Решение № 8391 от 07.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8391 гр. С. 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110139113 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 535, вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ.

Ищецът „Н. Ф“ ООД твърди, че ответникът И. В. Ц. е издала в полза на ищеца запис на заповед от 25.09.2024г., с който се е задължила безусловно да заплати на дружеството сумата от 1 360 лева при уговорен падеж за плащане – 25.10.2024г.

Записът бил предявен на ответницата на 18.11.2024г., но към датата на депозиране на исковата молба ищецът твърди, че не е получил дължимата сума от ответницата в качеството й на издател. Въз основа на така изложените твърдения ищецът претендира за осъждане на ответника за му заплати сумата от 695,36 евро /равностойност на 1 360 лева/, представляваща непогасено задължение по запис на заповед, издаден от ответника в полза на ищеца на 25.09.2024г г. и ведно със законна лихва върху сумата считано от 25.10.2024 г. до окончателно погасяване на вземането. Претендира за сторените съдебни разноски в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: вземане, основано на процесния запис на заповед от 25.09.2024 г., отговарящ на императивните изисквания на чл. 535 ТЗ, издател на който е ответницата, както и, че падежът на вземането е настъпил. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответницата е да установи погасяване на вземането по ценната книга.

В случая, „Н. Ф“ ООД основава вземането си срещу И. В . Ц. на менителничен ефект процесният запис на заповед, издаден на 25.09.2024 г.

Едва в хода на устните състезания ответницата излага твърдения за проведени преговори с ответното дружество относно сключването на кредитно правоотношение между страните, обезпечено с ипотека, което не е възникнало с окончателност по вина на ищеца. Ответницата посочва, че паричната сума, за която е издаден процесния запис на заповед, следвало за покрие направените разходи за изготвяне на данъчна оценка и скица на имота, който следвало да бъде ипотекиран.

Твърденията на ответницата са въведени извън срока на отговор по чл. 131 ГПК 1 и не разкриват наличието на каузално правоотношение с потребителски характер между страните, което на обуславя извършването на проверка по реда на чл. 7, ал. 3 ГПК. Ето защо съдът намира, че в настоящото производство не са ангажирани твърдения и възражения относно наличието на каузално правоотношение между страните, поради което съдът дължи единствено извършване на преценка относно валидността на записа на заповед от формална страна.

За да има изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност обуславя действителността на менителничния ефект. Записът на заповед като абстрактна ценна книга на заповед представлява едновременно основание и доказателство за пораждане на паричното вземане в полза на ремитента (поемателя) или на последния джиратар, което е материализирано в менителничния ефект.

Съгласно ТР № 1/2004 г. по т. д. № 1/2004 г. на ВКС ОСТК, за да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован „запис на заповед“, както и в самия текст на същия да е изписан изразът „запис на заповед“, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 535, т. 1 ТЗ.

В случая, видно от приложения препис от ценна книга от 25.09.2024 г. се съдържа наименованието „запис на заповед“ както в заглавието на документа, така и в неговия текст. Налице е безусловно обещание за заплащане на определена парична сума от издателя в размер на 1 360 лв., като уговореният от страните падеж – 25.10.2024г. е настъпил.

В менителничния ефект се съдържа посочване на мястото на издаване – гр. С. както и мястото на плащане – също гр. С. Записът на заповед е издаден на 25.09.2024 г., като издателят И. В. Ц. е положила подписа си върху него, чието авторство тя не е оспорила в хода на процеса.

От съдържанието на представения запис на заповед се установява, че поемателят, в чиято полза записът на заповед, е ищцовото дружество „Н. Ф“ ООД, представлявано от управителя Борислав Кирилов Пантелеев.

За пълнота на изложените мотиви съдът следва да отбележи, че нанесеното вписване в долната част на записа на заповед, а именно, че И. В. Ц. авалира задълженията по ценната книга при условията, при които са поети, не поражда правни последици в тази си част. Посредством поръчителството по ценната книга едно трето лице на менителничното правоотношение поема солидарно задължение заедно с издателя. Менителничното поръчителство има самостоятелен характер и съставлява способ за встъпване на трети лица в менителничното правоотношение извън издателя и поемателя. Не съществува правна възможност едно и също лице, действащо в лично качество, да се задължи и като издател, и като авалист по записа за заповед, поради което отразеното изявление от И. В. Ц. за авалиране на издадения запис на заповед е ирелевантно, не поражда правно действие и не се отразява върху редовността от външна страна на ценната книга.

По делото липсват данни, че задължението е платено на или след настъпилия падеж – 25.10.2024 г. При редовен от външна страна запис на заповед и при липсата на въведени твърдения за плащане по записа на заповед, следва извода, че вземането съществува, а предвид настъпилия падеж, и че то е изискуемо.

Изложеното обосновава извод, че предявеният иск с правно основание чл. 535, вр. чл. 538 ал. 1 ТЗ за сумата от 695,36 евро /равностойност на 1 360 лева/ се явява основателен, поради което следва да бъде уважен изцяло.

В случая ценната книга е предявена за плащане на 18.11.2024г. и от този момент длъжникът е поставен в забава и дължи заплащането на законна лихва.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.

Съдът намира въведеното от ответника възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно. Съгласно актуалната редакция на цитираната процесуална 2 разпоредба ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл.

36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. При изследване на въпроса за прекомерния характер на адвокатското възнаграждение съдът отчита фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

В настоящия случай релевираното възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК е немотивирано, доколкото не се сочат конкретни доводи са прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника въз основа на посочените критерии. Изложените аргументи в открито съдебно заседание касаят придобитата образователна степен от ответницата, но не и мотивирано становище относно съразмерността на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител при отчитане фактическата и правна сложност на делото.

От приложения договор за правна защита и съдействие се установява че ищецът и упълномощеният процесуален представител адв. Т. са уговорили дължимо възнаграждение за осъществяване на правна защита и съдействие в производството срещу възнаграждение в размер на 800 лева, като към договора е приложена разписка за получено плащане.

От тук следва, че на основание чл. 78 ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебни разноски в настоящото производство за заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат в общ размер от 436,84 евро.

Към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е евро, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което присъдените суми следва да се преизчислят в евро при курс от 1,95583 лева за едно евро и при съобразяване на правилата, предвидени в чл. 12 и чл. 13 от цитирания закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. В. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. С. кв. С. ул. „Си. ш.“ № да заплати на „Н. Ф“ ООД, ЕИК: .. със седалище и адрес на управление: гр. В.., ул. „И.

С.“ № представлявано от управителя ББ. П. със съдебен адрес в гр. В.., ул. „И. С.“ № на основание чл. 535 вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ, сумата в размер на 695,36 евро /равностойност на 1 360 лева/, представляваща непогасено задължение по запис на заповед, издаден от ответника в полза на ищеца на 25.09.2024. и с падеж 25.10.2024 г., ведно със законна лихва върху сумата считано от 18.11.2024г. до окончателно погасяване на вземането.

ОСЪЖДА И. В. Ц., ЕГН **********., с адрес в гр. С. кв. С.л. Си. ш. №№ да заплати на „Н. Ф“ ООД, ЕИК: .. със седалище и адрес на управление гр. В.., ул. „И. С.“ № представлявано от управителя ББ. П. със съдебен адрес в гр. В.. ул. „И. С.“ № на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 436,84 евро, представляваща сторени 3 по делото съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Препис от решението да се връчи на всяка от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4