Решение № 11878 от 16.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11878 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110166901 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 357 КТ вр. чл. 124 ГПК.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че заема длъжността “Разносвач на храна” при ответника. Сочи, че изпълняваната от него работа се изразява в приемане на поръчки за храна и/ или напитки, респ. други стоки от ответника от крайни клиенти и инкасиране на стойността на поръчката.

В исковата молба са развити съображения, че правоотношението съдържа съществените елементи на трудов договор. Ищецът поддържа, че правоотношението е възникнало на 12.05.2021г. като безсрочно. Сочи, че страните уговорили работното време да се отчита сумарно. Дните и часовете на работа се определят от разносвача. Трудовото възнаграждение е дължимо веднъж седмично, на основата на заработка, като неговият размер се определя въз основа на стойността на поръчките, изминатото разстояние, времетраене на изпълнението на поръчките и дадените от клиентите бакшиши. При изпълнение на поръчките ищецът отчита събраната сума на ответника, след приспадане на размера на възнаграждението.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на трудово правоотношение между страните, възникнало въз основа на трудов договор, скл. на 12.05.2021г. като безсрочен, по което ищецът е заемал длъжността “Разносвач на храна”, при сумирано отчитане на работното и трудово възнаграждение, дължимо веднъж седмично, формирано въз основата на заработка.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, в който се изразява становище за неоснователност на иска. Ответникът навежда доводи, че между 1 страните не съществува трудово правоотношение. Сочи, че ищецът се намира в трудово правоотношение с “Ф.Д.Л.” ЕООД- дружество, на което ответникът е възложил изпълнение на поръчки, направени чрез приложението ***********. На това основание ищецът си създал профил в приложението.

В отговора се развиват съображения, че правоотношението няма характер на трудово и не съдържа характерните елементи на трудовия договор. Сочи, че възнаграждението на ищеца е договорено с оглед постигнатия резултат и има непостоянен характер. Между куриерите, използващи приложението *********** не са служители на ответника, между тях и ответника не е постигнато съгласие за предмет на работа, работно място, работно време, трудово възнаграждение. Ответникът не изисква от компанията доставчик да извършват доставки, направени чрез приложението ***********. Следователно отношенията между ответника и куриерите са такива по използване на технологичната платформа. На следващо място ответникът сочи, че не дължи възнаграждение на куриерите.

Сочи, че сумите от изпълнените доставки се плащат от ответника на логистичните компании на база на отчетите, генерирани в приложението ***********.

В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли да бъде постановено решение, с което същия да бъде отхвърлен.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Спорният между страните въпрос е съществува ли трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор между страните.

За да се отговори на въпроса следва да се даде отговор на въпроса какво представлява а индивидуалното трудово правоотношение, съответно един от правопораждащите го фактииндивидуалният трудов договор. Трудовото правоотношение е уредено от трудовоправните норми правоотношение. То възниква при и по повод предоставянето на работна сила от работника/ служителя на работодателя, определя условията за нейното използване и съдържа произтичащите от това права и задължения, както и тяхната индивидуална и колективна защита и самозащита и саморегулиране в определени от закона рамки. Трудовият договор е съглашение между две страни- тези по бъдещото индивидуално трудово правоотношение, по силата на което едната страна (носителят на работната сила) се задължава да изпълнява определен род работа за другата страна, която се задължава да осигури условия за изпълнение на тази работа и да заплаща възнаграждение за това. Найсъщественият белег на трудовото правоотношение е неговият предмет, а именно благото заради което и при повод на което то се създава. Съгласно императивната правна норма на чл. 1, ал. 2 КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Основните характеристики на трудовото правоотношение, са предмет, страни и съдържание. Предмет на трудовото правоотношение е работната сила, която представлява съвкупността от психо- физичните качества на човека, който чрез своята деятелност, чрез използване на натрупаните знания, умения и практически опит създава определени материални или неимуществени блага. Когато тези психо- физични качества на 2 човешката личност са насочени към постигане на определени стопански или нематериални цели на другиго, който извлича ползите от принадената стойност на предоставената му работна сила, срещу заплащане на уговорено възнаграждение, е налице трудово правоотношение. Работната сила се определя от характера на труда, като отстъпвайки я за временно ползване, нейният носител поставя себе си в зависимост от разпорежданията на друг, който я ползва. Страните по трудовото правоотношение- работник или служител и работодател, са съответно онзи, който предоставя работната сила срещу определено трудово възнаграждение (първият) и онзи, който използва чуждата работна сила, като предоставя средства за производителност за осъществяването на трудовия процес (втория).

Съдържанието на трудовото правоотношение е онази съвкупност от права и задължения, които го отличават съществено от останалите правоотношения, като най- общо, то се дели на съществено (характер на работа, място на работа и трудово възнаграждение) и допълнително (срок на договора, продължителност на работното време и други).

Трудовите правоотношения и гражданските правоотношения, при които се полага труд, са различни. Те се отличават по своя предмет. Най- общо тази разлика е в това, че при трудовото правоотношение се дължи престиране на работната сила на работника или служителя в рамките на определено работно време и при спазване на трудовата дисциплина, а при гражданското правоотношение се дължи престиране на резултат. Страните по този договор са равнопоставени и независими. При гражданското правоотношение се дължи престиране на овеществен труд- при договора за изработка или услуга не се предоставя работна сила, а определен трудов резултат, изработване на готов продукт или произведение, извършване на определена услуга, а при договора за поръчка – извършване на правни действия за сметка на доверителя. Изпълнителят и довереникът сами организират трудовата си дейност и постигат дължимия резултат.

