Определение № 1270 от 28.11.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1270 гр. Бургас, 27.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно частно наказателно дело № 20232100601573 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК и е образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура – Бургас, Териториално отделение – Несебър, подаден срещу Определение № 277/12.10.2023 г. по НОХД № 211/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което на основание чл. 249, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Районна прокуратура – Бургас, Териториално отделение – Несебър, за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

С протеста се изразява несъгласие с горепосочения съдебен акт, като се сочат съображения, че същият е неправилен и незаконосъобразен. Застъпено е становище, че обвинителният акт отговаря на всички изисквания, залегнали в разпоредбата на чл. 246 от НПК. Поддържа се, че прокурорският акт не съдържа пороци от лимитативно изброените и дефинирани в чл. 249, ал. 4, т.

1 и т. 2 от НПК като съществени нарушения на процесуалните правила.

Счетено е, че внесеният в съда обвинителен акт точно и ясно очертава признаците на извършените престъпления от подсъдимото лице, както от обективна, така и от субективна страна, и не е нарушено правото му да 1 разбере в какво е обвинен. Възразено е, че с атакуваното определение съдът е засегнал въпроси извън категорията на тези по чл. 248, ал. 1 от НПК, които се обсъждат в разпоредително заседание, по който начин е пристъпил към произнасяне по същество, което е недопустимо на този процесуален етап.

Отправено е искане до въззивния съд да отмени Определение №

277/12.10.2023 г. по НОХД № 211/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър и делото д а бъде върнато на първата инстанция за провеждане на разпоредително заседание.

Бургаският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото и становището, изложено в частния протест, и като съобрази закона, намира протеста за допустим, а разгледан по същество и за основателен.

Съображенията за това са следните:

По внесен пред Районен съд – Несебър обвинителен акт е образувано НОХД № 211/2023 г. по описа на съда. По делото е било проведено разпоредително заседание на 12.10.2023 г., като след становищата на страните по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, първоинстанционният съд с Определение № 277/12.10.2023 г. /предмет на настоящия инстанционен контрол/ е прекратил съдебното производство по НОХД № 211/2023 г. и е върнал делото на РП – Бургас, ТО – Несебър за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. За да постанови прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в неговата предходна процесуална фаза, съдът е приел, че при изготвяне на обвинителния акт са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на обвиняемото лице да разбере фактическите и юридическите параметри на обвинението. Приел е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са описани конкретни обективни елементи на отделните деяния, включени в състава на вмененото на подсъдимия Д. първо престъпление по чл. 1 49, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК при условията на продължавано престъпление , извършено през 2013 г. По отношение на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 159, ал. 1 от НК е счел, че няма яснота по изведения инкриминиран период. Счел е, че обвинението не е прецизирано по отношение на правната квалификация на последното престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, извършено за периода от 29.12.2016 – 04.01.2017 г. , поради което е върнал делото за съпоставка на съставите на престъпленията по чл.149, ал.1 и чл. 150, ал. 1 от НК и за съобразяване на възрастта на пострадалата към 2 инкриминирания период. По същите съображения е върнал делото на прокурора, за да извърши съпоставка на съставите на престъпленията по чл.

159, ал. 1 и чл. 159, ал. 4 от НК.

Настоящият въззивен състав не споделя първоинстанционния съд, по следните съображения: изводите на

Настоящият въззивен състав счита, че обвиненията, повдигнати на Б. Д.

Д., ЕГН **********, с внесения в НРС обвинителен акт са изцяло съобразени с текста на нормата на чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като са описани престъпленията, в които лицето се обвинява, с характеризиращите го фактически обективни признаци /време, място, изпълнително деяние/ и съответните им субективни измерения в съзнанието на автора на деянията, доказателствата, подкрепящи очертаната фактология и приложимия наказателен закон /правната квалификация на деянието/. Обвинението е пълно, точно и ясно формулирано чрез посочване на обстоятелствата, обуславящи съставомерните признаци на деянията и определяне на техните правни рамки. В тази връзка въззивният състав приема, че обвинителният акт отговаря на правните изисквания на чл. 246 НПК и е съобразен с основните положения, визирани в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, поради което и е годен да постави началото на съдебното производството пред първата инстанция.

Действително изясняването на времето на извършване на деяни ята е от съществено значение при повдигане на обвинението. Същото е относимо и при съблюдаване на сроковете за наказателно преследване. В случая, в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочва, че първото деяние спрямо Ц.Ц. е осъществено от подсъдимия при условията на продължавано престъпление на неустановени дати в периода от края на м . юни 2013 г. до началото на м. септември, но допреди 15.09.2 013 г. Държавното обвинение в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочило за всяко едно от деянията начален и краен момент, като в обстоятелствената част е посочено, че спрямо ненавършилото 14-годишна възраст лице, на неустановени дати в посочения период обвиняемият е поддържал многократни интимни контакти.

