Решение № 21 от 12.02.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Монтана, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно наказателно дело № 20231630201390 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Б. М - Г.а, ЕГН ********** срещу Наказателно постановление М-42 /ЗЗД/ 02.10.2023г. издадено от Директор ОД на МВР - Монтана, с което на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева), за нарушение по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.

С жалбата се изразява становище за неправилност на обжалваното наказателното постановление. Изтъква, че НП е издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че е налице липса на годен АУАН, тъй като връченият е напълно неясен и нечетлив. Счита, че липсва точно, ясно и конкретно описание на нарушението и непосочване на правната квалификация. Изтъква, че неправилно е посочено ЕГН на дъщеря й. Моли съда да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно уведомен, се явява лично. Поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателно постановление.

Въззиваемата страна излага становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание – редовно призована, не се явява и не се представлява.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, намира за 1 установено от фактическа страна следното:

На 15.09.2023 г. около 22:30 ч. в гр. Монтана, непълнолетната ИИ Г.а, се намирала в гр. Монтана на площад „Жеравица", заедно с нейни приятели - непълнолетни лица. При изпълнение на служебните си задължения полицейски екип от РУ - Монтана, в състав свидетелят К. И. Г. и Р. В. Г., извършили проверка на компанията младежи. При извършената проверка служителите на реда установили, че дъщерята на жалбоподателката – С Б. М. е непълнолетна и никой от присъстващите не е писмено упълномощен да я придружава след 22. 00 часа на обществено място. Останалите деца също били непълнолетни и като не установили упълномощителен документ отвели непълнолетната ИИ Г.а заедно с останалите непълнолетни в РУ - Монтана. Майката на непълнолетното лице – жалбоподателката С. Б. М., била извикана в РУ – Монтана, където дъщеря и била предаден срещу подпис върху разписка.

За установеното Р. В. Г. съставил АУАН бл. № 0564416 от 15.09.2023 г. в присъствието на св. К. И. Г. и жалбоподтелката С. Б. М., за извършено нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.

Въз основа на така съставения АУАН Директор ОД на МВР – Монтана издал обжалваното НП № М-42 /ЗЗД/ от 02.10.2023г., с което на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), на жалбоподателката С. М - Г.а е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева), за нарушение по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля Р. В. Г., както и от събраните писмени доказателства, събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление.

Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които нарушения са рефлектирали в правната сфера на жалбоподателя, ограничавайки правото му на защита.

На първо място, в обжалваното НП, както и в АУАН, се наблюдават допуснати технически грешки на няколко места в текста, а именно: грешно е изписано името на жалбоподателката, чието дете е било установено след 22. 00 часа без придружител на 2 обществено място, вместо С. е изписано С. На следващо място не е посочен правилния единен граждански номер /ЕГН/ на детето на жалбоподателакта ИИ Г.а. Както в АУАН, така и в НП е изписано ЕГН е ХХХХХХХ, вместо действителното на ИИ Г.а - ЕГН **********, което съдебният състав установи по категоричен начин, видно от приобщената справка НБД.

Настоящият състав, намира, че дори и да приеме първата от посочените грешки по своето естество за техническа, то същата в съвкупност с грешно посоченото ЕГН на ИИ Г.а детето на жалб. С. М – Г.а, навеждат на извода, че не може категорично само от санкционния акт да се прецени кои са лицата, въвлечени в случая и най- вече дали посоченото в АУАН и НП лице с ЕГН ХХХХХХХ е именно дъщеря на жалбоподателката.

Нещо повече, в хода на съдебното производство, видно от приобщената справка НБД, по несъмнен и категоричен начин се доказва, че посочено в АУАН и НП непълнолетно лице ИИ Г.а притежава единен граждански номер /ЕГН/ **********, а не както е посочено е обжалваните актове ЕГН ХХХХХХХ. За пълнота е необходимо да бъде уточнено, че при така посочено от административнонаказаващият орган ЕГН (ХХХХХХХ), се наблюдава една правно неиздържано конструкция, тъй като така посоченото от АНО лице ще бъде с рождена дата 16.07.2002 година, тоест лицето ще е пълнолетно, което от своя страна ще е категорично основание за отмяна на обжалвания акт, тъй като няма да е налице нарушение по чл. 8, ал. 3, ал. 4 от ЗЗД, чиято разпоредба защитава обществените отношения и свободното придвижване именно на непълнолетните лица, а така посоченото от АНО лице ще е навършило пълнолетни към датата на посочено нарушение 15.09.2023г.

