенция на адвоката към ответната страна. Законодателят не е предвидил отделен процесуален ред за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 2 ЗА. Следователно молбата за изменение на решението в частта за разноските, дължими по чл. 38, ал. 2 ЗА, е допустима само по искане на страната - в едномесечен срок от постановяване на решението, като приложение намира и задължителното тълкуване, направено в т. 9 от ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, относно списъка за разноски. Ето защо, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в определение № 195/ 6.06.2017 г., по ч. гр. д. № 1033/2017 г., III г. о., на ВКС; определение № 257/ 23.06.2016 г., по ч. гр. д. № 2199/2016 г., III г. о., на ВКС, и др.

Предвид изложеното, подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено като правилно.

Мотивиран от горното, Окръжен съд Сливен

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение № 261304/07.10.2021 г. по гр. д. № 129/2021 г. по 2 описа на Районен съд Сливен, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване с оглед чл. 274, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3