Определение № 772 от 20.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 772 гр. Пловдив, 20.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500517 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Г. П. Д. с ЕГН **********, с адрес в гр. **** чрез адв. С. М., против Определение № 414/02.02.2026 г., постановено по гр. дело № 1811/2025 г. по описа на Районен съд - Асеновград, III гр. с-в, с което е оставена без уважение молбата и с вх. № 18219/03.12.2025 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 670/27.11.2025 г. в частта за разноските.

Частната жалбоподателка намира определението за неправилно, като моли същото да бъде отменено, а подадената от нея молба за изменение на решението в частта за разноските да се уважи, като и се присъди пълният размер на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

Ответникът по частната жалба „Адессо Кредит България“ ЕООД не е взел становище по жалбата.

Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, като прецени доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от лице, имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.

По същество:

С Решение № 670/27.11.2025 г. постановено по гр. дело № 1811/2025 г. по описа на Районен съд - Асеновград, III гр. с-в е уважен предявеният от ищцата Г. П. Д. иск за признаване за установено по отношение на ответника „Адессо Кредит България“ ЕООД, ЕИК 202250289, че е нищожен поради 1 противоречие със закона Договор за паричен заем № 21038159 от 22.07.2024 г., сключен между страните, тъй като не съдържа реално приложимия годишен процент на разходите по кредита. Със същото решение ответникът „Адессо Кредит България“ ЕООД е осъден да заплати на ищцата Г. П. Д. сума в размер на 356,83 лв. за направените по делото разноски, включващи платена държавна такса от 56,83 лв. и намалено поради прекомерност адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

В мотивите си съдът е приел, че по делото се доказва уговарянето на 800 лв. за адвокатски хонорар, заплатен в брой и доказан с договора за правна помощ, имащ характер на разписка за получаване на парите. Предвид отправеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, РС е приел, че предвид малкия размер на иска, подаването на искова молба и писмени молби, неявяването на процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание, както и липсата на правна и фактическа сложност на делото и непротиворечивата съдебна практика по неговия предмет, размерът на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да се редуцира до 300 лв.

С молба вх. № 18219/03.12.2025 г. ищцата чрез адв. С. М. е поискал от първоинстанционния съд да измени решението си в частта на разноските по реда на чл.248 ГПК, като и присъди разноски за адвокатско възнаграждение в пълния му размер от 800 лв.

С обжалваното тук определение първоинстанционният съд е оставил искането без уважение.

Настоящият съдебен състав намира така постановеното определение за неправилно.

В производството по делото ищцата е била представлявана от адв. С.

М., като видно от представения по делото на ПРС договор за правна защита и съдействие, същата е уговорила и заплатила на адвокат С. М. адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Предвид уважаването на иска и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищцата има право на присъждане на разноски.

Този размер на заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерен, при отчитане на цената на иска, фактическата и правна сложност по делото, както и предвид служещия за ориентир минимален размер на адвокатското възнаграждение, посочено в Наредба № 1 от 2004 г. за възнаградения за адвокатската работа – чл.7, ал.2, т.2, съобразно която минималният размер на адвокатското възнаграждение по настоящото дело е 465,10 лв. Този извод се прави както предвид отчитането на реално свършената от адв. С. М. адвокатска работа при изготвянето на исковата молба и на молба за съдебно заседание, включваща аргументи по същество, така и предвид реалното заплащане на уговорения от ищцата и нейния адвокат хонорар.

Ето защо разноските на ищците за заплатено адвокатско възнаграждение следва да се присъдят в пълен размер от 800 лв., или още 500 2 лв., или 255,65 евро.

При тези мотиви съдът приема частната жалба за основателна.

Обжалваното определение следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго такова, с което молбата за изменение на решението на ПРС в частта на разноските да се уважи, като се присъди допълнително и сумата от 255,65 евро.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 414/02.02.2026 г., постановено по гр. дело № 1811/2025 г. по описа на Районен съд - Асеновград, III гр. с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 670/27.11.2025 г. постановено по гр. дело № 1811/2025 г. по описа на Районен съд - Асеновград, III гр. с-в, в частта му за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „Адессо Кредит България“ ЕООД, ЕИК 202250289, със седалище и адрес на управление: гp. Ботевград, бул. „3-ти март“ №83, ет. 7, да заплати на Г. П. Д. с ЕГН **********, с адрес в гр. *** още и сумата от 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента / - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3