Решение № 1933 от 23.10.2024, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- Административно дело 120/2023
- Вид
- Решение № 1933
- Подписан
- 23.10.2024
- В сила
- 11.07.2025
- Състав
- Галя Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 128, ал. 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 204, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 204, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 205, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 197, ал. 1, т. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 214, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 214, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 214, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 237 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 237, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 237, ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 239, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 37, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 8, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 9, ал. 3, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
РЕШЕНИЕ
№ 1933
Сливен, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Сливен - III състав, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия:
ГАЛЯ ИВАНОВА
При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ МАРИНОВ като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА административно дело № 20237220700120 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, уточнена с молби от 21.05.2024 г. и 07.06.2024 г., подадена от Д. Ц. Д. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, [улица], против Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/ – ***, за заплащане на обезщетения за имуществени вреди, както следва:
1. За заплащане на сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконно уволнение, извършено със Заповед № 343з-503 от 24.02.2023 г., издадена от Директора на ОД на МВР – ***, за периода от 24.02.2023 г. до 13.05.2024 г., но за не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 24.03.2023 г. до окончателното изплащане;
2. За заплащане на сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за невнесени от ответника осигурителни вноски /държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, доброволен пенсионен фонд/, поради временното отстраняване на ищеца от длъжност, извършено със Заповед № 343з-3319 от 24.11.2022 г. на Директора на ОД на МВР – ***, чийто първоначално посочен срок е бил продължен със Заповед № 343з-154 от 18.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – ***, за периода от 24.11.2022 г. до 24.02.2023 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 28.02.2023 г. до окончателното изплащане;
3. За заплащане на сумата от 3600 лева, представляваща обезщетение за невнесени от ответника осигурителни вноски /държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, доброволен пенсионен фонд/, поради дисциплинарното му уволнение със Заповед № 343з-503 от 24.02.2023 г. на Директора на ОД на МВР – ***, за периода от 24.02.2023 г. до 13.05.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 28.03.2023 г. до окончателното изплащане;
4. За заплащане на сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода от 24.11.2022 г. до 24.02.2023 г., през който период е бил временно отстранен от длъжност, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 24.02.2023 г. до окончателното изплащане;
5. За заплащане на сумата от 150 лева, представляваща обезщетение за заплатени от ищеца здравноосигурителни вноски за периода от 24.11.2022 г. до 24.02.2023 г., през който период същият е бил временно отстранен от длъжност, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 24.02.2023 г. до окончателното изплащане;
6. За заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за годишни парични бонуси, платими в края на съответната календарна година, от която сума 1000 лева за 2022 г. и 1000 лева за 2023 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 24.02.2023 г. до окончателното изплащане.
Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че претендираното обезщетение в размер на 12000 лева е дължимо на ищеца, въз основа на постановеното и влязло в сила Решение № 294 от 03.08.2023 г. по адм. дело № 94/2023 г. на Административен съд – Сливен, оставено в сила с Решение № 5176 от 24.04.2024 г. по адм. дело № 9478/2023 г. на Върховен административен съд, Пето отделение.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа исковата молба и моли да бъде уважена.
Ответникът – Областна дирекция на МВР – ***, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва предявените искове. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представени писмен отговор и писмена защита излага съображения в подкрепа на твърденията си.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита, че искът не е доказан.
Административният съд, след като обсъди и прецени становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед № 343з-3319 от 24.11.2022 г. на Директора на ОД на МВР – ***, издадена на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, е отстранен временно от д. м. и. Д. Ц. Д., с. п. в У. „Я.” в РУ-*** при ОД на МВР – ***. Заповедта е връчена на с. Д. Ц. Д. на 24.11.2022 г. Няма данни по делото заповедта да е обжалвана. В този смисъл е и изричното изявление на ищеца, заявено чрез пълномощника му в молба, входирана в съда на 07.06.2024 г., че заповедта не е обжалвана и е влязла в сила. С оглед на изложеното съдът приема, че Заповед № 343з-3319 от 24.11.2022 г. на Директора на ОД на МВР – ***, е влязла в сила на 09.12.2022 г., когато е изтекъл 14-дневният срок за обжалването й.
Със Заповед № 343з-154 от 18.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – ***, издадена на основание чл. 214, ал. 3 от ЗМВР, е удължен с 30 дни, считано от 24.01.2023 г. до 24.02.2023 г. включително, срокът на временно отстраняване от д. на м. и. Д. Ц. Д., с. п. в У. „Я.“ в РУ - *** при ОД на МВР – ***. Заповедта е връчена на с. Д. Ц. Д. на 19.01.2023 г. Няма данни по делото заповедта да е обжалвана. В този смисъл е и изричното изявление на ищеца, заявено чрез пълномощника му в молба, входирана в съда на 07.06.2024 г., че заповедта не е обжалвана и е влязла в сила. С оглед на изложеното съдът приема, че Заповед № 343з-154 от 18.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – ***, е влязла в сила на 03.02.2023 г., когато е изтекъл 14-дневният срок за обжалването й.
