Решение № 781 от 10.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 781 гр. Пловдив, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван М. Минчев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Административно наказателно дело № 20255330205012 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-004683/11.07.2025 г. на Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с което на В. К. О. с ЕГН ********** от гр. Пловдив ул. „Княз Богориди“ № 2 ет.5 е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.25 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДВП.

Жалбоподателят В. К. О. се явява лично в съдебно заседание и се представлява от упълномощен процесуален представител – адвокат – адв. Х.

Р. от АК Пловдив. Чрез жалбата и в съдебно заседание се иска отмяна на обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извършването на процесното административно нарушение. Твърди се недоказаност извършването на нарушение от санкционирания, аргументирано с наличие на съставени по административната преписка два протокола за ПТП с един и същ номер, съставени по повод едно и също пътнотранспортно произшествие между същите участници, но съдържащи различни данни 1 относно датата на настъпването му, както и се излагат доводи за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Претендират се разноски за процесуалното представителство от адвокат.

Въззиваемата страна Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Чрез писмено становище, се иска от съда да приеме жалбата като неоснователна и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Прави се и възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна за процесуално представителство от адвокат.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят В. К. О. от гр. Пловдив е правоспособен водач на моторни превозни средства от 2012 г. с придобити категории В, М, ВЕ и АМ.

На 06.06.2025 г. в гр. Пловдив на ул. „4-ти януари“ № 25а около 13:16 ч. възникнало пътнотранспортно произшествие /ПТП/ между два автомобила – „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ..., управляван от жалбоподателя В. О., и „Мерцедес Ц 220 Д“ с рег. ..., управляван от лицето С. А. С., при което ПТП били причинени леки материални щети по автомобилите. Лицето С. напуснала произшествието, поради което и жалбоподателят В.в подал жалба до Сектор „Пътна полиция“ Пловдив с искане за ангажиране отговорността на извършителя на произшествието. В жалбата си той посочил, че управлявания от него автомобил е бил в покой, когато бил ударен от автомобила управляван от другото лице.

В Сектор „Пътна полиция“ Пловдив била заведена преписка под № 103000-12332/2025 г., работата по която била възложена на свидетеля Й. К. – инспектор. На 10.06.2025 г. инсп. К. призовал в Сектор „Пътна полиция“ Пловдив лицата О. и С., разговарял с тях, сторили и визуален оглед на автомобилите им, въз основа на които възприятия изготвил протокол за ПТП с № 2025-1024-1113 от 10.06.2025 г., в който протокол като дата и час на установеното за извършено ПТП бил вписан 03.06.2025 г. в 13:16 ч., а времето 2 на изготвяне на протокола било записано, че е 10.06.2025 г. При описание на обстоятелствата на произшествието в протокола било записано при маневра, за да навлезе от крайпътен имот в движение по ул. „4-ти януари“, създава пречка и опасност за движещия се по улицата участник 2, вследствие на което двамата участници се сблъскват с автомобилите.

Спрямо жалбоподателя О. св. К. съставил акт – АУАН Серия АД № 191693/10.06.2025 г. за прието за извършено не на 03.06.2025 г. както е приел в Протокола за ПТП с № 2025-1024-1113 от 10.06.2025 г., а на 06.06.2025 г. административно нарушение по см. на чл.25 ал.1 от ЗДВП, състоящо се според описание на обстоятелствата на извършването му в управление на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ... при маневра, за да навлезе от крайпътен имот в движение по ул. „4-ти януари“, създава пречка и опасност за движещия се по улицата лек автомобил „Мерцедес“ с рег. ..., вследствие на което горепосочените автомобили се сблъскват, вписано било и след това „ПТП с материални щети“, без да се конкретизират по кое или пък и по двете МПС и какви са тези причинени материални щети. При предявяване на АУАН нарушителят по него вписал, че има възражения против констатациите по акта, че описаното не отговаря на действителността.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗДВП жалбоподателят О. подал писмени възражения против АУАН като изложил различни обстоятелства от вписаните в акта на станалото ПТП, като посочил, че бил спрял с автомобила си и бил ударен от другия водач.

Въпреки писмените възражения, административно-наказващият орган издал въз основа на материалите по административната преписка атакуваното НП № 25-1030-004683/11.07.2025 г., с което на В. К. О. било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за приетото за извършено към 06.06.2025 г. нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДВП на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДВП – размер конкретно фиксиран в приложената санкционна разпоредба. При излагане на обстоятелствата същите били вписани по идентичен начин както в АУАН Серия АД № 191693/10.06.2025 г.

На 07.08.2025 г. /след издаването на НП № 25-1030-004683/11.07.2025 г./ свидетелят К. изготвил докладна записка /л.19 от делото/ до Началника на Сектор „Пътна полиция“ Пловдив за това, че бил коригирал в АИС ПП данните по протокола за ПТП по преписка № 103 000-12332/2025 г., тъй като 3 бил според вписаното в докладната записка допуснал техническа грешка и вместо реалната дата на настъпване на ПТП 06.06.2025 г. били вписано в първоначално съставения протокол дата на ПТП 03.06.2025 г. Така за един и същи случай на ПТП по делото са налични два протокола, изготвени от един и същи издател св. К. с вписана една и съща дата на съставянето им – 10.06.2025 г. в 11:34 ч., но с различно съдържание относно датата на ПТП – 03.06.2025 г. и 06.06.2025 г.

