Решение № 4729 от 07.08.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10257/2023
- Вид
- Решение № 4729
- Подписан
- 07.08.2024
- В сила
- 07.08.2024
- Състав
- Станимира Иванова, Петър Милев, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.5 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.6 · Закон за енергетиката
- чл. 154 · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4729 гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станимира И.а
Членове:
Райна Мартинова
Петър Милев при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20231100510257 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 6148/20.04.2023г. по гр.д. № 67097 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 69-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че А. К. К., ЕГН ********** д ъ л ж и н а Топлофикация София“ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 7 8 3 , 9 3 л в . , ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 13.01.2021г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 27 в гр. София, ж.к. ******* за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., ; сумата от 128,20лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 23.12.2020г., сумата от 20,53лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 13.01.2021г. до изплащането й, представляващи цена на дяловото разпределение на енергията за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 1681/2021г. по описа на СРС като А. К. К., ЕГН ********** е осъден да заплати н а Топлофикация София“ЕАД, ЕИК 1
******* на основание на чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК съдебни разноски от 896,85лв. по исковото дело и 62,05лв. по заповедното дело, като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 783,93лв. до 944,72лв. и за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.; за горница над 128,20лв. до 157,76лв и за периода от 15.09.2018г. до 23.12.2020г; за сумата от 4,16лв. , представляващи мораторна лихва за забава на плащането на цената за дялово разпределение за периода от 31.01.2018г. До 23.12.2020г.
С Определение № 29173/22.08.2023г. по гр.д. № 67097 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 69-ти състав е отхвърлена молба по чл. 248 от ГПК на особения представител на ответника по исковете за изменение на решението в частта за разноските, като му се присъдят разноски съобразено отхвърлената част от исковете.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 127788/09.05.2023г по регистъра на СРС от ответника по исковете А. К. К., ЕГН ********** чрез назначения му особен представител в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението в тази част е постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е , че в решението нямало мотиви , били допуснати процесуални нарушения, които били съществени, явна необоснованост, грубо нарушение на формална логика, непълнота на доказателствата. Посочил е, че бил оспорил договора за топлинно счетоводство-валидността и актуалността му към момента, доказателства че такъв договор е сключен и че действа и до днес не били ангажирани. Нямало и доказателства, че ОС на ЕС е проведено съгласно изискванията на ЗУЕС и на такова е взето решение за сключване на този договор. Неправилно били отхвърлени исканията му по чл. 192 от ГПК за домовата книга и по конкретно записванията и за ап. 27, а от решаващо значение по делото било дали той е потребител и живее в имота през периода.
С Решение № 7/30.06.2020г. Конституционният съд бил разгледан въпроса за валидността на актовете на правораздаването , които не са мотивирани. При съобразяване на същото доколкото СРС не обсъдил оспорванията му на протокола от ОС на ЕС, то последиците следвало да са съобразно постановеното Определение № 90/28.04.2022г. по ч.гр.д. № 781/2022г. на ВКС. Претендирал е разноски.
Срещу така постановеното определение е депозирана частна жалба вх. № 2
238903/25.08.2023г. по регистъра на СРС от ответника по исковете А. К. К., ЕГН ********** чрез назначения му особен представител . Посочил е, че определението е неправилно. В случая районният съд независимо, че приел за приложима Наредба № 1/2004г. Не се съобразил с нея, не било отчетено и множеството процесуални действия, времето , необходимо за процесуалното представителство, подготовка и адекватна правна помощ, дължимите данъци към държавата върху възнаграждението, променената социално-икономическа обстановка, сложността на делото.
Въззиваемият- ищец– Топлофикация София“ЕАД, ЕИК ******* е оспорил жалбите. Посочил е, че оспорените съдебни актове били правилни.
Претендирало е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.“ООД, ЕИК ******* не е изразило становище по жалбите.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.
№
94740/25.11.2021г. на Топлофикация София“ЕАД, ЕИК ******* срещу А.
К. К., ЕГН ********** с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че А. К. К., ЕГН ********** д ъ л ж и на Топлофикация София“ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 944,72лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 13.01.2021г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 27 в гр. София, ж.к. ******* за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ; сумата от 157,76лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 23.12.2020г., сумата от 20,53лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 13.01.2021г. до изплащането й, представляващи цена на дяловото разпределение на енергията за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2019г., сумата от 4,16лв., представляващи лихва за забава на цената за дялово разпределение за периода от 31.01.2018г. до 23.12.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 1681/2021г. по описа на СРС , като му се присъдят разноски. Посочило е, че ответникът е потребител на топлинна енергия в имота , потребил енергия в имота за 3 процесния период в количества и на стойност, за които са предявени исковете, дължал и цената на дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането им и дължал обезщетение в размер на сумата, за които е предявен иска.
