Решение № 2340 от 18.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2340 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радост Бошнакова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело № 20211100108935 по описа за 2021 година

Предявени са осъдителни искове по чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът И. Т. Д. излага следните обстоятелства в исковата молба за претендираните вземания: осъществено на 04.06.2019 г. от ответника Е. С. И. противоправно поведение, изразяващо се в заплаха от засягане на телесната му неприкосновеност с пистолет и възпроизвеждане на изстрел, довел до обгаряне на лявата му ръка и получаване на синусова тахикардия и хипертонична криза; негативно влияние върху физическото и психическото му състояние и претърпени уплаха, стрес, страдание и дискомфорт, и справедливо обезщетяване на вредите със сумата от 26000 лева. Претендира тази сума заедно със законната лихва от 04.06.2019 г. и разноските.

Ответникът Е. С. И. в законоустановения срок оспорва исковете, възразявайки че: исковата молба е нередовна, а и изложените в нея обстоятелства неверни – ищецът и неговия син са имали противоправно поведение срещу личността му и негови права (автомобил и превозвани парични средства) поради препятстване на придвижването му с управлявания от него микробус със значителна сума пари от осъществяваната от него търговска дейност и използването на оръжие срещу него от ищеца; задържането им от органите на МВР, които били уведомени за случилото се от него, и липсата на увредено състояние на ищеца при неговото задържане. Претендира разноски.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.

235, ал. 2 от ГПК, намира следното:

По делото се установява, че във връзка с процесния инцидент е образувано досъдебно производство № 1001/2019 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 1

1922/2019 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК срещу неизвестен извършител, което е спряно с постановление на прокурор при СРП, тъй като деянието е квалифицирано като престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия - основание по чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, като на пострадалото лице (ищеца) И. Д., е указана възможността да подаде тъжба в предвидения в НПК срок.

Представени са журнал за повиквания и фиш за спешна медицинска помощ, издадени от ЦСМП, от които се установява, че на 04.06.2019 г. е бил подаден сигнал за необходимост от оказване на спешна медицинска помощ на ищеца И., който е бил приет в лечебно заведение с оплаквания за бодежи в сърдечната област, както и медицинска документация относно здравословното му състояние.

Представени са преписи от документи, съдържащи се по досъдебно производство № 1001/2019 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 1922/2019 г. по описа на СРП, от които се установяват предприети действия по разследване извършване на личен обиск на ищеца И. Д., ответника Е. И. и трето за настоящия спор лице (К. Д.), извършване на оглед на местопроизшествие, претърсване и изземване в неотложни случаи – изземване на автомобил “Ауди“, “Фолксваген“ и микробус “Мерцедес“, освидетелстване на ищеца И. Д. и ответника Е. И. и разпит на свидетели.

Представени са и протоколи от извършени в хода на досъдебното производство експертизи - съдебно-медицинска и допълнителна съдебно-медицинска експертиза, както и заповеди за задържане на ищеца И. Д. и ответника Е. И. по ЗМВР за срок до 24 часа.

Съгласно принципа за непосредственост, установен в чл. 11 от ГПК, съдът не може да се позовава на доказателства, които не са събрани в хода на производството по висящия спор. Решаващите изводи на съда не биха могли да бъдат направени при съобразяване на свидетелски показания, събрани в друго производство, в т.ч. в досъдебно производство, и на постановления на прокурор и други констатации и мнения на разследващите органи. В тази връзка протоколите от процесуално следствени действия по досъдебното производство не представляват годно доказателствено средство по смисъла на ГПК, поради което и свързаните с тях спорни правнорелевантни факти подлежат на пълно и главно доказване в хода на настоящия процес по предвидения в ГПК ред.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото е изслушано заключение на комплексна съдебно-медицинска и психологична експертиза, изводите на което съдът приема за достоверни като обективно и компетентно дадени от вещите лица. При изготвяне на заключението вещите лица са съобразили от наличните по делото данни, че ищецът И. Д. е страдал от заболяването артериална хипертония с 10-годишна давност и от заболяването псориазис с 2-годишна 2 давност от преди момента на изготвянето му. От заключението се установява, че в резултат на процесния инцидент ищецът е имал повишено кръвно налягане и увеличена сърдечна честота, като поставената му диагноза е хипертонична криза и синусова тахикардия. Вещото лице е разяснило, че характерно за състоянието синусовата тахикардия е наличието на сърдечна честота повече от 100 удара в минута в покой, като същото може да доведе до сърдечна недостатъчност и по този начин да причини настъпване на смъртен изход при непровеждане на лечение, както и че състоянието хипертонична криза се изразява в рязко повишаване на стойностите на артериалното налягане над 180 за систологичното (горното) или 120 за диастологичното (долното), което при нелекуване може да доведе до мозъчно-съдова болест или исхемична болест на сърцето с остра коронарна недостатъчност, в следствие на което може да настъпи и смъртен изход. От уточненията на експертизата, направени от вещите лица в открито съдебно заседание се установява, че поначало една от причините за появата на заболяването псориазис, което се изразява в еритем популус обрив в областта на големите стави – ръце, колена и други, е стресовото състояние. При съобразяване на изслушаните по делото свидетелски показания, вещото лице лекар е посочило, че в медицинската документация липсват данни за изгаряне на лявата ръка на ищеца в резултат на изстрел, както и че във връзка с отправен изстрел по посока на управлявания от ищеца И. Д. автомобил не би могъл да бъде направен аргументиран извод за възникнала опасност за живота на ищеца. Вещото лице е уточнило и че установените по медицинската документация симптоми като сърцебиене и ускорен пулс могат да бъдат причинени при стресова ситуация в резултат на обостряне на съществуващи заболявания, но могат да бъдат причинени и изцяло от преживения стрес в момента на случилото се. При съобразяване на изследваната медицинска документация вещото лице прави извод, че вероятно състоянията на ищеца са свързани с преживения стрес във връзка с инцидента.