Освен на жалбоподателя О. св. К. съставил АУАН и на лицето С. С. – за нея пък за прието за извършено нарушение по см. на чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДВП, по който акт било издадено Нп № 2501030-004405/02.07.2025 г. Това пък НП било обжалвано пред РС Пловдив и с Решение № 1158/08.10.2025 г. по АНД № 4499/2025 г. по описа на РС Пловдив ІХ н. с. НП било отменено.

Основния аргумент за отмяната бил недоказаност извършването на нарушение относно датата на възникване на ПТП – неясно дали е била 03. или 06. юни на 2025 г.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. К., АУАН Серия АД № 191693/10.06.2025 г., възражение, заверено копие на протокол за ПТП с № 2025-1024-1113 от 10.06.2025 г., в който протокол като дата и час на установеното за извършено ПТП бил вписан 03.06.2025 г. в 13:16 ч., заверено копие на протокол за ПТП с № 2025-1024-1113 от 10.06.2025 г., в който протокол като дата и час на установеното за извършено ПТП бил вписан 06.06.2025 г. в 13:16 ч., жалба, докладни записки, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед, съдебно решение, съпроводителни писма, актуална схема на организация на движение.

Съдът ползва като достоверни показанията на св. К. макар и същите да са изключително ограничени откъм възпроизведени релевантни с оглед на предмета на делото обстоятелства – месторабота, длъжност, авторство относно съставения АУАН и авторство относно съставени два протокола за ПТП с № 2025-1024-1113 от 10.06.2025 г., но с различно съдържание относно вписани в същите дата на ПТП, както и относно начин на въвеждане на промяна в данните по протоколи за ПТП. Същественото в показанията на св.

К. е заявената липса на спомен за случая и съответно липса на спомен за установената лична деятелност на лицето нарушител по АУАН и съответно 4 жалбоподател по делото О..

Съдът не може да ползва като годно писмено доказателство АУАН серия АД № 191693/10.06.2025 г., изготвен от св. К., доколкото съгласно чл.189 ал.2 от ЗДВП АУАН има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното, но по делото не се съдържан достатъчно докщазателства в подкрепа на вписаните обстоятелства на евентуално нарушение по см. на чл.25 ал.1 от ЗДВП, като напротив – съдържат се и такива, които разколебават констатациите по акта относно случилото се ПТП – и относно обстоятелства на ПТП и относно времето н извършването му. Налична е жалба, както и писмени възражения, при които се излагат различни от вписаните в АУАН обстоятелства на процесното нарушение в частност управлявания от О. автомобил да не е бил в движение, да е бил спрял, в покой и в такова състояние да е бил ударен от другия участник в ПТП лицето С., наличен е и протокол за ПТП с вписана дата на ПТП, т.е. и на евентуалното нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДВП, която да е 03.06.2025 г. – различна от датата по АУАН.

Съдът не може да цени като годно писмено доказателство и протокол за ПТП с № 2025-1024-1113 от 10.06.2025 г., съставен от св. К., доколкото по делото са налични два идентични като съдържание и дата на съставяне протокола под един и същи номер, но с различни вписани дати на установено ПТП.

С оглед на горното съдът прие, че по делото липсват достатъчно и категорични доказателства жалбоподателят В. К. О. да е извършил на 06.06.2025 г. в 13:16 ч. при управление на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ... нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДВП като при маневра за да навлезе в движението по ул. „4-ти януари“ в гр. Пловдив да е създал пречка и опасност за движещия се по улицата лек автомобил „Мерцедес“ с рег. ..., вследствие на което автомобилите да се сблъскат и да се причинят материални щети при ПТП. Недоказаността на обвинението в нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДВП налага и отмяна на обжалваното НП № 25-1030-004683/11.07.2025 г. изцяло като незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

С оглед на така очертания изход по делото – с отмяната на Наказателно 5 постановление № 25-1030-004683/11.07.2025 г. като незаконосъобразно, не следва да се присъждат разноски в полза на въззиваемата страна, а и такова искане не е направено от същата.

Относно направеното в съдебно заседание искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на санкционирания О. на направените от него разноски по делото с оглед така очерталия се изход на производството – при отмяна на атакуваното наказателно постановление, но и предвид направеното в съпроводително писмо молба-становище на Началник Сектор „Пътна полиция“ Пловдив възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски, същото искане се явява според съда частично основателно като следва да бъде уважено, но не в пълния претендират размер от 500 лева /255,65 евро/. Според чл.143 ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.“. В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат – от адв.

Х. Р. от АК Пловдив, като съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 04.11.2025 г. е било договорено възнаграждение в размер на 500 лева, изплатено в брой според изрично отбелязване в договора при сключването му. Налично е писмено възражение от насрещната страна по делото за съразмерност на претендираните разноски до минимално предвиденото в Наредба № 1/09.07.2004 г., което възражение следва да бъде споделено от съда. Този размер от 500 лева се явява според съдебния състав несъобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата вр. чл.36 от Закона за адвокатурата вр. чл.63д ал.2 от ЗАНН, а и със сложността откъм факти и право на самото дело, за което е оказана правна помощ от адвокат.