Със Заповед № 343з-503 от 24.02.2023 г., издадена от Директора на ОД на МВР – ***, на ищеца Д. Ц. Д. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР – уволнение, и е прекратено служебното правоотношение на м. и. Д. Ц. Д., с. п. в у. „Я.”, Р. у. - *** при ОД на МВР – ***, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на Д. Ц. Д. на 27.02.2023 г. Заповедта е обжалвана по съдебен ред. С Решение № 294 от 03.08.2023 г., постановено по адм. дело № 94/2023 г. по описа на Административен съд – Сливен, оставено в сила с Решение № 5176 от 24.04.2024 г., постановено по адм. дело № 9478/2023 г. по описа на Върховен административен съд на Република България - Пето отделение, горепосочената заповед е отменена.
Към датата на отстраняване от длъжност на ищеца – 24.11.2022 г., на ищеца е било определено месечно възнаграждение в размер на 1892,88 лева, от които: 1351 лева - основно месечно възнаграждение, 513,38 лева - допълнително възнаграждение за прослужено време, и 28,50 лева - допълнително възнаграждение за специфични служебни дейности /видно от платежна бележка по ведомост за м.11.2022 г./.
За периода от 27.02.2023 г. до 16.03.2023 г. ищецът е имал регистриран трудов договор с „ЕМ СИ ВИ -96“ ЕООД с ЕИК: *********, и е получил за този период трудово възнаграждение, както следва: за м. февруари - 78 лева, и за м.март - 354,55 лева. Извън посочения период и до 13.05.2024 г., липсват данни по делото ищецът да е работил по служебно или друго правоотношение, с оглед на което съдът приема, че за този период ищецът не е получавал работна заплата.
С молба Вх. № 343000-6631 от 08.05.2024 г. до Директора на ОД на МВР– ***, от ищеца са заявени искания да бъде възстановен на заеманата преди незаконното уволнение длъжност и да му бъде изплатено установеното в закона обезщетение за времето, през което е останал без работа.
Видно от справка за изплащане на парично обезщетение на основание чл. 237 ЗМВР при незаконно прекратяване на служебното правоотношение Рег. № 343р-9757 от 14.06.2024 г. по описа на ОД на МВР – ***, на ищеца Д. Ц. Д. е определено обезщетение по чл. 237 от ЗМВР в размер на 6 брутни месечни възнаграждения, както следва: база за изчисляване на обезщетението – брутно месечно възнаграждение за м.10.2022 г. в размер на 1892,88 лева, от които: 1351 лева - основно месечно възнаграждение, 513,38 лева - допълнително възнаграждение за прослужено време, и 28,50 лева - допълнително възнаграждение за специфични служебни дейности; сума на полагаемо обезщетение – 11002,73 лева, от които: 1538,33 лева - за м.март 2023 г., 1892,88 лева - за м.април 2023 г., 1892,88 лева - за м.май 2023 г., 1892,88 лева - за м.юни 2023 г., 1892,88 лева - за м.юли 2023 г. и 1892,88 лева - за м.август 2023 г.; ДФЛ – 10 % 1100,27 лева; сума за получаване – 9902,46 лева. В справката е посочено, че сумата 9902,46 лева е начислена във ведомостта за заплати за м. юни 2024 г.
Видно от платежна бележка по ведомост за м. юни 2024 г., издадена от ОД на МВР - ***, на ищеца е начислено обезщетение за незаконно уволнение в размер на 11002,73 лева.
Със Заповед № 8121з-1641 от 30.11.2022 г. на Министъра на вътрешните работи е разпоредено, за постигнати резултати и съществен принос в изпълнението на целите и приоритетите в дейността на МВР през 2022 г., награждаване с индивидуална парична награда в размер на 1200 лева служителите на МВР, намиращи се в служебно или трудово правоотношение към датата на издаване на заповедта /т.1./; да не се награждават служителите, които към датата на издаване на заповедта са отстранени от длъжност /т.2.2./.
