Решение № 1412 от 02.03.2017, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И E

№ град София, 02.03.2017год.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на пети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

При участието на секретаря К.Г., като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова гр. дело № 3716 по описа за 2015год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявен от „П.“ ЕООД срещу „У.Л.“

ЕАД /правоприемник на „Б.Л.“ ЕАД/ иск за осъждане на ответника за сума в размер на 40000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени вследствие на противоправно бездействие на служители на ответното дружество /отказ за предоставяне на пълномощно за предявяване на иск срещу застраховател/ в периода след 25,11,2014год., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Релевират се доводи, че на 14,06,2006год. между страните е сключен договор за финансов лизинг на МПС № 143ВU06/14,06,2006год., като на ищеца е предоставена лизинговата вещ – лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Теракан“. В резултат на възникнал пожар автомобилът е изгорял, като лизингодателят е прекратил едностранно договора с ищеца на 15,06,2010год. Застрахователното дружество, в което е била сключена имуществена застраховка за автомобила, е отказало плащане на застрахователно обезщетение. Ищецът е заявил желание в качеството на пълномощник на лизингодателя да предяви иск за обезщетение срещу застрахователя, но поради липса на съдействие от последния /непредоставяне на пълномощно/ не е предявен иск и вземането е погасено по давност.

Поддържа се вследствие на описаното противоправно бездействие от страна на ответното дружество ищецът да е претърпял имуществени вреди в размер на 40000лв.-платени лизингови вноски по прекратения лизингов договор и застрахователни премии по застраховка „Каско” за лизинговата вещ в периода от 14,06,2006год. до 17,05,2009год. С уточнителна молба от 02,12,2015год. ищецът е конкретизирал, че имуществената вреда се изразява в това, че въпреки платените лизингови вноски и Каско за автомобила за релевирания период, поради погиването на автомобила е лишен от възможността да придобие собствеността върху същия и с неплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя за него е налице единствено пасив.

Съобразно горното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.

131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който се излагат съображения за недопустимост на исковата претенция, при условията на евентуалност неоснователност на същата. Не оспорва наличието на сключен договор за финансов лизинг и предаване на лизинговата вещ на ищеца. Сочи, че причина за прекратяване на договора е неизпълнение на лизингополучателя да погасява в срок дължимите суми още преди настъпване на застрахователното събитие -17.05.2009год.

Поддържа, че липсва противоправно деяние, тъй като липсва нормативно установено задължение за лизингодателя да упълномощи ищеца за предявяване на иск, още повече, че въпреки това е указано съдействие от „Б.Л.“ ЕАД. Не е предоставено и пълномощно, тъй като при първоначалното заявление на ищеца не е посочен адвокат, а впоследствие посочения такъв е бил в конфликт на интереси, доколкото е представлявал ищеца по други дела между страните. Оспорва да е налице причинна връЗ.а между противоправно поведение на служители на дружеството и твърдяното погасяване на правото за получаване на застрахователно обезщетение за процесната вещ. Поддържа ищецът да е заявил желание за завеждане на иск след изтичане на законоустановените давностни срокове. Освен това лизингополучателят не е положил дължимата грижа да защити правата си - не е предявил иск по чл. 134 от ЗЗД и не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото и на осн. чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение от 14,03,2016год., на осн. чл. 146 от ГПК, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване сключването на Договор за финансов лизинг на МПС № 143BU06/14,06,2006год. /л.48/, по силата на който „Б.Л.“ ЕАД, в качеството на лизингодател, се е задължило да придобие и отдаде за възмездно ползване на „П.“ ЕООД, в качеството на лизингополучател, лизингов обект-лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Теракан“, срещу лизингова цена, платима на вноски от ищцовото дружество съгласно погасителен план, неразделна част от договора.

Между страните не се спори и видно представения приемо-предавателен протокол, ответното дружество е предало на ищеца владението върху лизинговата вещ и лизингополучателят я е приел без забележки.

Видно от чл.3.1. договорът е сключен за срок от 48 месеца, считано от датата на плащане на първата лизингова вноска.

В чл.5.1 и чл.5.2. е предвидено лизингополучателят да заплаща на лизингодателя, съгласно установеното в Общите условия /ОУ/, застрахователни премии за всяка година от срока на действие на договора в срокове и размери, указани допълнително от ответното дружество.

Уговорено е за целия срок на действие на договора лизингодателят да подновява или да сключва нови застрахователни договори с предмет лизинговото имущество при избран от него застраховател, в своя полза и за сметка на лизингополучателя – чл.5.3.

В чл.5.5 от договора за финансов лизинг страните са уговорили, че настъпването на застрахователно събитие не освобождава лизингополучателя от задължението за плащане на всички дължими месечни вноски, комисионни и други разноски, съгласно уговореното между страните в ОУ и договора. В този смисъл е и чл. 5.9 от Общите условия.

Съгласно чл.5.4. от договора при настъпване на застрахователно събитие страните са уговорили лизингополучателят да има задълженията, установени в чл.5.10.-5.12. от ОУ – Приложение № 8.1.7. от договора за лизинг.

В чл.5.10, т.2. и т.3 от същите е предвидено, че при настъпване на застрахователно събитие лизингополучателят се задължава да предприеме всички необходими мерки за реализиране правата на лизингодателя пред застрахователя, в т.ч. да уреди лично всички необходими документални формалности и да докаже настъпилите вреди и размера им.

Последиците при настъпване на пълна загуба на лизинговото имущество- кражба или тотална щета, са уредени в чл.5.12 от ОУ. Съгласно чл.5.12.5 ако застрахователят откаже да изплати застрахователно обезщетение или изплати такова в непълен размер, всички рискове, отговорности и разходи по отстраняване на щетите, претърпени от лизингодателя, са за сметка на лизингополучателя.

