Разпореждане № 384 от 10.04.2023, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 384 гр. Перник, 10.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Съдия:

Борислава П. Борисова-Здравкова като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно гражданско дело № 20231700500234 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.рег. № 259/16.01.2023 г. от архимандрит Е. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: с. ***, чрез пълномощника адв. Е., срещу Решение № 189/22.12.2022 г., постановено по гр.д. № 62 по описа за 2022 г. на Районен съд – Р. , с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по предявения иск от ищеца Манастир „Св. Св. Козма и Дамян“ с. ***, обл. Перник, п.к. 2393, БУЛСТАТ: 113547981, представлявано от игумена Христо Христов Мишков /Архимандрит Никанор/, срещу ответника Е. Н. Р. /Архимандрит Е./, с ЕГН **********, с адрес: гр.Б***, че ищецът е собственик по отношение на ответника на следните недвижими имоти, а именно: Неурегулиран поземлен имот №138 /сто тридесет и осем/, находящ се в населената част на с.Смиров дол, общ. Земен, обл. Перник, с площ на поземления имот 846 /осемстотин четиридесет и шест/ кв.м., при граници: от три страни път и НУПИ № 139 /сто тридесет и девет/, заедно с построената в този поземлен имот паянтова сграда със застроена площ от 56.00 /петдесет и шест/ кв.м., която сграда е със статут на строеж по параграф 16, ал.1 от Предходните разпоредби на ЗУТ, заедно с всички подобрения и приращения в поземления имот и - Неурегулиран поземлен имот №139 /сто тридесет и девет/, находящ се в населената част на с.Смиров дол, общ.Земен, обл.Перник, с площ на поземления имот 846 /осемстотин четиридесет и шест/ кв.м., при граници: път, НУПИ №138 /сто тридесет и осем/, път, двор на Р. А., заедно с построената в този поземлен имот паянтова сграда със застроена площ от 59.00 /петдесет и девет/ кв.м. и мазе към нея с площ от 40.00 /четиридесет/ кв.м., която сграда е със статут на строеж по параграф 16, ал.1 от Предходните разпоредби на ЗУТ, заедно с всички подобрения и приращения в поземления имот, и Е. Н. Р., с ЕГН:**********, с адрес: гр.***, да заплати на Манастир „Св. Св. Козма и Дамян“ с. ***, обл. Перник, п.к.

2393, БУЛСТАТ: 113547981 , сумата от 870 лв. /осемстотин и седемдесет лева/- направени 1 разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалните закон и необосновано. Сочи се, че спорът е за тълкуването на разпоредбата на чл. 170, ал. 4 от Устава на БПЦ-БП. Излага съображения, че разпоредбата следва да се тълкува във взаимна връзка с тази на чл. 171, т.

13 от Устава, уреждаща правомощието на манастирското управление – манастирски събор, респ. игумен, да прибират като манастирски имот останалото от починал или разстриган манастирски брат/сестра според църковните правила. Навежда доводи, че съотношението на посочените разпоредби е на обща /чл. 170/ към специална /чл. 171/, като текстовата редакция на чл. 170, ал. 4, изр. 1 от Устава се отнася до собствеността преди встъпването, а тази на чл.

170, ал. 4, изр. 2, вр. чл. 171, т. 13 се отнася до наследяването на собствеността след встъпването в монашество. Счита, че от разпоредбата на пар. 4 от ПЗР на Устава, уреждаща специални правила за литургическите принадлежности на духовниците, които са починали, също следва извод, че собствеността по отношение на встъпилия в монашески чин се наследява, а не се трансформира автоматично в собственост на Църквата. По изложените съображения излага, че разпоредбата на чл. 170, ал. 4, изр. 2 се отнася до наследяването на встъпилите в монашески чин и е специална по отношение на уредените в ЗН правоотношения, а не до собствеността и посочените в ЗС придобивни основания, в която връзка счита, че е и разпоредбата на чл. 250, ал. 2 от Устава. По изложените съображения моли решението да бъде обезсилено и да му бъдат присъдени сторените разноски за производството по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Манастир „Св. Св. Козма и Дамян“ – с. ***, обл. Перник, чрез пълномощника си адв. Л., е подала отговор, с който изразява становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че във връзка с довода за недопустимост на решението не са наведени аргументи в жалбата, като същевременно с решението съдът се е произнесъл по исковете, с които е сезиран, при наличие на изискуемите се процесуални предпоставки.

Сочи, че по делото няма спор, че ответникът е бил замонашен и е станал брат към ищцовия манастир, както и че е сключил сделките относно процесните имоти след това, поради което спрямо имуществото приложение намират императивните правила на Устава на БПЦ-БП, имащ характера на нормативен акт по смисъла на чл. 1а от ЗНА. Излага съображения, че след встъпване в монашество нито един монах не може да придобива лично имущество, макар придобиването да е станало на негово име. Това имущество ex lege по силата на чл.

170, ал. 4, изр. 2-ро от Устава, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 17, т. 7 от ЗВ, чл. 77 от ЗС и чл. 13 от КРБ е собственост на манастира, към който лицето, посочено като придобиващо в съответния придобивен акт, е монах. Поради това недвижимите имоти, за които в процесните нотариални актове като собственик е посочен ответникът, не са негова собственост, а на Манастир „Св. Св. Козма и Дамян“. Оспорва довода на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 171, т. 13 от Устава е специална спрямо разпоредбата на чл. 170, ал. 4 от същия устав, както и че първата се отнася до собствеността преди встъпването, а втората за 2 наследяването. Възразява и срещу доводите във връзка с тълкуването на пар. 4 от Устава на БПЦ-БП и нормата на чл. 250, ал. 2 от същия устав. По изложените съображения се моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноските за производството.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и редовна, поради което производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.

Страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

С оглед на горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.05.2023 г. от 10,10 ч., за която дата и час да се призоват страните.

ДОКЛАДВА делото съобразно мотивната част на разпореждането.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, ведно с обективирания в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения отговор на въззивната жалба.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3