Решение № 532 от 27.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. Благоевград, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Миглена Кавалова

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно гражданско дело № 20251200500952 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 20246/14.08.2025 г., подадена от М. Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Благоевград, ул.„***“ № 42, чрез назначения й особен представител адв.Т., със съдебен адрес гр.Благоевград, ул.„***“ № 43Б, ет.2, срещу Решение № 625/21.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 1243/2024 г. по описа на РС – Благоевград , с което съдът е признал за установено по отношение на М. Г. Н., с ЕГН **********, че дълги на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 48/16.01.2024 г. по ч.гр.д.№ 73/2024 г. по описа на РС-Благоевград: а именно:

1/ сумата от 55.07 лв., дължима по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359897*** от 10.12.2021 г., дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за период от 10/12/2021 г. до 31/12/2022 г.; 2/ сумата 1436.03 лв., представляваща дължими лизингови вноски за период от 01/11/2021 г. до 31/03/2022 г. по договор за лизинг от 10.12.2021 г. за LAPTOP HP Pavilion 15.6 EG0034NU Silver; 3/ сумата от 299.47 лв., дължими по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359*** от 04.03.2021 г., дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за период от 01/11/2021 г. до 31/02/2022 г.; 4/ сумата о т 1663.84 лв., дължими лизингови вноски за период о т 01/11/2021 г. до 1

31/03/2022 г. по договор за лизинг от 04.03.2021г. за APPLE iPhone 12 Pro Max 256GB Silver; 5/ сумата от 51.00 лв., дължими лизингови вноски за период от 01/11/2021 г. до 31/03/2022 г. по договор за лизинг от 04.03.2021г. за Базови аксесоари (с месечна вноска 3.40 лв.); 6/ сумата от 3.35 лв., дължими лизингови вноски за период о т 01/11/2021 г. до 30/11/2021 г. по договор за лизинг от 04.12.2019 г. за базови аксесоари (с месечна вноска 3.35 лв.); 7/ сумата 93.98 лв., дължими лизингови вноски за период о т 01/11/2021 г. до 31/12/2021 г. по договор за лизинг от 24.01.2020 г. за APPLE WATCH S5 44 GOLD SAND SPORT BAND; 8/ сумата от 47.98 лв., дължими за застрахователни вноски за период о т 01/03/2022 г. до 30/04/2022 г . по застрахователна полица от 04.03.2021 г. за застраховка на устройство „смартфон протект“; 9/ сумата 31.74 лв., дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359895*** от 04.03.2021 г., дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за период о т 01/11/2021 г. до 31/02/2022 г.; 10/ сумата от 34.77 лв.. дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359893234662 от 04.03.2021г., дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за период о т 01/11/2021 г. до 31/02/2022 г.; 11/ сумата от 83.07 лв., дължими по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359899167571 от 25.5.2021г., дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за период о т 20/11/2021 г. до 19/02/2022 г.; 12/ сумата от 133.34 лв., дължими по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359895414864 от 25.5.2021 г., дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за период о т 20/11/2021 г. до 19/02/2022 г., ведно със законната лихва върху всички суми от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението в тежест на въззивника са поставени и разноските в исковото и заповедното производство.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на РС-Благоевград е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано, както и в противоречие е константната съдебна практика.

Правят се оплаквания, че са нарушени процесуалните правила, тъй като Районен съд - Благоевград не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и наведени от ответника възражения.

Освен това се твърди, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск. В тази насока въззивникът се позовава на съдебната практика, която приема, че нормата на чл.130 от ГПК задължава съда да следи служебно за наличието на положителни и липсата на отрицателни процесуални предпоставки за допустимостта на иска, включително и за правния интерес от търсената съдебна защита. Обръща се внимание, че това задължение съществува не само на етапа проверка на исковата молба, но и в по-късен етап в процеса.

2

В подкрепа на твърденията си сочи, че за да се приеме предявения иск за допустим, следва да е налице валидно издадена заповед за изпълнение от заповедния съд /в случая по реда на чл. 410 ГПК/, която е постановена въз основа на допустимо и редовно заявление по чл. 410 от ГПК. Обяснява се, че такова е заявление, което отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и ал.З и чл.128, т.1 и 2 ГПК, а в случая, според въззивника, това не е изпълнено.

Подчертава се и задължението на съда да остави без движение заявлението и да даде указания на заявителя да отстрани нередовностите в законоустановения срок.

Отделно от това се поддържа становище за нередовна искова молба, по която се е произнесъл първоинстанционния съд. В тази насока се твърди, че в обстоятелствената част на исковата молба е заявено, че „длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, вследствие на което те са прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД“, от което не може да се установи за кои от всички договори, изброени в исковата молба, се има предвид това т.нар. „едностранно прекратяване“ и дали това прекратяване представлява всъщност предсрочно прекратяване на съответните договори.

Отбелязва се и че за нито едно от претендираните вземания не е посочен падеж, като е недопустимо това да бъде извличано по тълкувателен път.

Във въззивната жалба са изложени и доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Заявява се, че РС неправилно е интерпретирал приетото заключение по съдебно-графическата експертиза, от което се установявало, че някои от положените под договорите и споразуменията към тях подписи, не са на въззивника. С оглед на това се прави заключение, че те са сключени при липса на съгласие.

