Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 920 от 04.08.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1250/2023
Вид
Решение № 920
Подписан
04.08.2023
В сила
30.04.2024
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 920 гр. Бургас, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100501250 по описа за 2023 година

С Решение № 1056 от 17.05.2023г., постановено по гр. дело № 947/2023г. по описа на Районен съд – Бургас е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца Д. И. Г., извършено със Заповед № РД-11273/03.01.2023г. на Директора на ПГХТ „Акад. Н. Д. Зелинский“, гр. Бургас.

С цитираното решение е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ ищеца Д. И. Г. на заеманата преди уволнението длъжност ,,".........................” в *****.

С цитираното решение е осъдена на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ ответната Професионална гимназия по химични технологии „Акад. Н. Д. Зелинский“, гр. Бургас, представлявана от Директора Жулиета Панайотова Ценкова, да заплати на ищеца Д. И. Г., сума в размер от 5 076, 43 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 04.01.2023 г. до 16.03.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 16.02.2023 г. до окончателното изплащане.

1

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Професионална гимназия по химични технологии „Акад. Н. Д. Зелинский“ гр. Бургас, с която се претендира атакуваното първоинстанционно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което всички предявени обективно съединени искове да бъдат отхвърлени.

В жалбата се посочва, че решението е постановено при процесуални нарушения и при нарушение на материалния закон. В жалбата се посочва, че съдът е приел фактическа обстановка, която не се оспорва от въззивната страна, но на безспорните обстоятелства, които съдът е изложил в своето решение е дал тълкуване, което не съответства на закона, и по неговата буква, и по дух.

В жалбата се посочва, че в исковата молба ищецът е въвел едно единствено фактическо и правно основание за незаконност на своето уволнение, а именно – работодателят, след като той е внесъл заявлението си на 22.12.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал.

1, т. 1 от КТ, считано от 03.01.2023г. не го е уведомил писмено в императивния 7-дневен срок дали приема предложението, поради което било налице несъгласие с внесеното предложение, поради което и прекратяването на трудовия договор със Заповед № РД – 11 – 273/03.01.2023г. е незаконно.

В жалбата се посочва, че в конкретния случай законът трябва да се тълкува и приложи при точната оценка за спецификата на конкретния казус, изразяващ се в обстоятелството, че в периода от 9.12.2022г. до 30.12.2022г. вкл. Директорът на гимназията е в законосъобразно разрешен отпуск, а заместващият я – заместник-директор въз основа на нарочна заповед няма права да сключва, изменя и прекратява трудови договори с **, а и ищецът също е в разрешен платен отпуск за дните – 29.12. и 30.12.2022г., а и е определил и датата, от която желае трудовият му договор да се прекрати по взаимно съгласие – 03.01.2023г., предвид дългите празници около Коледа и Нова година.

В жалбата се посочва, че съдът е постановил своето решение, като е стъпил на буквалния смисъл на нормата на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ –внесено заявление от работника за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и в седмодневния срок работника не е бил уведомен, че 2 предложението му е прието, поради което и съдът е приел, че е налице отказ от приемане и направеното по-късно от работодателя волеизявление за приемане на предложението е без правно значение и прекратяването на трудовото правоотношение по взаимно съгласие е незаконно. В жалбата се посочва, че това тълкува от страна на първоинстанционния съд не може и не следва да бъде автоматично приложено за настоящия конкретен случай, тъй като условието приемащата предложението страна да обективира своето волеизявление за прекратяване на трудово-правната връзка по взаимно съгласие и да уведоми поискалия това прекратяване трябва да се обсъжда съобразно конкретните за случая обстоятелства, при които работодателят да е във възможността да осъществи законосъобразни действия при възникналата фактическа ситуация, а не само и единствено целта да е да се постави другата страна в известност е ли прието предложението към работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. В жалбата се посочва, че в тази връзка се поставя въпроса какъв е характера на срока по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – преклузивен или давностен и отговорът на този въпрос е от съществено значение за правилното решаване на спора, но последицата от неуведомяването не е свързана с характера на срока. В жалбата се посочва, че в цялост КТ застъпва становището, че сроковете, предвидени в него са давностни, дори и да не са посочени изрично в правната норма като давностни и тези правни доводи сочат, че се касае за давностен срок по своя характер и може да бъде удължен по уважителни и обективни причини. Посочва се, че при подадено заявление от страна на ищеца на дата – 22.12.2022г. седемдневният срок изтича на 29.12.2022г., а в този ден безспорно Директорът на гимназията е в разрешен платен отпуск, а предоставените по време на отсъствието й поради отпуск права на заместващото я лице изключват възможността то да осъществява действия, свързани и относими към прекратяването на трудовия договор, а от друга страна е налице и обективна невъзможност Директора на гимназията да извършва такива дейности – тя е в платен отпуск от 19.12.2022г. до 03.01.2023г. В жалбата се посочва, че на 29.12.2022г. ищецът също е в разрешен платен отпуск, поради това не следва спрямо него да се осъществяват действия, свързани с трудовия му договор и трудовото му правоотношение.

В жалбата се посочва, че другият правен въпрос е дали 3 работодателят по време на разрешен отпуск има право да извършва валидни от правна страна действия, вкл. и във връзка с трудовите правоотношения на работниците и служителите и конкретно – относно тяхното прекратяване – законът не е дал категоричен отговор, но неговото тълкуване и прилагане сочи, че извършването на такива действия ще са невалидни по аргумент на чл.