Със Заповед № 8121з-2017 от 01.12.2023 г. на Министъра на вътрешните работи е разпоредено, за постигнати резултати и съществен принос в изпълнението на целите и приоритетите в дейността на МВР през 2023 г., награждаване с индивидуална парична награда в размер на 1000 лева служителите на МВР, намиращи се в служебно или трудово правоотношение към датата на издаване на заповедта /т.1./; да не се награждават служителите, които към датата на издаване на заповедта са с наложени дисциплинарни наказания през периода от 01.01.2023 г. до издаването на заповедта – по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР /т.2.1./.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните, съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице П. Й. С. с в. и. о., с. и. на т. Вещото лице дава заключение, уточнено в открито съдебно заседание на 10.10.2024 г., че: Базата за определяне на месечното брутно трудово възнаграждение на ищеца към 24.02.2023 г. ще бъде равно на месечното брутно трудово възнаграждение на ищеца за м.октомври 2022 г., тъй като от 24.11.2022 г. ищецът е бил отстранен от изпълняване на длъжността; Размерът на месечното брутно трудово възнаграждение, което би получил ищецът, в случай че не е бил уволнен със Заповед № 343з-503 от 24.02.2023 г. на Директора на ОД на МВР – ***, по месеци за периода от 24.02.2023 г. до 13.05.2024 г. е в следните размери: от 24.02.2023 г. до 28.02.2023 г. - 111,28 лева, м.март 2023 г. – 1538,33 лева, от м. април 2023 г. до м. юли 2023 г.- 1892,88 лева за всеки месец, от м.август 2023 г. до м.април 2024 г. – 2107,68 лева за всеки месец, от 01.05.2024 г. до 12.05.2024 г. – 554,65 лева, като общият брутен размер би бил 28744,70 лева, а нетният размер би бил 25870,23 лева; Върху така изчисления размер на брутно трудово възнаграждение на ищеца, размерът на осигурителните вноски, които работодателят би заплатил за ищеца за периода от 24.02.2023 г. до 13.05.2024 г., ако ищецът не е бил уволнен със Заповед № 343з-503 от 24.02.2023 г. на Директора на ОД на МВР – ***, е 21278,45 лева; За периода от 27.02.2023 г. до 13.05.2024 г. ОД на МВР - *** е заплатила еднократно осигурителни вноски за сметка на работодателя, в полза на ищеца, с месечното трудово възнаграждение на лицето за м.юни 2024 г., в размер на 16267,15 лева, от които: ф. „Пенсии” – 14929,44 лева и „ДЗПФ и УПФ” – 1397,71 лева, като осигурителните вноски са начислени въз основа на осигурителен доход, както следва: м.02.2023 г. - 111,29 лева, м.03.2023 г. - 1538,33 лева, от м.04.2023 г. до м.04.2024 г. - 1892,88 лева осигурителен доход за всеки месец, м.05.2024 г. - 498.13 лева; Ищецът има подадена декларация образец 7 за периода от 24.11.2022 г. до 24.02.2023 г.; Има платени здравни осигуровки по месеци, както следва: м.ноември 2022 г. - 6,45 лева, м.декември 2022 г. - 28,40 лева, м.януари 2023 г. - 28, 40 лева, м.февруари 2023 г. - 25,56 лева; В периода от 27.02.2023 г. до 16.03.2023 г. ищецът е имал регистриран трудов договор с „ЕМ СИ ВИ -96“ ЕООД с ЕИК: *********, и е получил трудово възнаграждение: за м. февруари 2023 г. - 78 лева, и за м.март 2023 г. - 354,55 лева; Служителите от ОД на МВР - *** са получили индивидуална парична награда от 1200 лева на 14.12.2022 г. с месечните възнаграждения за м. декември 2022 г.; Служителите от ОД на МВР - *** са получили индивидуална награда от 1000 лева на 13.12.2023 г. с месечните възнаграждения за м.декември 2023 г.; Размерът на полагащото се на ищеца обезщетение по чл. 237, ал. 1 от ЗМВР за период от м.март 2023 г. до м.август 2023 г. е 11002,73 лв., като след приспадане на данък физически лица от 10 % - 1100,27 лева, остава чиста сума за получаване - 9902,46 лева, която сума напълно съвпада с размера на обезщетението, изчислено от работодателя; Предвиденото обезщетение по чл. 237, ал. 1 от ЗМВР на ищеца е начислено във ведомостта за трудовите възнаграждения на служителите от ОД на МВР - ***, РУ на МВР – ***, м.юни 2024 г. и е изплатено на 20.06.2024 г. с възнагражденията на служителите от ОД на МВР- ***, РУ на МВР ***, за м.юни 2024 г.
Разпечатката съдържа 33 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e889e0a3-50d7-4e52-b318-0a9d63928e02