На второ място, жалбоподателката С. М - Г.а е приложила като доказателство по делото своя екземпляр от АУАН, който съдът се увери, че е изцяло нечетлив. Тук съдът се солидаризира с доводите на жалбоподателката, че връчването на нечетлив АУАН нарушава нейното право на защита. Това е така, защото от една страна връченият АУАН гарантира възможността на лицето само да прочете и да се увери какво точно нарушение му е било вменено в случай, че не е успяло да го разбере, когато полицейският орган го е запознал и от друга страна, връчването на нечетлив АУАН препятства възможността за формиране на адекватни възражения от страна на административно привлечения. Този порок не може да се санира с обстоятелството, че жалбоподателката не е подала възражение, което да обезмисли значението на четливия АУАН, тъй като тя не е разполагала с документа, на който да базира аргументите си – екземпляр от АУАН, доколкото нейният е бил нечетлив до степен, която го приравнява на празна бланка, негодна да възпроизведе волята на админситративнонаказващият орган. Причините, поради които жалбоподателакта М - Г.а не е депозирала писмени възражения, следва да бъдат възприети като обективни, доколкото са налице фактори, които са и ограничили тази възможност и това по същността си е съществено нарушение.

Другите нарушения, които съдът открива във връзка с правото на защита на соченото за нарушител лице, в конкретния случай се концентрират върху обстоятелството, че от описанието, дадено в АУАН, се извлича единствено фактическа обстановка и описателна 3 част, свързана с нарушение на чл. 8, ал. 4 ЗЗДет. Същевременно обаче като нарушена разпоредби в АУАН е посочена и чл. 8, ал. 3 от ЗЗД. В самото наказателно постановление пък словесно и с разпоредби са описани две различни нарушения- веднъж в обстоятелствената част е пренесено описанието от АУАН, касаещо нарушение по чл. 8, ал.

3, ал. 4 ЗЗДет /че родителят не придружава лично и не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за придружител на дъщеря си на обществено място след 22 часа/ и втори пътнаказанието е наложено на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет, която разпоредба съдържа три хипотези за налагане на санцкия, а именно нарушение на чл. 8, ал. 3, нарушение на чл. 8, ал.

4, както и при повторно нарушение, на някое от посочените две.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗЗД родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20, 00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22, 00 ч., ако детето е навършило 14-годишна, но не е навършило 18-годишна възраст. В ал. 4 е посочено, че ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22, 00 ч., ако детето е навършило 14-годишна, но не е навършило 18-годишна възраст. Посочените като нарушени в НП две законови разпоредби съдържат различни и самостоятелни предписания за поведение за техните адресати.

Следователно, както за наказаното лице, така и за решаващия съд, е невъзможно да разбере, респективно да установи за кое от двете нарушения е наказана С. М – Г.а или пък е наказана и за двете едновременно. Както бе посочено по – горе, разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето предвижда две хипотези, първата когато родителят е нарушил чл. 8, ал. 3 ЗЗДет, а втората когато е нарушил чл. 8, ал. 4 ЗЗДет. В конкретният случай наказващият орган е извършил една компилация от текстовото и цифрово изражение на две разпоредби, с което е ограничил правата на защита на наказаното лице и е създал основания за неяснота и объркване при реализиране на самата защита. За жалбоподателката е неясно кое точно е нарушила - дали това че не е придружила детето си на обществено място след 22. 00 часа или това, че не му е осигурила дееспособно лице за придружител, ако тя не е могла лично да го придружи, или и двете. По този начин е допуснато нарушение на чл. 42, т.

5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, независимо че формално нарушените разпоредби са изписани.

Соченото за нарушител лице следва да е наясно за какво точно деяние бива санкционирано, доколкото не може да се очаква от него да тълкува волята на актосъставителя и на наказващия орган.

Освен това, обстоятелствената част на АУАН и НП следва да е максимално пълна, описваща всички релевантни факти, а както се установява в хода на делото, липсва описание на част от фактическата обстановка, към която се причислява фактът, че непълнолетното лице не е било само, а с група лица, чиито лични данни /поне име/ е следвало да бъдат вписани в АУАН. В настоящия случай има пропуски в обстоятелствената част на АУАН и НП, като никъде не е споменато присъствието на свидетели; не са отразени обясненията, които лицата са дали пред полицейските служители и какви действия са извършили спрямо 4 непълнолетното лице полицаите. По този начин е допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 и чл.

57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Мотивирането на един акт не се състои единствено в словесно преповтаряне на нарушената правна норма, а и в описание на обстоятелствата, при които е извършено и установено нарушението, а в НП следва да се отбележат и доказателствата, които потвърждават извършването на нарушението.

За реализиране на наказателната отговорност спрямо родителя, компетентният орган е счел за достатъчно обстоятелство фактът, че непълнолетното лице се намира извън дома си след 22. 00 часа и не го придружава родителят, които факти не са достатъчни обаче за ангажиране тази отговорност на родителя. При проверката полицейските служители са очаквали да им се представи изричен упълномощаващ документ, с който някой от пълнолетните лица да се легитимира като придружител на ИИ Г.а, какъвто документ обаче не се изисква от нормативен акт. Разпоредбата на чл. 8, ал. 7 ЗЗДет повелява, че родителят, настойникът, попечителят или лицето, което полага грижи за дете, удостоверява качеството си на придружителя на детето по ал. 4 по ред, определен с наредбата по чл. 5б, ал. 2.