175, ал. 2 от КТ.

В жалбата се посочва и обстоятелството, че със заявлението си ищецът е посочил искане трудовият договор с него да се прекрати по взаимно съгласие, считано от 03.01.2023г. и това е посочване от негова страна на срок за приемане на предложението от работодателя, който е обвързващ и за двете страни, вкл. за работодателя, към който е отправено предложението – работодателят разполага с възможността да изрази съгласие за приемането му до настъпване на посочената за прекратяване от него дата. В жалбата се поставя и въпроса какво значение има обстоятелството, че със заявлението си ищецът е посочил искане трудовият договор с него да се прекрати по взаимно съгласие, считано от 03.01.2023г. и това би следвало да се тълкува като срок за приемане на предложението от работодателя, който е обвързващ и за двете страни.

В жалбата се посочва, че в конкретния случай – Директорът на гимназията на 03.01.2023г. когато е на работа след ползване на платения си отпуск, приема валидно предложението на ищеца, издадена е заповед за прекратяване на трудовия му договор и прекратяването е извършено съобразно закона. Съдът неправилно е приел, че Директора е могла да изрази волята си още на 22.12.2022г., да изрази волеизявлението си в електронна форма, заместващата я да вземе отношение по направеното от ищеца предложение, въпреки поставените й ограничения, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ настъпва по силата на постигнатото между страните съгласие, а не чрез волеизявление на работодателя. В жалбата се посочва, че Директора на гимназията не е могла да стори посоченото от съда, тъй като е била в отпуск и го е ползвала реално, той не е бил прекъснат, за да би могла след прекъсването му да осъществява валидни правни действия като работодател, а действия по уведомяване не е имала право да извърши заместващата Директора, тъй като то е извън дадените й права.

4

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител – адвокат Иванова поддържа депозираната въззивна жалба и счита, че следва да бъде уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение и бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора, с който предявените обективно съединени иска на ищеца да бъдат отхвърлени.

Ответната страна по въззивната жалба – Д. И. Г. в законовия срок депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно, обосновано и законосъобразно и е съобразено с константната практика на ВКС на РБ по този тип дела.

В отговора на въззивната жалба се посочва, че в исковата молба е посочено само едно фактическо и правно основание за незаконността на уволнението – изразено становище от работодателя и уведомяването на ищеца за това становище в 7-модневен срок течащ от 22.12.2022г., след неговото заявление по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Посочва се, че законът не споменава никъде, че ако в заявлението е посочена дата за прекратяване на трудовото правоотношение, това императивно освобождава работодателя да изпълни законовото изискване за даване на становище и да уведоми за това становище в седмодневен срок – в конкретния случай това е датата – 29.12.2022г. – работен ден и е безспорно, че въззивната страна не оспорва този факт. Сочи се, че всички аргументи и търсене на специфичност в конкретния казус във въззивната жалба против решението на Районен съд – Бургас са с цел да се оправдае неспазването на ясните разпоредби на закона по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, да се пренебрегнат решенията на ВКС на РБ, както и да се вменят различни незаконни нови тълкувания на закона, специално за служители и работодатели от МОН.

Претендира се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред 5 настоящата инстанция. За сведение на съда се представят два отговора, изпратени до въззиваемия – Д. Г. от страна на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Бургас – от 22.06.2023г. и от 23.06.2023г.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – Д. И. Г. чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и счита, че следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са три обективно съединени иска от Д. И. Г. от гр. Бургас против Професионална гимназия по химични технологии „Акад. Н. Д.

Зелинский“ – Бургас, с които се претендира да бъде отменена като незаконосъобразна, постановената в нарушение на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ Заповед № РД – 11 – 273/03.01.2023г. на Директора на ПГХТ „Акад. Н. Д.

Зелинский“ – Бургас, по силата на която е прекратено трудовото правоотношение на Д. И. Г., претендира се същият да бъде възстановен на заеманата от него предишна длъжност – „старши ** ***“ в ***** – Бургас, както и да бъде осъдено ответното учебно заведение да заплати обезщетение за времето, през което той е останал без работа, считано от 03.01.2023г. в размер на 1 800 лева месечно.

В исковата молба се посочва, че през учебната година – 2022/2023г. ищецът е заемал длъжността – „******“ в *** – Бургас и на 22.12.2022г. е депозирал заявление за прекратяване на трудовия му договор по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Посочва се в исковата молба, че в последващите 7 дни, ищецът не е получил писмено уведомление за съгласие или несъгласие с неговото заявление, а изрично установения от КТ седмодневен срок е изтекъл на 29.12.2022г. – работен ден и когато на 03.01.2023г. е отишъл на работа му е била предоставена за подпис Заповед № РД – 11 – 273/03.01.2023г. на Директора на ПГХТ „Акад. Н. Д. Зелинский“ – Бургас за прекратяване на трудово му правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. В исковата молба се посочва, че е изтекъл седмодневния срок 6 без да е направено писмено уведомление и е налице неспазване на процедурата от страна на работодателя за изразяване и изпращане на становище към него за приемане или отхвърляне на заявлението му за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и това определя като недействителни всички последващи документи на Директора – работодател, свързани със заявлението на ищеца.