Обръща се внимание и на договорите за лизинг, които според въззивника противоречат на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като са написани на изключително сложен и неразбираем за средния потребител език, а и шрифта им, както и този на ОУ и на застрахователния договор, е с размер по-малък от 12. По отношение на ОУ пък се сочи, че липсват доказателства да са приети от въззивника и/или да са публикувани на интернет страницата на мобилния оператор съобразно чл.230 от Закона за електронните съобщения/, поради което въззиваемата страна не може да се позовава на тях.

С въззивната жалба се оспорва въззивника да е използвал която и да е от мобилните услуги, въведени в исковата молба, като се оспорва извода на РСБлагоевград, че представените от мобилния оператор частни документи фактури и разпечатки, представляват достатъчни доказателства за установяване доставката на мобилни услуги.

По тези съображения, от въззивния съд се иска да прекрати производството по делото поради недопустимост на предявените искове, а в условията на евентуалност – да отмени обжалваното решение на РСБлагоевград.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна „Йеттел 3

България“ ЕАД, с който въззивната жалба се оспорва като неообснована и недоказана.

Според въззиваемия, първоинстанционният съд правилно е преценил, че е налице валидно издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 73/2024 по описа на РС - Благоевград, респективно са спазени разпоредбите на чл.415, ал.1, т.2 и чл. 422 от ГПК. С оглед на това се поддържа становище, че исковото производство е допустимо като образувано при наличие на всички абсолютни процесуални предпоставки.

Изложените във въззивна жалба възражения се определят като бланкетни, като се сочи, че за нито едно от тях не са представени факти и обстоятелства, които да ги установяват по категоричен начин. Отбелязва се, че въпреки че въззивникът твърди неправилност на съдебното решение, той не посочва конкретно нарушение на материалния закон или на съдопроизводствените правила, от които да става ясно в какво се състои порочността на обжалвания акт.

Подчертава се правото на съда да оценява доколко информацията, която се съдържа в съответното доказателствено средство, отговаря на истината, т.е. на това, което действително се е случило. Цитира се принципът, закрепен в чл.12 на ГПК, който гласи, че съдът преценява достоверността на доказателствата и доводите на страните по свое вътрешно убеждение.

Според въззиваемия, съдът е спазил всички изисквания на закона относно преценката на доказателствата, като е взел становище по наведените твърдения и възражения от двете страни и ги е съобразил с оглед на събраните по делото доказателства.

По същество се твърди, че въззиваемия има право да прекрати едностранно процесните договори при липсата на плащане на задълженията на въззивния в продължение на 3 месеца. Прави се анализ на редакцията на чл.19б ОУ, съотнесен към съдържанието на чл.19в ОУ, които дават основание в първата хипотеза прекратяване на договора да се извърши без едномесечно писмено предизвестие.

Отделно от това се сочи, че от заключението по съдебно-графическата експертиза се установява, че именно въззивникът е положил подписите под договорите и споразуменията към тях, поради което е обвързан с предвидените условия за съществуване и прекратяване на правоотношенията.

По отношение потреблението на телекомуникационни услуги, се сочи, че то се установява от представените фактури, които отразяват дължимите месечни и еднократни такси (абонаменти, допълнително пакети) и потребление на мобилни услуги и няма как да се генерират без достъп до телекомуникационната мрежа. Според въззиваемия, те се издават автоматично от лицензирана модулна система за бизнес решения и по съществото си представляват електронен документ.

От въззивния съд се иска да остави въззивната жалба без уважение, като потвърди обжалваното решение на РС-Благоевград като валидно, правилно, обосновано и законосъобразно.

4

В съдебно заседание, въззивницата се представлява от назначения й от съда особен представител. Ответникът не изпраща представител, взема писмено становище по съществото на спора.

Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.

Във връзка с наведените във въззивната жалба доводи за недопустимост на решението, следва да се отбележи, че по начало недопустимо е решение, което не отговаря на изискванията, при които спора по делото може да се реши по същество - постановено е при липса на право на иск или при ненадлежното му упражняване, решение, постановено при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, постановено решение, когато съдът е бил десезиран, решение, постановено по жалба, която е била недопустима или просрочена. Никоя от тези хипотези не е налице в случая.

Изложените от мобилния оператор факти, на които основава претенциите си са ясно и недвусмислено заявени, както в заповедното, така и в исковото производство. Въззиваемият се е позовал на едностранно предсрочно прекратяване на договорите, предмет на спора, поради неизпълнение на задълженията на абоната да заплаща задълженията си в уговорения срок, като е цитирал приложимите разпоредби от ОУ – съответно чл.11, ал.1 за договорите за лизинг и чл.19б за договорите за мобилни услуги. Действително, не е посочен падежът на задълженията, но това не пречи на абоната да организира защитата си, в частност да извърши преценка за релевиране на възражение за погасяване на претенциите по давност, доколкото, видно от данните по делото, задълженията произтичат от договори, всички сключени в период по-кратък от 3 години преди момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, от който момент на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, се прекъснва давността.