В чл.6.2.1. е предвидено задължение на лизингодателя да упълномощи лизингополучателя за управление на лизинговото имущество на територията Р.България за срока на договора и за легитимиране пред органите на МВР, застрахователя и гаранционния сервиз.

Представена е нотариална покана с изх. № 127601/23,04,2009год. от ответното дружество до ищеца за плащане на дължими към датата на съставянето й суми по договора за финансов лизинг. Предоставен е 10-дневен срок, считано от датата на получаването й, за погасяване на дължимите суми, като е указано, че при неизпълнение в посочения срок договорът ще се счита за едностранно развален от ответника на осн. чл. 87 от ЗЗД и лизинговата вещ следва да бъде върната. Видно от удостовереното върху поканата, същата е връчена на лизингополучателя на 16,05,2009год.

Представена е застрахователна полица № **********/19,03,2009год., от която се установява, че за лизинговата вещ е сключена застраховка „Каско на МПС” със ЗД „Е.” АД, със срок на покритие от 20,03,2009год. до 19,03,2010год. Уговорено е плащане на застрахователната премия на две вноски, като при неплащане на разсрочена вноска договорът се прекратява след изтичане на 15 дни от датата на падежа.

С протоколно определение от 14,03,2016год., на осн. чл. 146 от ГПК, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е настъпило застрахователно събитие, а именно пожар на лизингованата вещ на 17,05,2009год.

Представено е уведомление за настъпило застрахователно събитие, от което се установява, че лизингодателят е уведомен за същото от ищеца на 18,05,2009год.

Видно от уведомление от З. „Е.“ АД до ответника относно щета №05-624438/18,05,2009год. от 24,07,2009год., е отказано плащане на застрахователно обезщетение, тъй като застрахователното събитие се явява иЗ.лючен от застрахователно покритие риск – съгласно чл.4, ал.1, т.6. от „Клауза А“ към приложимите ОУ за застраховка „Каско на МПС“ застраховката не покрива щети, причинени вследствие на умишлен палеж, каквато съгласно становище на независим експерт и удостоверение от РУ на МВР-гр. Несебър е установено да е процесната хипотеза.

Видно от представените Общи условия по застраховка

„Каско на МПС“ на ЗК „Е.“ АД -л.142, изложеното в уведомлението относно липсата на покритие на вреди, причинени вследствие на умишлен палеж, съответства на предвиденото в ОУ.

Представена е молба от ищеца до ответното дружество с вх. № 363/25,11,2014год., с която е заявено искане за издаване на пълномощно за водене на дело срещу застрахователя „Е.“ АД и издаване на справка за непогасени по договора за финансов лизинг задължения.

Представено е Уведомление от ответника с изх. № 500012/05,02,2015год. /л.73/ във връзка с молбата на ищеца от 25,11,2014год. за издаване на пълномощно за водене на дело срещу застрахователя без посочване на конкретен адвокат и електронно съобщение от 13,01,2015год., в което са посочени данни на пълномощник – адв. П.Г.. Видно от същото ответното дружество е отказало да упълномощи посоченото лице поради конфликт на интереси, като на ищеца е предоставена възможност да посочи друг процесуален представител.

Не е спорно, че адв. Г. е осъществявал процесуално представителство на ищеца в други съдебни производства с ответна страна – „Б.Л.” ЕАД.

Останалите, представени от страните писмени доказателства не са относими към предмета на делото, поради което не следва да бъдат обсъждани при постановяване на съдебния акт по същество на спора.

По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза /л.105/, нeоспорено от страните и прието от съда, от което се установява, че за периода от 20,06,2006год. до 17,05,2009год. по процесния договор за финансов лизинг № 143BU06 от 14,06,2006год. „П.” ЕООД е платило общо 37605,84лв., с която сума са погасени задължения по договора, подробно описани в заключението. Платените месечни вноски са общо в размер на 23221,44лв. с вкл.ДДС-погасили 23 месечни вноски и частично-24-та.От извършената проверка в счетоводството на ответното дружество е установено, че няма отразени плащания за застраховка „каско”. Плащанията по застрахователните договори са извършвани директно от лизингополучателя към застрахователя. След проверка в счетоводството на ЗК „Е.” АД е установено, че платените от ищеца суми за застраховки „Каско” за лизинговата вещ за релевирания период /20,06,2006год. – 17,05,2009год./ са в общ размер на 4356,41лв.

Установява още, че към 27,05,2009год. /датата на разваляне на договора/ дължимите от ищеца – лизингополучател суми по договора за финансов лизинг са в общ размер на 28078,34лв. или 14356,23евро.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. С.В. Д. – служител в ответното дружество, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че през месец ноември, 2014год. представляващият ищцовото дружество – З.Б., е депозирал молба, с която е изискал справка за задълженията на дружеството и издаване на пълномощно за водене на дела срещу застрахователя. Изисканата справка му била предоставена на следващия ден и бил помолен да представи координати на адвокат, който ще упълномощава. Б. поискал да се представлява сам, което било несъвместимо с практиката на фирмата. Около три месеца по-късно, след напомняне от страна на свидетелката, Б. предоставил данните на адв. П.Г.. Няколко дни след това получили от ицщовото дружество и посочения адвокат нотариална покана за предоставяне на оборотен автомобил. С оглед поканата от адв. Б. отказали да упълномощят точно него поради конфликт на интереси и изявили готовност да упълномощят друг адвокат, но такъв не бил посочен.