Решение № 321 от 05.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Стара Загора, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20255500500764 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Образувано е по жалба на П. А. И. срещу постановление от 01.10.2025г., с което се отказва намаляване на адв. хонорар на пълномощника на взискателя в размер на 526.98 лв. и се намалява дължимия размер на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ до сумата 438.74 лв., постановено по изп. дело № 243/2025г. на ЧСИ Я.Г., рег. № 871 на КЧСИ. Жалбоподателят твърди, че процесното постановление е незаконосъобразно, доколкото пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ била неправилно изчислена, а размерът на адв. възнаграждение – прекомерен, с оглед на фактическата и правна сложност на делото и размера на присъдените суми по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано производството. Счита, че приетият адвокатски хонорар е незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишавал предвидения в чл. 10, т.1 от Наредбата размер от 200 лв. Извършеното от процесуалния представител на взискателя не надвишавало действия по образуване на делото.

Пропорционалната такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ била прекомерна и следвало да бъде намалена. Върху разноските по изпълнението, представляващи приетия адвокатски хонорар счита, че не следвало да се начислява и събира такса по т.

26 от Тарифата на ЧСИ. Твърди, че пропорционалната такса от 438. 74 лв. била формирана като били включени освен сумите по изп. лист, също и таксите, начислени от ЧСИ, с включен ДДС, върху които не следвало да се начислява такава пропорционална такса. Твърди, че няма публични задължения, подлежащи на изпълнение, което също следвало да редуцира размера на таксата по т.26.

1

Предвид изложеното, жалбоподателят моли обжалваното постановление да бъде отменено. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя Б. С. А., с което същият оспорва жалбата, като неоснователна.

Частният съдебен изпълнител е депозирал писмено становище, в което излага съображения за нейната недопустимост и неоснователност.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, насочена е срещу действие на съдебен изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, и е внесена дължимата за разглеждането й държавна такса.

Невнесените от жалбоподателя авансово такси на ЧСИ за администриране на жалбата, следва да бъдат събрани допълнително заедно със събирането на останалите такси на ЧСИ, тъй като не могат да бъдат основание за недопустимост на жалбата на длъжника.

Процесното изпълнително производство е образувано по молба от 23.06.2025г. на взискателя Б. С. А., подадена чрез адв. Ж. З., въз основа на изпълнителен лист от 12.06.2025 г., издаден по гр. д. № 3612/2019 г. на Районен съд - Казанлък, съгласно който жалбоподателят П. А. И. е осъден да заплати на взискателя сумата от 1250 лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2016 г. до окончателното му изплащане, сумата от 745 лева - разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата от 350 лева - съдебни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция.

Първоначално по молбата от 23.06.2025 г. е образувано изп. дело № 1023/2025 г. по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 874 при КЧСИ, с район на действие - ОС Хасково. Впоследствие с разпореждане на ЧСИ Пеев от 07.08.2025 г., изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ Я.Г., с рег. № 871 с район на действие - ОС-Стара Загора, с оглед подадена от взискателя молба от същата дата, в която се сочи, че длъжникът разполага с недвижимо имущество, находящо се на територията на област Стара Загора.

С оглед постъпило съобщение с вх. № 20518/15.08.2025 г. от ЧСИ С.П., с разпореждане на ЧСИ Я.Г., обективирано в протокол от 15.08.2025 г., е постановено продължаване на изпълнението по изпълнителното дело под № 243/2025г. по описа на ЧСИ на основание чл. 427, ал. 2 ГПК.

Съгласно приложеното по изпълнителното дело удостоверение, издадено на основание чл. 191 ДОПК от НАП /присъединен взискател на осн. чл. 458 ГПК/, П. А. И. има публични задължения общо в размер на 208,15 лева.

По делото е представено и удостоверение на НАП от 09.09.2025 г., издадено на основание чл. 87, ал. 6 ДОПК, съгласно което П. А. И. няма 2 задължения към датата на издаване на удостоверението.

Видно от приложените по изп. дело № 243/2025 г. постановления от 15.08.2025г., ЧСИ Я.Г. е приела по делото следните суми: 526,98 лева възнаграждение за един адвокат, определено с постановление от 15.08.2025 г., такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 708,90 лева, включващи 168 лв. с ДДС авансови такси, 90 лева с ДДС - авансови такси, дължими при прекратяване на изп. д. и 459,90 лева с ДДС - такса по т. 26 от Тарифата, както и разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ в общ размер на 40 лева, включващи: 15 лева - за вписване на възбрана; 4 лева - за справка РБСС, 3 бр. по 3 лева - банкови преводи; 8 лева пощенски разходи; 10 лева - такса към АВ за вдигане на възбрана при прекратяване на изп. дело.