За да установи, че обвиняемият е извършил петте деяния в условията на продължавано престъпление, прокурорът очевидно се е позовал на събраните на досъдебното производство доказателства, в това число и на показанията на 3 пострадалата Ц.Ц.. Блудствените действия спрямо пострадалото дете са осъществявани на всевъзможни места в гр. О., като от детето не може да се търси ярък спомен, конкретика и детайлност за всеки блудствен акт, предвид тежката психологическа травма, която му е причинена, но на база наличния доказателствен материал прокурорът е квалифицирал престъпната деятелност на Д.. Пак на основата на този доказателствен материал е подходил при описание на последното деяние, включено в продължаваното престъпление от 2013 г. „През лятото на 2013 г., в гр. О. поставил пениса си в устата на Ц.Ц. и еякулирал в устата й.“, като въззивната инстанция не съзира приетото от НРС неизпълнение на изискванията досежно минимално изискуемо съдържание на обвинителния акт, а именно за липса на описание на фактическа обстановка, некоректно посочено място на извършване и липса на конкретика в периода на извършване. От логическата и времева последователност на всяко от описаните деяния в рамките на продължаваното престъпление става ясно, че това деяние е последното извършено в рамките на периода от края на м. юни 2013 г. до началото на м. септември, но допреди 15.09.2 013 г. Непосочването на точните дати на осъществяване на всяко едно от деянията на престъпната дейност, в рамките на инкриминирания период, поради обективна невъзможност те да бъдат установени, не представлява съществено процесуално нарушение, нито е основание за отпадане на наказателната отговорност на дееца. Местоизвършването е достатъчно индивидуализирано – всяко едно от деянията е осъществено на различни места в гр. О.. Съгласно т.

4 от ТР № 3/1971 г., ОСНК на ВС на РБългария , мястото, където са извършени деянията от продължаваното престъпление, има значение за характеризиране на обстановката като „една и съща“. То определя пространствените граници, но не следва да се разбира като строго определена територия. Направено е конкретно и достатъчно описание в какво се е изразил блудственият акт, макар и в едно изречение.

За да се квалифицират деянията като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, следва всяко едно от инкриминираните деяния, да е извършено в периода от неустановената дата, като осъществява поотделно състава на едно и също престъпление, да са извършени през един непродължителен период от време, при една и съща обстановка, както и съзнание за нейното малолетие, при което всяко следващо деяние да се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Съгласно 4 застъпеното разбиране в ТР № 3/1971 г., ОСНК на ВС на РБългария, за да се квалифицира деянието като продължавано престъпление, следва да е установено по несъмнен начин обстоятелството, че се касае за повече от два акта, промеждутъкът от време между които не е голям и не води до разкъсване на единството. От посоченото в обстоятелствената част на обвинителния акт, че подсъдимият е посягал върху половата неприкосновеност на п о с т р а д а л а т а многократно в рамките на инкриминирания период, то следва да се приеме, че броят на престъпните съвкупления се определя като значително надхвърлящ минималния такъв, който е необходим за квалифициране на дейността по чл. 26, ал. 1 от НК.

По отношение на повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 159, ал. 1 от НК НРС е счел, че няма яснота по изведения период 21.08.2013 г. – 25.05.2018 г., тъй като в обвинението били включени десет видеофайла с порнографски материал, създадени в периода 18.09.2013 г. – 07.12.2017 г. По обвинението за другото престъпление – това по чл. 159, ал. 6 от НК, обаче е описано, че в държане на Д. са открити файлове с порнографски материал и е видно, че те са създадени именно в периода 21.08.2013 г. – 25.05.2018 г. /в който попада и периодът 18.09.2013 г. – 07.12.2017 г./. БОС намира от една страна, че периодът на създаване на изброените файлове се съдържа в общия инкриминиран период на държането, а не извън него, поради което на Д. не е нарушено правото му да разбере в какво е обвинен, а от друга страна – в правомощията на съда е да се произнесе с крайния си акт, като оправдае подсъдимото лице досежно период, в случай че приеме, че е доказателствено необезпечен.

Неправилна е преценката на НРС за наличие на съществено процесуално нарушение касателно правните квалификации на вменените на Д. престъпления по чл. 149, ал. 1 от НК /извършено на неустановена дата в периода 29.12.2016 г. – 04.01.2017 г./ и по чл. 159, ал. 1 от НК /извършено в периода 21.08.2013 г. – 25.05.2018 г./, по отношение на които НРС е обърнал внимание на прокуратурата, че следва да съобрази възрастта на пострадалата, да извърши съпоставка на съставите на престъпленията по чл. 149, ал. 1 и чл.

150, ал. 1 от НК, както и на чл. 159, ал. 1 и чл. 159, ал. 4 от НК, респективно да прецизира обвиненията. Така засегнатият от НРС въпрос е в предметния обхват на чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК – съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация, който съдът ще реши при постановяване на 5 присъда. Недопустимо е съдът да се намесва в правомощията на прокурора, като му дава указания досежно правната квалификация при повдигане на обвинението, да не говорим за по-тежко квалифициран състав на престъпление, отколкото държавният обвинител е преценил.

Обстоятелството, че деянието не е квалифицирано по по-тежкия състав, би могло да се отчете от съда при определяне на наказанието, като отегчаващо или пък ако съдът прецени, че деянието не осъществява признаците на престъплението, за което е повдигнато обвинение – да оправдае подсъдимия.

С оглед на изложеното въззивната инстанция прие, че на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Това обосновава извода, че неправилно първоинстанционният съд по НОХД № 211/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър е упражнил правомощието си по чл. 248, ал.