Съдържанието на процесния договор може да бъде изведено както чрез анализ на текста му, така и чрез тълкуване на волята на страните, за която показателен е и начинът, по който договорът се е изпълнявал без възражения.

Основната разлика между трудовите и гражданските правоотношения се изразява в това, че при трудовото правоотношение се дължи престиране на работната сила на работника или служителя в рамките на определено работно време, място на работа, при спазване на трудова дисциплина и наличие на йерархична подчиненост между работодателя и работника, а при гражданското правоотношение, се дължи престиране на резултат от труда.

Следователно при договора за изработка или при мандатните отношения не се предоставя работна сила през уговорено време, а определен резултат- трудов при договора за изработка, а при договора за поръчка - извършване на правни действия за сметка на манданта (доверителя).

Трудовият договор се сключва в писмена форма- чл. 62, ал. 1 КТ. В процесните договори, които са сключени в писмена форма, не е уговорено постигането на конкретен резултат, а са описани различни по вид и характер дейности, които ищцата е следвало да изпълнява, като дължимостта на месечното възнаграждение не е било поставено в зависимост от конкретния 3 резултат на работата на ищеца. Следователно тази дейност е дължима по самото правоотношение, а не е дължим нейния резултат.

Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ установява писмена форма като изискване за валидност на трудовия договор. Съществуването на трудово правоотношение не може да бъде установявано със свидетелски показания или други доказателства, установяващи по косвен начин възникването и съществуването му, а изпълнението или неизпълнението на задълженията на работодателя по чл. 62, ал. 3- ал. 7 КТ и чл. 63 КТ нямат отношение към сключването или вали

Действителността на правоотношението между страните е обусловена на първо място от наличието на валиден документ- трудов договор в писмена форма. Трудовият договор е съглашение между две страни- тези по бъдещото индивидуално трудово правоотношение, по силата на което едната страна (носителят на работната сила) се задължава да изпълнява определен род работа за другата страна, която се задължава да осигури условия за изпълнение на тази работа и да заплаща възнаграждение за това. В конкретния случай от представените разпечатки от приложение *********** courier или Fastfood driver не се установява между страните да съществува трудово правоотношение, съдържащо необходимите елементи на трудовия договор. Напротив, установява се, че между "Ф.Д.Л." ЕООД, със сегашно наименование "Т.У." ЕООД, и ищеца е бил сключен трудов договор от 29.05.2021г., по силата на който ищецът заемал длъжността "разносвач". От съдържанието на посочения трудов договор се установява, че именно за изпълнение на задълженията, произтичaщи от него. Косвено този извод се подкрепя и от обстоятелството, че в щатното разписание на ответното дружество няма длъжност "разносвач".

Същевременно, когато ищецът по иск за установяване възникването, съществуването, изпълнението или прекратяването на трудово правоотношение признава, че писмената форма за съставяне на трудовия договор не е била спазена, то признанието е, че не е възникнало валидно трудово правоотношение. В настоящия случай не се установява работникът да е действал добросъвестно. Добросъвестност на работника би била налице напр., когато трудовият договор е скл. в писмена форма, но екземпляр от него не е бил предоставен на работника или поради последващата му липса (изгубване, унищожаване) не по вина на работника. Такава би имали и ако работникът е подал молба или заявление, или е подписал договор, дори изискването за форма на трудовия договор да не е спазено.

Конкретиката на случая сочи, че между страните не е сключен трудов договор в писмена форма. Ищецът не твърди, нито по делото са събрани доказателства работникът да е действал добросъвестно. Както се посочи, дейностите, свързани с регистриране в приложението *********** courier или Fastfood driver са такива по изпълнение на задълженията му, произтичащи от трудовия договор, скл. между ищеца и "Ф.Д.Л." ЕООД, със сегашно наименование "Т.У." ЕООД.

Съгласно чл. 61, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя. Съдържанието на трудовият договор се състои от две части законово и договорно. Законово е съдържанието на трудовия договор, което следва пряко от закона и се 4 включва в договора по силата на закона. Със сключването на индивидуалния трудов договор страните се присъединяват към законовите разпореждания, без да могат да ги изменят или отменят. Минималното необходимо договорно съдържание на трудовия договор е определено в чл. 66, ал. 1 КТ. Съдържанието на понятието трудов договор се извлича от тълкуването и съпоставянето на редица нормативни разпоредби, основните от които се съдържат в глава пета, раздел I от Кодекса на труда. Така съгласно чл. 66, ал. 1 КТ трудовият договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, датата на сключването му и началото на неговото изпълнение, времетраенето на трудовия договор, размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски, еднакъв срок на предизвестие и за двете страни, при прекратяване на трудовия договор, основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, продължителността на работния ден или седмица. Във връзка с трудовия договор за работника или служителя възникват и редица права правото на трудово възнаграждение, правото на почивка, на отпуска, на обезщетения и пр. Предметът на трудовия договор е самото предоставяне на работна сила. Рискът се носи от работодателя, а работникът е подчинен на и зависим от работодателя. При договора за изработка или поръчка по Закона за задълженията и договорите се дължи определен резултат. Страните по този договор са равнопоставени и независими. Втората основна част от съдържанието на трудовия договор е договорна. Тя се включва изрично в трудовия договор и се определя от волята на страните и постигнатото съгласие между тях.