Решение № 2778 от 10.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2778 гр. София, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100505043 по описа за 2024 година

Производството е по чл.435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по жалба от длъжника по изпълнението Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД против акт на съдебния изпълнител по изп. дело № 20238460400050 по описа на ЧСИ О.М. с peг. №846 с район на действие СГС (постановление от 07.09.2023 г.), с който е уважено частично възражение от взискателя с вх.№ 1037/20.02.2023 г. относно приетите разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в поканата за доброволно изпълнение с изх.№643/31.01.2023 г. и разпореждане от 15.02.2023 г., като е определен размер от 4 263, 09 лв. от които 200 лв. по чл.10, т.1 от Наредба №1/2024 г. за МРАВ и 4063, 09 лв. по чл.10, т.2 от Наредба №1/2024 г. за МРАВ

Жалбоподателят поддържа, че не дължи разноски по изпълнението в полза на взискателя за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, тъй като не са извършени такива действия от адвоката на взискателя, извън действията по образуване на изпълнително дело. Поддържа, че ЧСИ неоснователно е оставил без уважение направеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК и че определеният от него размер на адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ е прекомерен, с оглед фактическата и правна сложност на делото и следва да бъде намален.

В срока по чл.435, ал.2 от ГПК, взискателят е депозирал възражение, с което моли жалбата да се остави без уважение.

В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата и спазване на материално правните и процесуално-правните разпоредби при определяне на размера на разноските по изпълнението. Изтъква се, че длъжникът не е погасил дълга си доброволно, поради което от взискателя са поискани изпълнителни действия.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението), поради което е допустима. Жалбата се подава против акт на съдебния изпълнител, с който се определя размера на разноските за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на длъжника, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството по изпълнително дело № 20238460400050 е образувано на 30.01.2023 г. по искане на взискателя Т. Ж. А. , представлявана от адвокат Е. Й., въз основа на въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 11.01.2023 г. по търг. дело № 2042/2019 г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна, Търговско отделение. Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложено пълномощно и договор за правна помощ от 29.12.2022 г., с който е уговорено предоставянето на безплатна помощ на взискателя.

С поканата за доброволно изпълнение и с разпореждане от 15.02.2023 г. ЧСИ е приел за дължими разноски в изпълнителното производството в размер на 200 лв. по чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата за МРАВ и в размер на 4076, 28 лв. по чл.10, ал.1, т.2 от същата Наредба.

На 20.02.2023 г. по делото е постъпило възражение, подадено от длъжника ЗАД „А.“ АД, в което е обективирано искане за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, договорено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата.

С постановление от 07.09.2023 г. възражението на длъжника ЗАД „А.“ АД е било частично уважено, като е намален размера на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на взискателя до минималния размер предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за МРАВ на 4 063, 09 лв., а в останалата му част е отхвърлено.

При така установеното от фактическа страна, Софийският градски съд, прие следното:

Според чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати, съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските направени от взискателя са за способи, които не са приложени. Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от адв. Е. Д. Й., който според представения към нея договор за правна защита и съдействие представлява взискателя при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата. Със самата молба от взискателя е заявена и претенция за разноски на адвоката за предоставената безплатна правна помощ за образуване на изпълнителното производство, а в хода на образуваното изпълнително дело е претендирал и разноски за адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в производството.

Съдът съобрази, че в издадените от съдебния изпълнител актове относно разноските по процесното изпълнително производство е определено за събиране адвокатско възнаграждение в размер на общо 4 276, 28 лв., без да се посочва кредитор различен от взискателя Т. Ж. А.. Правомощията на съдебния изпълнител да определи размера на разноските за изпълнителното производство произтичат от правомощията му по чл. 79 ГПК да ги събере. Законосъобразното им упражняване включва от една страна ясно и точно посочване на основанието на задължението за разноски (изрични в този смисъл са мотивите към т. 2 от тълкувателно решение №3 от 10.07.2017 г. по тълк.д. №3/2015г. на ВКС, ОСГТК), а от друга - ясно и точно посочване на кредитора на вземането за разноски, особено ако е различен от взискателя. В случая очевидно претенцията за адвокатско възнаграждение, обективирана в молбата за образуване на изпълнителното производство, изхожда от взискателя, освен това адвоката предоставил безплатната правна помощ не е посочен като кредитор в обжалваните актове на съдебния изпълнител, с които се приема 2 това вземане като разноска в производството, което е достатъчно основание за тяхната отмяна, тъй като не отговарят на посочените по-горе критерии. Тъй като претенцията е заявена от взискателя, то актовете на ЧСИ са незаконосъобразни и поради това, че няма доказателства за направата на такива разноски от него самия.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 07.09.2023 г. по изпълнително дело № 20238460400050 по описа на ЧСИ О.М. с peг. №846 с район на действие СГС, с което ЧСИ се е произнесъл по възражение с вх.№ 1037/20.02.2023 г. относно размера на определените с разпореждане от 15.02.2023 г. и покана за доброволно изпълнение изх. №643/31.01.2023г. разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя Т. Ж. А. по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в размер на 4263, 09 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3