Ответникът А. К. К., ЕГН ********** чрез назначения му особен представител в предоставения срок за отговор , на когото СРС е определил възнаграждение от 308,90лв. , е оспорил исковете . Посочил е , че задълженията са погасени по давност за периода от април 2017г. До януари 2018г., срок на която бил 3 години. Не живеел в имота през периода, не било доказано че реално е доставена енергия в количества и на стойност, за които са предявени исковете. Оспорил е представените протокол на ОС на ЕС и договор с топлинния счетоводител. Посочил е, че не било установено договора да е валиден и да действа към момента, че ОС на ЕС било проведено съобразно изисквания на ЗЕС и на него е взето решение за сключване на договор с топлинния счетоводител. Претендирал е разноски Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.“ООД, ЕИК ******* не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело № 1681/2021г. на СРС съгласно което по заявление вх. № 3002329/13.01.2021г. е издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено А. К. К., ЕГН ********** да заплати на Топлофикация София“ЕАД, ЕИК ******* сумата от 944,72лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 13.01.2021г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 27 в гр. София, ж.к. ******* за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ; сумата от 157,76лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 23.12.2020г., сумата от 20,53лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението13.01.2021г. до изплащането й, представляващи цена на дяловото разпределение на енергията за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2019г., сумата от 4,16лв. представляващи лихва за забава на цената за дялово разпределение за периода от 31.01.2018г. до 23.12.2020г., както и съдебни разноски от 75лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен чрез залепване на уведомление, , на 26.10.2021г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил 4 иск за установяване на вземанията и такива е представил на 25.11.2021г.
Приет е неоспорен от страните нотариален акт № 112/31.12.1970г. Съставен от нотариус О. при СРС, с който за собственици на ап. 27 на ул. ******* ******* на основание на чл. 55 от ЗПИНМ са признати
Приет е неоспорен от страните нотариален акт № 128/19.08.1993г. , съставен при СРС съгласно който К.А. К. и Н.Д. К.а са дарили на сина си А. К.
К. апартамент № 27 в сграда на ул. ******* /бивш адрес – ул. ******* Жданов“ № 195.209/ като дарители са си запазили безвъзмездно правото на вещно ползване върху имота пожизнено заедно и поотделно.
Приети са неоспорени от страните преписи -извлечения от актове за смърт съгласно които К.А. К. е починал на 08.09.2000г., Н.Д. К.а е починала на 11.12.1998г. К.А. К. и Н.Д. К.а.
Приети са неоспорени от страните ОУ, одобрени от ДКЕВР на 11.07.2016г, съгласно чл. 32 и чл. 33 от които плащането на потребената енергия се извърша в срок от 45 дни от края на периода, за който се отнасят.
Приети са протоколи от 15.05.2018г. И от 23.06.2019г., изравнителни сметки, съгласно които до процесния имот с абонатен № 136411 не е осигурен достъп за отчитане на уредите.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и при ищеца и третото лице помагач е посочило, че сградата в която е имот е топлоснабдена, общият топломер в абонатната станция е отчитан ежемесечно и са отчислявани технологични загуби. Посочило е, че в имота начисленията за потребена топлинна енергия за отопление са съобразени с обема на имота от 159,86 куб.м. с общи части, че в имота не е имало отоплителни уреди, като е имало един водомер, за отчитането на който обаче не е осигурен достъп и така за горещо битово водоснабдяване начислена енергия била за 1 потребител. В случая начисленията били само за сградна инсталация и за БГВ за един потребител, спазени били правилата на Наредбата за топлоснабдяване.
Стойността на реално потребената енергия била в размер на 944,70лв. за процесния период., като за периода май-октомври 2017г. Начислени по фактури били 4,04лв. за сградна инсталация, 108,18 за БГВ.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че по делото няма данни за заплащане на процесните суми, 5 начисленията при ищеца сочели непогасени задължения в размер на процесните суми, за дялово разпределение начислени суми били в диапазон от 1,15лв. До 1,24лв. Месечно, лихва върху главница за топлинна енергия била 165,32лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди в имот в сграда етажна собственост, , обезщетение за забава , за които е издадена заповед за изпълнение.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, ответникът е изпаднал в забава на плащането му.