Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3219 от 13.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2568/2025
Вид
Определение № 3219
Подписан
13.10.2025
В сила
13.10.2025
Състав
Анна Иванова Иванова, Емилия Благоева Лалева, Иван Александров Анастасов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3219 гр. Пловдив, 13.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.а

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Емилия Бл. Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502568 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ответника в исковото производство „Интер Проект“ ООД против определение № 260079/03.07.2025 г., постановено по гр.д. № 12716/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е допълнено на основание чл. 248 ГПК постановеното по делото определение № 3600/29.03.2019 г., с което е прекратено производството в частта по предявения от „Дерибеев“ ЕООД против „Интер Проект“ ООД иск за горницата над 3600 лв. до пълния претендиран размер от 8712 лв., в частта за разноските, като е осъден ищецът „Дерибеев“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на жалбоподателя „Интер Проект“ ООД, ЕИК ***, сума в размер на 590 лв., представляваща разноски в производството.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Сочи се, че неправилно районният съд бил присъдил в полза на ответника само първоначално платеното адвокатско възнаграждение за исковото производство, като не е уважил сторените от ответника разноски за заплатени държавни такси, депозити за вещи лица и адвокатски възнаграждения в исковото и в обезпечителното производство. Изразява се несъгласие с определения от съда справедлив размер на адвокатското възнаграждение от 1000 лв., като се сочи, че договореният и заплатен от ответника размер на възнаграждението от 2250 лв. съответствал изцяло на фактическата и правна сложност на делото и на правната защита, оказаната на ответника. Счита се, че съдът следвало да вземе предвид и заплатеното изцяло и в брой възнаграждение по сключения Договор за правна помощ и съдействие за заплащане на допълнително адвокатско възнаграждение за процесуална защита и явяване на откритите съдебни заседания, проведени след второто заседание. Иска се да бъде изменено обжалваното определение, като се осъди ищецът „Дерибеев“ ЕООД да заплати на ответника „Интер Проект“ ООД сумата в размер на 4728,85 лв. - разноски в 1 производството.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от „Дерибеев“ ЕООД е постъпил отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение.

Излагат се подробни съображения в подкрепа на атакуваното определение и се иска същото да бъде потвърдено.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр. дело № 12716/2018 г. е образувано пред Районен съд – Пловдив по иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „Дерибеев“ ЕООД, против „Интер Проект“ ООД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 8712 лв., от които сумата 8172 лв., представляваща дължимо възнаграждение за изработване на проект по част Конструкции за обект Птицеферма за отглеждане на носачки до 38000 бр., находяща се в ***, *** I-153, *** и сумата 540 лв., дължима за изработването на проект по част ПБЗ (пожарна безопасност) за обект Птицеферма за отглеждане на носачки до 38000 бр., находяща се в ***, *** I-153, ***.

По искане на ищеца, заявено с молба от 11.09.2018 г., районният съд с определение № 8934/13.09.2018 г. е допуснал обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка „запор на банкови сметки“ на ответника „Интер Проект“ ООД върху всички банкови сметки във всички търговски банки на територията на РБ до размера на исковата претенция от 8712 лв. Определението е обжалвано от ответника пред Окръжен съд – Пловдив и е потвърдено от въззивния съд с определение № 2429/04.12.2018 г., постановено по в. ч. гр. д.

№ 2696/2018 г.

С отговора на исковата молба „Интер Проект“ ООД е релевирал възражение за заплащане на част от претендираната сума в размер на 5 112 лв. преди предявяване на иска, представил е доказателства за извършеното плащане.

На 05.02.2019 г. с писмена молба ищецът „Дерибеев“ ЕООД е посочил, че ответникът е извършил частично плащане на претендираните суми в размер на 5112 лв., поради което е заявил, че оттегля иска си за главницата над 3600 лв. По искане на ответника съдът с определение № 1439/06.02.2019 г. е отменил допуснатото обезпечение за сумата над 3600 лв.

С определение № 3600/29.03.2019 г. съдът е прекратил производството по делото за претендираната главница над 3600 лв. до пълната претендирана сума в размер на 8712 лв. В срока по чл. 248 ГПК с молба вх. № 25380/16.04.2019 г. ответникът е поискал от съда да допълни прекратителното определение, като му присъди съразмерно сторените разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. По молбата е изразено становище от „Дерибеев“ ЕООД за неоснователност на същата, като е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ответника. С разпореждане от 30.04.20109 г.

2 съдът е постановил, че ще се произнесе по искането за допълване при окончателното приключване на делото.

С постановеното по делото решение № 260011 от 04.04.2025 г. първоинстанционният съд е осъдил ответника „Интер Проект“ ООД да заплати на ищеца „Дерибеев“ ЕООД парична сума в размер на 3600 лв., представляваща дължимо възнаграждение за изработване на проект по част Конструкции за обект Птицеферма за отглеждане на носачки до 38000 бр., находяща се в ***, *** I-153, ***, както и сумата от 1307 лв., представляващи съдебно деловодни разноски.