От заключението се установява и че в резултат на инцидента в психиката на ищеца е формирана психотравма, причинена от изначална остра стресова реакция при разстройство в адаптацията, при ескалация на симптоми на вече съществуващ психоматичен терен. Вещото лице е посочило, че не е възможно да бъде даден отговор на поставения въпрос относно годността на първия изстрел да причини непосредствена опасност за живота на ищеца, доколкото по делото липсват медицински данни за възпроизведен изстрел. Установява се още от заключението и че възстановителният период на ищеца от психическата травма е над 3 години, като ищецът е претърпял усложнения и симптомите на психотравмата са актуални и към момента на изследването – същите се изразявали в невротизъм, актуални симптоми на псориазис с фази на обостряне на лезиите и ескалации на нива на артериална хипертония. Посочените симптоми ищецът компенсирал и поддържал с медикаментозна терапия: концентрат инфузионен разтвор – подкожно, и 3 антихипертензивна терапия. Психичните ресурси на ищеца били засегнати до симптомообразуване, но не променяла начина му на живот в социално-битов план.

По делото е изслушано и заключение на съдебно-техническа експертиза за установяване на данните, съдържащи се в представен от Дирекция “Национална система 112“ на МВР диск, изводите на което съдът приема за достоверни като обективно и компетентно дадени от вещото лице. От заключението се установява, че в системата на спешен телефон 112 са регистрирани обаждания от 04.06.2019 г. от лице, представило се като Е. И. в 12:09 ч., както и от лице, представило се като И. Д. в 12:08 ч. и 12:11 ч. на същата дата. Лицето Е. И. е уведомило за инцидент, настъпил на кръстовище, при който водач на лек автомобил слязъл и му счупил носа и извадил нож, след което заедно с още един автомобил започнали да го преследват, което налагало лицето да възпроизведе изстрели по гумите на управляваните от тях превозни средства. В разговора ответникът Е. И. е заявил, че е възпроизвел изстрел и на кръстовището, на което е станало твърдяното засичане с водача на автомобил “Ауди“.

При двете обаждания до телефон 112 ищецът И. Д. е заявил, че се движи по магистралата след лице, което го ударило с автомобила на кръстовище и след спречкване помежду им стреляло срещу него, като продължило да възпроизвежда изстрели и към момента на движението им по магистралата. Установява се още и че при провеждане на разговорите на двете лица са били дадени указания да се върнат на мястото, където е настъпил инцидентът за необходимостта от намеса на органите на реда.

За изясняване на фактическата обстановка относно настъпилия инцидент по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ж. П., който в качеството му на служител на СДВР е посетил инцидента по подаден сигнал.

Свидетелят е посочил, че при посещението е установено, че между страните по делото е настъпил конфликт. Ответникът Е. И. твърдял, че се изплашил да не бъде обран, тъй като носел със себе си голяма сума пари в управлявания от него автомобил. Свидетелят е посочил, че не било установено ответникът да е стрелял срещу ищеца, въпреки че имало подобно твърдение от страна на ищеца И. Д.. Свидетелят е възпроизвел и личните си впечатления относно състоянието, в което са се намирали страните по спора – ищецът И. Д. бил видимо превъзбуден, като не били установени физически травми или наранявания по двете лица. Посочил е, че ответникът Е. И. бил задържан и отведен в районното управление, като след представяне на заповедта за задържане е заявил, че вероятно е било задържано и лицето И. Д., макар свидетелят да няма спомени в тази насока с оглед на изминалия от инцидента период от време.

По делото са събрани гласни доказателства и чрез разпит на свидетеля К. Д. – син на ищеца и очевидец на инцидента. В показанията си свидетелят сочи, че ответникът с управлявания от него автомобил засякъл ищеца и свидетеля, които от 4 своя страна управлявали поотделно превозни средства и се движели един след друг. В последствие ответникът излязъл от управляваното от него превозно средство и с ищеца започнали да се карат, като ответникът извадил пистолет, който насочил срещу главата на ищеца и същият в опит да се защити блъснал оръжието, поради което и произведеният от оръжието изстрел отишъл в земята. Свидетелят сочи, че в момента, в който ищецът се запътил към управлявания от него автомобил, последвал и втори изстрел от ответника, след което същият се качил в автомобила си, предприел движение, с което ударил колата на ищеца и започнал да бяга. Свидетелят заедно с ищеца започнали да карат след ответника, за да запишат регистрационния номер на управлявания от него автомобил, като ответникът отново произвел изстрел и уцелил предна дясна гума на управлявания от ищеца автомобил. Ищецът и свидетелят подали сигнал на 112, като в изпълнение на указанията на органите на реда страните по спора, заедно със свидетеля се върнали на мястото, където настъпил инцидента. Тримата участници били задържани в РУ на СДВР, като заради влошеното здравословно състояние на ищеца, който вдигнал много високо кръвно, се наложило да посети лечебно заведение.

От показанията на свидетеля се установява, че инцидентът се е отразил негативно върху емоционалното състояние на ищеца. След настъпването му започнал да се страхува, че някой го следи с цел отмъщение, спрял да излиза сам и се наложило свидетелят да се премести да живее при него. В резултат на негативните изживявания и изпитания стрес ищецът започнал да има оплаквания от псориазис. Посочва, че ищецът и към момента на провеждане на разпита не се е възстановил напълно, както и че продължава да пие хапчета и много рядко излизал, макар преди този момент да бил общителен човек. Във връзка с инцидента свидетелят и неговия брат получавали телефонни обаждания, в които били убеждавани да се откажат от предприетите от тях действия за защитата на правата на ищеца.