Решение № 237 от 25.07.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. гр.Несебър, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Р.Г.М. като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20212150101417 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба на „В. И К.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление - гр. Бургас, ул.„Г.В.В. “, № 3, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представител - гл.юрк.Д.З. против Ш. Ф. К., гражданин на Ирландия, роден на **********г. и АД. Ф. К., гражданка на Ирландия, родена на **********г., двамата с адрес в РБългария: гр. ***.

В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на „В. и К.” ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение водоснабдяван обект - Апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. ***, със заведена партида в базата данни с аб.

№ ***. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответниците притежават качеството „потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственици на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и публикуни на интернет-страницата на водния оператор. Сочи се, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на 1 водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Излага се, че при осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сК.ра баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Сочи се, че съществува и възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по водомерните си устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал.

1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Твърди се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в чиито риквизити фигурирали отчетните води, количества, отчетния период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване. Сочи се, че ответниците е следвало да заплатят задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Излага се, че съгласно чл. 44 от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Твърди се, че били издадени фактура № 0037535100 от 25.10.2018г. на стойност 111,88 лв., фактура № 0038640197 от 25.06.2019г. на стойност 8,71 лв., фактура № 0039267229 от 28.10.2019г. на стойност 74,86 лв. и фактура № 0041626616 от 25.03.2021г. на стойност 3,08 лв.

Излага се, че върху тези суми ответниците дължат и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 49,52 лв., считано от 25.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 27.10.2021г., както и лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди Ш. Ф. К. и АД. Ф. К. да заплатят на „ВиК” ЕАД, сумата общо в размер на 198,53 лева, дължима разделно в квоти от по 1/2 от всеки от ответниците, по издадени фактури за периода от 25.10.2018г.- 25.03.2021г., с отчетен период по фактури 26.04.2018г.-26.02.2021г., сумата общо в размер на 49,52 лева, дължима разделно в квоти от по 1/2 от всеки от ответниците, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 25.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 27.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.

Представят се писмени доказателства.

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от назначения на ответниците особен представител - адв.С.М. от АК-Бургас, с който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Отричат се твърденията на 2 ищеца, че през процесния период 26.04.2018г.-26.02.2021г. отчитането на водомера на абоната се осъществявало по електронен път, посредством мобилно устройство, тъй като видно от представената справка - извлечение електронно отчитане имало само за периода 27.08.2020г.-26.02.2021г., защото за този период било записано, че водомера е „видян“ и че консумацията е 1 куб.м. Сочи се, че в другите периоди на отчитане било отразено или „служебно“, или отчитано „от клиента“. Навежда се, че счетоводството на ВиК не било водено редовно, тъй като не изпълнявало точно задълженията си за отчитане на потреблението съгласно ОУ. Сочи се, че с исковата молба не били представени протоколи за неосигуряване на достъп до обекта по отношение на начислените служебно количества вода. Твърди се, че служебното отчитане не отразявало реални размери на ползваните услуги. Оспорват се изцяло представените фактури. Прави се възражение за погасяване по давност на задължението за заплащане на 41 куб.м. вода за периода 26.04.2018г. - 17.09.2021г., ведно с лихвите. Прави се искане ищцовото дружество да представи по делото справка - извлечение и фактури за периода 26.04.2016г. - 26.04.2018г., или всички фактури за общия пет годишен период за съхраняването им назад, от данъчната 2021г. до 2017г., както и при какви цени на КЕВР се е инкасирала водата в тези периоди. Моли се да се приеме, че исковата претенция е погасена по давност или да се отхвърли иска. Претендират се разноски.

Процесуалният представител на ищцовото дружество в съдебно заседание моли съда да уважи предявените искове, като основателни и доказани. Представя нови писмени доказателства и ангажира гласни такива, както и съдебно-техническа експертиза. Изразява становище за неоснователност на възражението на особения представител на ответниците за настъпила погасителна давност за претендиране на вземанията им. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.

Назначеният на ответната страна особен представител в съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба. Сочи, че ищецът претендира лихви по издадени фактури за периода от 25.11.2018г. - 26.02.2021г. без да се е съобразил с разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките по време на извънредното положение за периода от 13.03.2020г. - 08.04.2020г. В тази връзка, при отхвърляне на възраженията за настъпила давност счита, че за периода на извънредно положение размера на претендираните лихви не би следвало да бъдат вменявани в задължение на ответниците. Оспорва представените протоколи за липса на осигурен достъп на длъжностното лице до водомера /л.62-64 вкл./, като твърди, че същите са създадени за целта на настоящото съдебно производство, без участието на ответниците.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исК.ята на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от 3 фактическа и правна страна следното:

Дружеството - ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответниците, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си - че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния обект, представляващ - Апартамент, находящ се на адрес: гр. ***, с абонатен № ***. На следващо място следва да докаже, че през процесният период ответниците са имали качеството потребители по смисъла на Общите условия, тъй като са били собственици на имота и партидата към ищцовото дружество се е водила на тяхно име. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 157 от 03.02.2022г., постановено по настоящото дело /л.51-53 вкл./.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.

198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. В подкрепа на обстоятелството, че ответниците са собственици на водоснабдения имот – Апартамент № 1, находящ се на адрес: гр.***, е представеният по делото Нотариален акт за покупко-продажба № 33, том ХХ, рег. № 11934, дело № 3673 от 2006г. на Нотариус с рег. № 208 на НК, с район на действие РС-Несебър /л. 59 - 61 вкл./, както и справка от Службата по вписвания /л. 10 - 11 вкл/. Като собственици ответниците притежават качеството потребител на ВиК услуги.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на ответниците имот, находящ се на горепосочения адрес.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004г. допуска електронно отчитане и предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се 4 установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.

След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справкаизвлечение на отчет с мобилно устройство /л.7/, съдържаща показанията на отчетеното количество вода по партида с абонатен № ***, с титуляр Ш. Ф. К.. От справката извлечение е видно, че на монтирания в обекта водомер (1240/7) са правени следните отчитания: за периода 26.04.2018г. - 17.09.2018г., при което е извършено служебно отчитане, за периода 18.09.2018г. - 30.05.2019г., за периода 31.05.2019г. - 15.10.2019г., при които данните от измервателното устройство са дадени от клиента, за периода 16.10.2019г. - 29.05.2020г., за периода 30.05.2020г. - 26.08.2020г., при които е извършено служебно отчитане, както и за периода 27.08.2020г. - 26.02.2021г., при което водомерът бил „видян“ от служители на ищцовото дружество.

От приложените по делото фактура № 0037535100 от 25.10.2018г., № 0038640197 от 25.06.2019г., № 0039627229 от 28.10.2019г. и 0041626616 от 25.03.2021г.