Решение № 4 от 03.01.2020, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

03.01.2020

Дупница

Номер Година Град

В ИМЕТО

НА НАРОДА

II гр. отделение

Районен съд – Дупница състав

18.12.

2019 на Година

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Сашка Вукадинова

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

1746

2019 дело № по описа за г.

Г.И.М., ЕГН **********, адрес:

***, e предявил срещу И.К.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че ответницата не е собственик на стопанска сграда и навес /описани в нотариален акт № 67, том XIII, дело № 3970/1997 г. като перде/, намиращи се в северната част на УПИ ІХ-29 в кв.5 по плана на с. Мало село, община

Бобов дол.

Ищецът твърди, че е собственик на жилищна сграда и перде, без дворното място, върху което са построени, находящи се в УПИ IX - 29 в кв. 5 по плана на с. Мало село, община Бобов дол. Сградите му били прехвърлени от баща му Иван М. С. с нотариален акт № 67, том XIII, дело № 3970/1997 г. Баща му е придобил собствеността върху сградите от дядото на ищеца М. С. К. с нотариален акт № 143, том III, дело № 1154/1984 г.

Ответникът И.Х. е собственик на УПИ IX - 29 в кв.5 по плана на с. Мало село с площ 864 кв.м., ведно с построената жилищна сграда, придобити с нотариален акт № 21, том III, рег. № 4514, дело №1068/1999 г. от баща й Кирил М. С. Видно от нотариален акт № 6, том II, дело №523/1983 год., М. С. К. е дарил на сина си Кирил М. С. празен вилен парцел. С нотариален акт № 61, том III, дело № 981/1984 г. е допусната поправка на нотариален акт № 6, том II, дело № 523/1983 г.: "да се чете: без жилищната сграда и подобренията в дворното място, а именно – стопанска сграда и навес." УПИ IX - 29 в кв.5 по плана на с. Мало село е разделен с ограда на две части, като ищецът ползва северната част, в която се намират претендираните от него жилищна сграда и стопанската сграда и навес.

И.Х. ползва другата ½ идеална част от УПИ ІХ-29 в кв.5 по плана на с. Мало село, в която се намират притежаваната от нея жилищна сграда и малък навес, построени от К. С. и впоследствие прехвърлени на И.К.Х. с нотариален акт № 21, том III, рег. № 4514, дело № 1068 от 1999 г.

В нотариалния акт на ответницата са описани и стопанска сграда и навес, които са описани в нотариален акт № 67, том XIII, дело № 3970/1997 г. като перде. Въпреки че не са нейна собственост, за ползването на тези сгради ищецът е осъден да й заплати обезщетение по гр. дело № 781/2015 г. по описа на ДнРС.

В постъпилия писмен отговор от ответницата се сочи, че тя е собственик на описаните в исковата молба стопанска сграда и навес на основание покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 21, том III, рег. № 4514, дело № 1068/1999 г. В съдебното заседание пълномощникът на ответницата поддържа, че процесните стопанска сграда и навес са описаните в нотариален акт № 21, том III, рег. № 4514, дело № 1068/1999 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

С доклада по делото е прието за безспорно, че: - с влязло в сила решение по гр. дело № 366/1990 г. по описа на ДнРС, потвърдено с решение по в.гр.дело

№ 546/2000 г. по описа на ОС – Кюстендил и оставено в сила с решение по гр. д.

№ 638/2003 г. по описа на ВКС ответникът Иван М. С. е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на Кирил М. С. владението върху ½ ид. част от собствения му парцел IX - 29 в кв.5 по плана на с. Мало село, община Бобов дол и е отменен нот. акт № 154, том III, дело № 1287/1985 г. по описа на Станке Димитровски районен съд за прехвърляне на ответника на ½ ид. част от парцел IX - 29 в кв.5 срещу задължение за издръжка и гледане; - че ответницата е собственик на целия УПИ ІХ-29 в кв.5 по плана на с. Мало село; - че по гр. дело № 781/2015 г. по описа на ДнРС Г.И.М. е осъден да заплати на И.К.Х. обезщетение за ползването на ½ ид. част от УПИ IX - 29 в кв.5 по плана на с. Мало село, ведно с построената в него стопанска сграда и навес; че намиращите се в северната част на УПИ ІХ-29 в кв.5 стопанска сграда и навес са описани като перде в нотариален акт № 67, том XIII, дело № 3970/1997 г. и понастоящем се ползват от Г.И.М..

С представения нотариален акт №

143, том III, дело № 1154/1984 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане М. С. К. на 13.11.1984 г. е прехвърлил на сина си Иван М. С. /баща на ищеца по настоящото производство/ жилищна сграда без дворното място, съставляващо парцел ІХ-29 в кв.5 по плана на с. Мало село, ведно с построеното в дворното място перде. Не е спорно, че тези сгради са дарени на Г.И.М. от родителите му с нотариален акт № 67, том XIII, дело № 3970/1997 г.

С представения нотариален акт

№ 6, том II, дело № 523/1983 г., М. С. К. на 26.04.1983 г. е дарил на сина си Кирил М. С. парцел ІХ-29 в кв.5 по плана на с. Мало село, като с нотариален акт №61, том III, дело № 981/1984 г. на 25.09.1984 г. е допусната поправка на нотариален акт № 6, том II, дело № 523/1983 г., като е уточнено, че имотът е дарен без жилищната сграда и подобренията в дворното място, а именно – стопанска сграда и навес. С нотариален акт № 21, том III, рег. № 4514, дело № 1068/1999 г. родителите на ответницата са й продали процесния парцел ІХ-29 в кв.5 по плана на с. Мало село, ведно с построената масивна жилищна сграда /карабина/, състояща се от три стаи, кухня и сервизни помещения, както и стопанска сграда и навес.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният УПИ IX - 29 в кв.5 по плана на с. Мало село е разделен с ограда на северна и южна част. В северната част са разположени жилищна сграда, навес, стопанска сграда с две помещения и външна тоалетна /стопанската сграда е за съхранение на сечива/.