С ПДИ от 15.08.2025 г., връчена на длъжника на 29.08.2025 г., последният е уведомен, че дължи следните суми: 1435,15 лева - неолихвяема сума; 1250 лева - главница; 1194,75 лева - лихви; 40 лева - допълнителни разноски и 258 лева - разноски по изпълнителното дело, както и таксата по т.

26 ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 450,90 лева в полза на ЧСИ Я.Г., както и други суми, дължими до момента на поканата, в общ размер на 526,98 лева /в т.ч. - държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за пазач и пр./.

С постановление по изп. д. № 243/2025 г., обективирано в протокол от 11.09.2025 г. на ЧСИ Я.Г., размерът на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е намален на сумата от 438,74 лева. В протокола е посочено, че при нанасяне на задълженията по делото е допусната техническа грешка, като в програмния продукт JES таксите на ЧСИ С.П. са разнесени като суми по изпълнителен лист, а не като такси по изпълнителното дело и това е довело до завишаване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. С оглед на горното и вземайки предвид датата на постъпилото плащане по делото /28.08.2025 г./, съдебният изпълнител е постановил намаляване размера на таксата по т. 26 от Тарифата с 12,16 лева, като по този начин размерът на задължението възлиза на 438,74 лева с ДДС.

Постъпило е възражение от длъжника П. А. против приетия от ЧСИ размер на адв. възнаграждение на взискателя, с искане за намаляването му до 200 лв. за образуване на изпълнително дело.

С обжалваното постановление ЧСИ е отказал да намали размера на определения по делото адвокатски хонорар - 526.98 лв., като е изложил съображения, че същия не надхвърля размера посочен в Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа и е намалил размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ до сумата 438.74 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1, т. 2 и т. 3, които не са налице в процесния случай. Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на 3 делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.10, т.1 и т.2 за образуване на изпълнително дело предвиденият минимален размер на адвокатското възнаграждение е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата.

При наличие на отговорност на насрещната страна за разноски съгласно правилата на чл. 78 ГПК, за да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за съответната инстанция, е достатъчно по делото да се установи наличието на изявления за оказване на безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. В чл. 38 ЗАдв. липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗАдв. и той не може да бъде лишен от него, щом са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за присъждането му.

С оглед решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа.

Настоящият съдебен състав намира, че фактическата и правна сложност на процесното изпълнително производство, макар и да не е висока, обуславя присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. в приетия от ЧСИ минимален съгласно Наредба № 1 размер.

Процесуалният представител на взискателя е изготвил и подал молба за образуване на изп. дело, подал е втора молба за преместване на производството от ЧСИ Пеев с район – ОС – Хасково при ЧСИ Г. с район – ОС –Стара Загора, с оглед на необходимостта от налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника, тъй като наложения преди това запор на вземане не е довел до удовлетворение на вземането. От друга страна при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя по чл. 38 ЗА, ЧСИ правилно е използвал за ориентир за определяне размера на адв. възнаграждение на пълномощника на взискателя минималните размери по Наредба № 1, като е взел предвид и обстоятелството, че не е ясно какви други действия ще се наложи да бъдат извършени по изп. дело за удовлетворяване на вземането от страна на пълномощника на взискателя.

С оглед на горното, определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение в 4 полза на пълномощника на взискателя по изп. дело въззивният съд намира, че е правилно и съответно на фактическата и правна сложност на делото и на извършената от пълномощника работа. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази и пазарната цена на труда към момента на предоставяне на адвокатската защита. Ето защо наведените с въззивната жалба оплаквания за прекомерност на възнаграждението се явяват неоснователни.

Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ - чл. 78 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.

Пропорционалната такса по делото, видно от изпълнителното дело, съдебният изпълнител е намалил на 438,74 лева, вместо първоначално приетия размер 450,90 лева с вкл. ДДС, със съображение, че при определянето й е била допусната техническа грешка.

Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се начислява такса върху събраната по делото сума. Според настоящия съдебен състав адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство не представлява такса за самото изпълнение и не се дължи на съдебния изпълнител.