Решение № 9 от 09.03.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Шумен, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело № 20203600900092 по описа за 2020 година

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Г. Д. Г., ЕГН **********, гр. Нови пазар, ул. „.....“ №42, вх.1, ет.1, ап.3 със съдебен адрес – гр. София, ул.

„.... №2, четвърти полуетаж, оф.4 – адв. Н. Н. Д. против ЗД „Бул Инс”, ЕИК-831830482, гр.

София, бул. „....” №87, като обективно съединени претенции за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на ПТП. Ищеца сочи, че на 02.08.2019 г. около 12:30 часа в гр. Нови пазар на ул. „.... настъпва пътно-транспортно произшествие (ПТП) при което водачът на л.а. „БМВ“, модел „530Д“, рег. №..... управляван от А. А. Р. и собственост на последния, при неправилно изпълнение на маневра обратен завой наляво не осигурил предимство на движещия се правомерно водач на мотоциклет „Ямаха“, модел „Ф31С“ рег. №..... – Г. Д. Г., който се опитвал да осъществи маневра за изпреварване на лекия автомобил. Вследствие на удара мотоциклетистът прелетял над автомобила и се приземил от другата му страна като вследствие на удара претърпял следните телесни увреждания: открита фрактура на дясно бедро, разкъсно-контузна рана на долната трета на бедрото, фрактура на капачката на дясното коляно – открита, охлузна рана на лявата подбедрица, пертрохантерно счупване на дясната тазобедрена става. Пострадалият Г. Г. първо бил транспортиран до ЦСМП Нови пазар, а впоследствие и до „МБАЛ – Шумен“ АД, където престоял в ортопедично отделение от 02 до 13 август 2019 г. На 09.08.2019 г. е извършена оперативна намеса, изразила се в открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация на бедрото с анатомично преконтурирана бедрена плака. Поради лошото състояние на колянната капачка на пострадалия – оперативна интервенция на същата не била проведена, а отложена за по-късен момент, като към момента на подаване на ИМ не била все още извършена. На 24.03.2020 г. поради счупване на поставената в бедрото плака е извършена операция в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, при която е премахната счупената 1 плака, опреснени са костните ръбове и е направена остеопластика с DHS плака. Намира, че от данните по делото се установява безспорно, че вина за ПТП има водачът на л.а. - А. А. Р..

Причината за ПТП е единствено неговото поведение, което не било в съответствие с изискванията на ЗДвП. Сочи, че процесното МПС, с което е предизвикано ПТП - л.а „БМВ“, модел „530Д“, рег. №..... има застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) с ответника – ЗД „Бул Инс” по полица с начална дата на покритие – 31.05.2019 г. и крайна дата – 30.05.2020 г. Твърди, че ищецът има основание да претендира пряко от ответника заплащане на обезщетение, във връзка с нормата на чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетения за всички вреди в пряка връзка с ПТП. Сочи, че на 27.07.2020 г. на ответника била предявена застрахователна претенция, придружена от налични към момента доказателства във връзка с щетите. Намира, че настъпилото ПТП се установява от представеният на застрахователя констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Намира, че последният е официален свидетелстващ документ. Въпреки това застрахователят представил отговор от 14.08.2020 г., съгласно който пострадалия следвало да представи още документи – присъда, решение или споразумение по наказателно дело, постановление за прекратяване на наказателното производство. Такива обаче към онзи момент нямало. След като те не били представени застрахователят постановил отказ за изплащане на обезщетение, както се твърди в ИМ на 14.08.2020 г. По отношение на неимуществените вреди, твърди, че вследствие на телесните увреждания понесени от ищеца търпял значителни болки, както непосредствено след инцидента, така и впоследствие, предвид двете оперативни интервенции, и обективните трудности във връзка с придвижването му, поради характера на травмата. Ищецът трябвало да се придвижва с помощта на патерици в първите месеци, а имал значително затруднено придвижване в продължение на седем месеца след инцидента, но поради силните болки всъщност и през това време бил изцяло зависим за придвижването си от съдействието на други лица. С Експертно решение №2174 от 146/26.08.2020 г. на МБАЛ Шумен на пострадалия Г. Г. била призната 64% трайно намалена работоспособност за срок от една година. Характера на травмата и изпитваните болки довели до това, че пострадалият натоварвал единствено левия си крак – вследствие на това са появили силни болки в областта на гърба и скованост в областта на кръста на ищеца.

Пострадалият трябвало да ползва чужда помощ за период повече от 1 година, като за това време бил откъснат и от социалната си среда. Намира, че това страдание сериозно му е пречело да се ангажира с работата, грижите за съпругата и детето си или каквато и да е социална активност. Твърди, че посоченото ПТП е имало трайно негативни последствия върху целия живот на пострадалия. Намира, че при приложение на принципа в чл.51, ал.1 от ЗЗД за пълно и универсално обезщетяване на пострадалите лица обезщетението което следва да получи ищеца за претърпените неимуществени вреди е 150 000 лв. По отношение на претърпените имуществени вреди – сочи че те са свързани с лечението на лицето и възлизат на 5966 лв. Предвид изложеното моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 150 000 лв. за обезщетение на претърпените от последния неимуществени вреди от ПТП, както и 5966 лв. – обезщетение за претърпените имуществени вреди – разходи за лечение на телесните увреждания на ищеца вследствие на ПТП. Върху тези две 2 суми за главница претендира – на основание чл.429 от КЗ законна лихва върху размера на обезщетенията, считано от дата на деликта 02.08.2019 г. до окончателното погасяване на задълженията за главница; както и на основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ – законна лихва върху общият размер на застрахователното обезщетение, считано от 14.08.2020 г. до окончателното погасяване на задълженията.