В южната част е разположена жилищна сграда с навес. В съдебното заседание вещото лице е уточнило, че по външния вид на сградите е видно, че тези в северната част на имота са строени преди повече време, докато тези в южната част са по-нови.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост, който е допустим съгласно разясненията, дадени с ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, предвид претендираното право на собственост от ищеца върху процесните постройки и оспорването му от ответницата посредством предявения иск по гр. дело №

781/2015 г. по описа на ДнРС за заплащане на обезщетение за ползването на същите вещи. В тежест на ответницата е да установи при условията на пълно и главно доказване качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание, а в тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.

Не е спорно, че общият праводател по отношение на правата върху процесния имот, претендирани от страните по делото, е М. С. К. На 26.04.1983 г. той с нотариален акт № 6, том II, дело № 523/1983 г. е дарил на сина си Кирил М.

С. парцел ІХ-29 в кв.5 по плана на с. Мало село, като на 25.09.1984 г. с нотариален акт №61, том III, дело № 981/1984 г. за поправка на нотариален акт № 6, том II, дело № 523/1983 г., е уточнил, че имотът е дарен без жилищната сграда и подобренията в дворното място, а именно – стопанска сграда и навес. По този начин съгласно чл.63, ал.2 ЗС М. С. К. изрично е изключил постройките от предмета на разпореждане; поради това правото на собственост върху тях е отделено от земята и прехвърлителят го е запазил за себе си /в този смисъл - Решение № 183 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 88/2012 г., II г. о., ГК; Решение № 120 от 22.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2928/2014 г., II г. о., ГК /.

Не е спорно, че на 13.11.1984 г. М. С. К. е прехвърлил на сина си Иван М. С. собствеността върху посочената жилищна сграда, стопанска сграда и навес с нотариален акт № 143, том III, дело № 1154/1984 г. срещу задължение за гледане и издръжка; тези сгради са дарени на Г.И.М. на 30.12.1997 г. с нотариален акт № 67, том XIII, дело № 3970/1997 г.

Ответницата твърди, че е собственик на процесните постройки въз основа на нотариален акт № 21, том III, рег. № 4514, дело № 1068/1999 г. за продажба на парцел ІХ-29 в кв.5 по плана на с. Мало село, ведно с построената масивна жилищна сграда /карабина/, състояща се от три стаи, кухня и сервизни помещения, както и стопанска сграда и навес. По делото не е спорно и се установява от заключението по съдебно-техническата експертиза, че масивната жилищна сграда /карабина/ е построена от Кирил М.

С., намира се в южната част от имота и е различна от жилищната сграда на ищеца, намираща се в северната част от имота. От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че до масивната жилищна сграда /карабина/, построена от Кирил М. С., се намира и навес, различен от процесните стопанска сграда и навес, т.е. волята на праводателя на ответницата за прехвърляне на собствеността би могло да се отнася именно за навеса до построената от него къща.

Дори да се приеме, че в нотариален акт № 21, том III, рег. № 4514, дело № 1068/1999 г. са описани процесните стопанска сграда и навес, никой не може да прехвърли права, които не притежава: М. С. К. изрично е изключил тези постройки от предмета на разпореждане в полза на Кирил М.

С.; поради това последният не е имал право на собственост върху тях, което да прехвърли на ответницата.

Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗС постройките са собственост на собственика на земята, освен ако е установено друго, т.е. по силата на приращението собственикът или собствениците на едно дворно място придобиват собствеността върху постройките, освен ако не са изградени по силата на надлежно учредено в полза на трето лице, респ. на един от съсобствениците право на строеж.

В конкретния случай е налице изключението по смисъла на посочената разпоредба /правото на собственост върху посочената жилищна сграда, стопанска сграда и навес в нотариален акт № 143, том III, дело № 1154/1984 г. са прехвърлени отделно от собствеността върху земята/ и чл.92 от ЗС не намира приложение.

Страните не спорят относно правото на собственост върху жилищната сграда, придобита от Иван М. С.

/праводателя на ищеца/ посредством описания нотариален акт № 143, том III, дело № 1154/1984 г. От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установи, че намиращите се до тази жилищна сграда навес и стопанска сграда представляват сгради на допълващото застрояване по смисъла на чл.41 ЗУТ - спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване. Тези постройки не могат да имат самостоятелно значение, те са принадлежност към жилищната сграда по смисъла на чл.98 ЗС и следват главната вещ. Пристройката не представлява приращение към дворното място и не се прилага презумпцията на чл.92 от ЗС /Решение № 295 от 19.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4415/2014 г., I г. о., ГК/.

В този смисъл е и Решение № 30 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 401/2011 г., I г. о., ГК, съгласно което предмет на придобиване на вещни права са само самостоятелно съществуващи вещи. Съгласно чл.98 ЗС, освен ако не е постановено или уговорено друго, принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ; пристройка към основна сграда не е самостоятелен обект на правото на собственост и не може да се прехвърля отделно от собствеността на главната вещ.

Следователно праводателят на ответницата Кирил М. С. не се легитимира като собственик на процесните постройки нито въз основа на дарението, с което е придобил собствеността върху УПИ

IX - 29 в кв.5 по плана на с. Мало село, нито по приращение по чл.92 от ЗС. Ответницата като негов правоприемник е придобила правата, които той е притежавал.