Решение № 2712 от 14.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2712 гр. Пловдив, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330116403 по описа за 2023 година

Предявените искове са с правно основание чл.26 ЗЗД, във връзка с чл.11, т.9 и т.10 ЗПК.

В исковата молба от М. А. А. против „Кредит Тайм“ ЕООД се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит, по силата на който на ищеца били предоставени заемни средства в размер на 1000 лв., при ГПР 44.56 % и срок за погасяване на заема 24 месеца.

Съгласно договора кредитополучателят дължал такса за експресно разглеждане в размер на 822 лв. и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 821.76 лв.

Тези клаузи заобикаляли закона и накърнявали правата на другата страна по правоотношението. Таксите надхвърляли кредитната сума, липсвала еквивалентност между тях и извършените от заемодателя услуги, поради което счита, че клаузите имат неравноправен характер по чл.144, т.9 ЗЗП и с тях се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. Посочено е, че сумите за двете такси не са включени в ГПР, поради което последният не съответствал на действително прилагания между страните по делото. Това представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП. Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР водила до недействителност на кредитната сделка поради неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не било изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК в договора да бъде посочен лихвен процент. Съдържа се позоваване на чл.22 ЗПК, като според ищцата договорът е недействителен и на основание чл.23 ЗПК същата дължала само чистата стойност на кредита, поради което ответникът нямал правно основание да претендира исковите суми. Направено е искане за прогласяване нищожността на клаузата от договора, 1 предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 822 лв. и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 821.76 лв. по договор за кредит, сключен на 21.05.2020г., като противоречащи на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори. Претендирани са разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от „Кредит Тайм“ ЕООД.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за паричен заем № *** от 21.05.2020г., със заемодател „Кредит Тайм“ ЕООД и заемополучател М. А. А., с размер на заема 1000 лв., при фиксиран лихвен процент 38.75 % и годишен процент на разходите по заема 44.56 %.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на 21.05.2020 г. между страните е сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който е отпусната парична сума в размер на 1000 лв., фиксиран лихвен процент – 38.75 %, ГПР – 44.56 %. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

В договора е предвидена еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 822 лв. и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 821.76 лв. Съдът намира, че и двете такси представляват установено задължение на кредитополучателя, свързано с усвояване на кредита. Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадени от всеки потенциален клиент.

Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното и след като ищецът е подал форма за кандидатстване за кредит, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не 2 следва да изисква заплащане на такса за изготвяне на кредитно предложение и за разглеждане на документите, без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране. Освен това размерите на таксата за експресно разглеждане на заявката за одобрение на паричен заем от 822 лв. и на таксата за изготвяне на индивидуално кредитно предложение от 821.76 лв. са в размери, близки до отпуснатата в заем сума, поради което според настоящия състав заемодателят цели набавяне на допълнителна печалба. Изложените обстоятелства противоречат на правилата на добросъвестността, поради което клаузите са нищожни на основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД. Поради това съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

При този изход на делото и предвид направеното от ищцата искане, на същата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 100 лв. По делото ищцата се е представлявала от адв. И., която е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в размер на 960 лв. с включен ДДС. Представен е договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищцата е предоставена безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Като взе предвид, че делото не представлява фактическа и правна сложност, по същото е проведено едно съдебно заседание, със събиране единствено на писмени доказателства, съдът намира, че в полза на Еднолично адвокатско дружество Е.

И. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. А. А., ЕГН ********** от *** и "Кредит Тайм" ЕООД, ЕИК: 203615520, със седалище и адрес на управление гр. София, жк "Младост - 1А" ул. „Анна Ахматова“ № 9, че са нищожни поради накърняване на добрите нрави клаузите по сключения между страните договор за паричен заем № *** от 21.05.2020г., предвиждащи еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 822 лв. и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 821.76 лв.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление гр.София, жк "Младост - 1А" ул. „Анна Ахматова“ № 9 да заплати на М. А. А., ЕГН ********** от *** сумата от 100 лв. /сто лева/ направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление гр.София, жк "Младост - 1А" ул. „Анна Ахматова“ № 9 да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК 180978004, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4