От страна на ищеца е било направено искане за освобождаването му от заплащането на такси и разноски за водене на производството. Със свое Определение №238/10.11.2020 г. съдът е освободил последния от заплащане на такси и разноски за водене на производството по настоящото т.д. №92/2020 г. по описа на ШОС.

От страна на ответника ЗД „Бул Инс”, ЕИК-831830482, гр. София е депозиран отговор на исковата молба по реда на чл.367, ал.1 от ГПК. В него се сочи, че напълно се оспорва претенцията, както по размер, така и по основание. Оспорва механизма на ПТП, като намира, че представеният констативен протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила. Намира, че тъй като не е установен механизма на ПТП не може да се установи и кой има вина за настъпване на ПТП. Сочи, че е налице образувано досъдебно производство (ДП), но то не е приключило. Оспорва въобще настъпването на вреда, като твърди, че представените от ищеца доказателства не я установяват. Оспорва и наличието на пряка причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите за ищеца вреди. Оспорва иска по размер като твърди, че претендираната сума от 150 000 лв. е прекомерно висока за увреждания като процесните. Оспорва претенцията за присъждане на лихви, тъй като твърди, че последната не била заявена с подаденото до застрахователя уведомление по реда на чл.380 от КЗ. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат като твърди, че л.а. автомобил е предприел маневра за извършване на обратен завой, като е бил подал светлинен сигнал. В тази връзка сочи, че поведението на пострадалия е следвало да съобрази това като не предприема изпреварване и осигури възможност на л.а. да осъществи предприетата маневра за обратен завой. Предвид това твърди, че са нарушени чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП и това говори за вина у ищеца. В тази връзка намира, че следва да бъде приложен чл.52, ал.1 от ЗЗД. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца.

Ищецът е депозирал допълнителна ИМ по реда на чл.372, ал.1 от ГПК. В нея последния заема становище по възраженията на ответника направени в отговора на ИМ.

Сочи, че оспорва всички твърдения на ответника. Поддържа направените доказателствени искания независимо от възраженията на ответника. Въпреки, че становищата са изложени по друг начин и с други изразни средства поддържа исканията си за присъждане на главници и лихви, както за посочените суми, така и за периодите и начинът по който са претендирани.

Посочва друг начален момент на претендираните мораторни лихви на основание чл.429 от КЗ върху размера на обезщетенията, считано от дата на уведомяване на застрахователя 29.07.2020 г. до окончателното погасяване на задълженията за главница. Част от твърденията в отговора на ДИМ се преповтарят с тези от отговора на ИМ. Сочи се, че ответника не възразява да се отдели като безспорно обстоятелството, че по отношение на 3 причинилия ПТП л.а. „БМВ“, модел „530Д“, рег. №..... е налице валидно застрахователно правоотношение.

От страна на ответника е депозиран писмен отговор на ИМ. В него не се излагат нови твърдения и нови факти и обстоятелства, а се оспорват твърдения в допълнителната ИМ на ищеца и се поддържат твърденията и исканията от отговора. Сочи, че „Неразбираема е двойната претенция за законна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди от ищеца: веднъж считано от 27.07.2020 г. до окончателното плащане и втори път от 15.08.2020 г.“ Отново сочи, че в тази част ИМ е нередовна и следва да бъде оставена без движение, като на ищеца се укаже да отстрани нередовностите в нея като точно и ясно формулира претенцията си за лихва.

Така предявените претенции са е процесуално допустими.

Разгледани по същество същите са частично основателни.

Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове за заплащане на суми като обезщетение за претърпени неимуществени и имущестгвени вреди, предявими пряко от пострадал против застраховател по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите”. Посочените искове, предявени срещу застрахователя са придружени от акцесорни искове за мораторна лихва. В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищеца следва да установи наличието на вреди, причинна връзка между настъпилите щети и поведението на причинителят на щетата, както и обстоятелството, че причинителя е имал сключена застраховка „гражданска отговорност” при ответника-застраховател. Следва да бъдат установени претърпените от ищеца болки и страдания, техният интензитет и продължителност. Ответникът изцяло оспорва основанието и размера на обезщетението. Не оспорва, че причинилото ПТП МПС – „БМВ“, модел „530Д“, рег. №..... има застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, като това обстоятелство следва да бъде определено от съда като безспорно между страните. Волята на ответника за признаване на това обстоятелство за безспорвно е изразена в отговора на допълнителната ИМ. Ответника обаче оспорва всички други елементи от фактическия състав касаещ неговата отговорност - вината на водача причинил ПТП, причинно следствената връзка между ПТП и настъпилите вреди, видът и характерът на тези вреди. В доказателствена тежест на ищците е да установят описаните правно-релевантни обстоятелства – настъпването на ПТП, причинната връзка с телесните повреди на пострадалия, настъпването на претърпените неимуществени вреди – техните характеристики и интензивност.

Производството по настоящото дело е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК с Определение №76/21.07.2021 г. до окончателното приключване на ДП №400/2019 г. по описа на РУ Нови пазар. Определението е било обжалвано, но е потвърдено с Определение №362/04.10.2021 г. по в.ч.т.д. №529/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна, а впоследствие с Определение №60459/22.12.2021 г. по к.ч.т.д. №2628/2021 г. на ВКС не е било допуснато обжалване на определението на Апелативен съд – Варна. по 4 силата на Решение №54/13.09.2022 г. по Административно-накзателно дело №169/2022 г. по описа на НпРС причинилият процесното ПТП А. А. Р. е бил признат за виновен в причиняването на процесното ПТП, като по силата на това решение същият на основание чл.78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. След като е получил данни за посоченото решение по административно-наказателното дело със свое Определение №188/03.11.2022 г. съдът е възобновил производството по настоящото търговско дело.