В срока по чл. 248 ГПК ответникът е отправил искане до съда да се произнесе по молбата му вх. № 25380/16.04.2019 г. за допълване на определение № 3600/29.03.2019 г., като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК му присъди направените в обезпечителното и в исковото производство разноски съразмерно с прекратената част от производството.

С обжалваното определение № 260079/03.07.2025 г., районният съд е допълнил постановеното по делото прекратително определение № 3600/29.03.2019 г., като е осъдил „Дерибеев“ ЕООД да заплати на „Интер Проект“ ООД разноски в производството в размер на 590 лв., съобразявайки своевременно направеното от ищеца „Дерибеев“ ЕООД възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че съдът при определяне размера на разноските, дължими на ответника съразмерно на прекратената част от исковата претенция, не е взел предвид направените от същия разходи в обезпечителното и в исковото производство. Съгласно т. 5 на ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. Правото на разноски в обезпечителното производство е обусловено кумулативно от положителния изход на това производство за претендиращия разноски и от разрешаване на спора по същество в исковото производство изцяло или частично в негова полза. В случая нито едно от тези условия не е налице, доколкото частната жалба на ответника срещу наложената в обезпечителното производство обезпечителна мярка е оставена без уважение, а исковото производство е приключило с уважаване на иска в предявения след частичното му прекратяване размер от 3600 лв. и осъждане на ответното дружество – жалбоподател. При това положение по силата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ответника не следва да бъдат присъждани направените от него разноски в заповедното и в исковото производство с оглед уважената претенция на ищеца.

Нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК дава възможност на ответника да иска присъждане на разноски при прекратяване на делото. Присъждането на разноски по правило е свързано със санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното производство. В случая ищецът е направил изрично волеизявление за оттегляне на иска по отношение на част от претендираната сума преди делото да е било насрочено за първо съдебно заседание и производството в тази част е прекратено от съда с определение.

3

Плащането на част от процесната сума е извършено от ответника преди подаването на исковата молба и доколкото същият с поведението си не е дал повод за завеждане на делото в тази му част, ищецът следва да понесе санкционните последици за разноските, направени от ответника до предприемането на съответното процесуално действие, съразмерно на прекратената част от делото. Ответникът още с отговора на исковата молба е поискал присъждане на разноските за производството, като е представил доказателства за сторени такива в размер на 2250 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Следователно на ответника се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК съобразно прекратената част на производството. При определяне на размера им следва да се обсъди своевременно направеното от ищеца възражение за прекомерност на разноските. В тази връзка приложение намира решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, в което е прието, че при направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е ограничен от определения в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа размер, тъй като същата предвижда определяне на размера на адвокатското възнаграждение единствено в зависимост от материалния интерес без да се отчита обема и сложността на свършената работа, което не винаги е справедливо и обосновано. Този размер подлежи на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая се касае за един сравнително несложен спор, по който е формирана трайна съдебна практика. Въпреки проведените множество заседания не са установявани допълнителни факти и обстоятелства, съответно обемът на събраните относими към спора доказателства не е значителен, доколкото многобройните отлагания са били продиктувани от невъзможността за изготвяне заключенията на вещите лица. Същевременно следва да се отчете, че материалният интерес по делото не е нисък, както и че процесуалният представител на ответника се е явявал в откритите съдебни заседания и е заемал активна защитна позиция.

Като съобрази конкретната фактическа и правна сложност на делото, както и цената на предявения иск, настоящият състав намира, че действително заплатения от дружеството размер на адвокатско възнаграждение от 2250 лв. е прекомерен, но неправилно е намалено възнаграждението до 1000 лв. С оглед цената на предявения иск и обема на осъществените от пълномощника на страната процесуални действия съдът намира за справедливо и съразмерно на положения от адвоката труд по конкретното дело възнаграждение в размер на 1170 лв.

На основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника „Интер Проект“ ООД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 690 лв. съразмерно на прекратената част от делото. По изложените съображения определението на първоинстанционния съд следва да бъде изменено в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за производството в размер на 590 лв., като бъде осъден ищеца „Дерибеев“ ЕООД да заплати на „Интер Проект“ ООД допълнително сумата от 100 лв. разноски за производството Така мотивиран, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 260079/03.07.2025 г., постановено по гр.д. № 12716/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта, в която е осъден „Дерибеев“ ЕООД, ЕИК: ***, да заплати на „Интер Проект“ ООД, ЕИК: ***, парична сума в размер на 590 лв., представляваща разноски в производството, като постановява:

ОСЪЖДА „Дерибеев“ ЕООД, ЕИК: ***, да заплати на „Интер Проект“ ООД, ЕИК: