Решение № 11578 от 13.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 35879/2022
- Вид
- Решение № 11578
- Подписан
- 13.06.2024
- Състав
- ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 13, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 344, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 345, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 47 · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 11578 гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20221110135879 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от .. срещу ..., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сума в размер от 269,47 лв., представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено от него по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по л.а. Пежо 5008, с рег.№ ..., причинени вследствие преминаване на застрахованото МПС през необозначена и необезопасена неравност на пътното платно /дупка/ на 18.04.2021г. в гр. София, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 4.07.2022г. до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 18.04.2021г. в гр. София, при движение по бул. „Д-р Петър Дертлиев“, срещу паркинга на бл. 620А, л.а. Пежо 5008, с рег.№ ..., е попаднал в несигнализирана дупка на пътното платно, като в резултат от реализираното ПТП са били причинени щети по автомобила. За увредения автомобил е бил сключен договор за застраховка „Каско+“ при ищцовото застрахователно дружество по полица № ..., валидна към датата на ПТП, по която след подадено от собственика на МПС уведомление е била образувана щета № .... по повод настъпилото застрахователно събитие. Съгласно опис заключение и калкулация на щетата на застрахования било изплатено застрахователно обезщетение в размер от 146,47 лв. За извършения ремонт на автомобила ищецът заплатил на автосервиз и сумата от 56,16 лв. За репатрирането на автомобила с пътна помощ след процесното ПТП било 1 извършено и плащане в полза на СБА в размер от 43,20 лв. Ищецът поддържа, че отговорна за вредите е ответната община, тъй като ПТП е настъпило на пътен участък, чието поддържане е в правомощията на общината. Поради това твърди, че е придобил регресно вземане срещу ответника за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски за обработка на щетата. Въпреки отправената му покана ответникът не погасил задължението си по регреса. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита.
Претендира сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Излага съображения за недоказаност механизма на ПТП и настъпване на щетите по застрахования автомобил в причинна връзка със същото. Поддържа, че пътният участък по местонастъпване на ПТП е бил ремонтиран по възлагане от общината от трето лице – „София Зона три“ ДЗЗД, съгласно договор от 23.07.2019г., като видно от съставен Протокол № 506 от 08.04.2021г., и фактура № 0000000189 от 08.04.2021г., възложените ремонтни дейности са приключили, а сумата за ремонта – изплатена. Оспорва иска и по размер, като твърди, че платеното от ищеца застрахователно обезщетение е било определено по неясен начин и без да бъде отчетено овехтяването на увредените части от автомобила.
Навежда и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, като в тази връзка твърди, че същият в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП не е съобразил скоростта на движение с особеностите на пътната обстановка. По тези съображения моли за отхвърляне на иска и прави искане за присъждане на разноските по делото.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу възложителя на работа, при или по повод на която са причинени вредите.
Съгласно визираната норма основателността на предявения осъдителен иск при наведените от ищеца твърдения се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/ сключен със застрахователяищец договор за имуществена застраховка за процесното МПС с валидно застрахователно покритие към сочената дата на ПТП; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3/ плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя-ищец в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/ деликтна отговорност на ответника по отношение на увредения-застрахован, възникнала за него в качеството на възложител на работа при условията на чл. 49 ЗЗД: виновно противоправно деяние, осъществено от физическо лице - изпълнител на работата при или по повод 2 извършването й, в причинна връзка с което са причинени вреди в претендирания размер, и обуславящо отговорността на ответника правоотношение по възлагане на работата на прекия делинквент. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване.
Като доказателство по делото е приета комбинирана застрахователна полица № ..., която обективира сключен на 03.02.2021г. между застрахователя-ищец и „Бандени“ ООД договор за застраховка „Каско +“ за л.а. Пежо 5008, с рег.№ .... Полицата е надлежно оформена в изискуемата съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ писмена форма за действителност, като съдържа всички задължителни законови реквизити, регламентирани в чл. 345, ал. 1 КЗ. Видно от полицата, застраховката „Каско“ е с покритие по клауза Пълно Каско, като съгласно Раздел II от представените Общи условия на застрахователя, приложими към процесния договор и съставляващи част от съдържанието на застрахователното правоотношение, в кръга на покрити рискове по тази клауза са повреди, причинени от сблъскване с или удар от МПС и/или други физически тела, в това число ПТП, съгласно Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Доколкото не са изчерпателно уредени, в така очертаната категория вредоносни събития, съобразно указаните възможни причини за настъпването им, следва да се отнесе и самокатастрофа на застрахованото превозно средство вследствие преминаването му през препятствие на пътя по смисъла на пар. 6, т. 37 от ДР на ЗДвП – нарушаване целостта на пътното покритие /дупка/, което също съставлява ПТП съгласно дефиницията на пар. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, и каквато хипотеза не е предвидена сред изключените от застрахователното покритие рискове. В полицата е включена и застраховка „Помощ на пътя“, с покритие по клаузи „Премиум“ и „Чужбина“, като съгласно представените Общи условия на този вид застраховка същата осигурява асистанс услуги при повреда на застрахованото МПС, включително безплатното му транспортиране (пътна помощ). Застрахователният договор е сключен за срок от една година, с период на действие от 6.02.2021 г. до 5.02.2022г., и при уговорена застрахователна сума в размер от 43210 лв. Уговорена е застрахователна премия в размер от 1526,67 лв., платима еднократно, като видно от представена сметка за плащане по банков път, дължимата сума е платена от застрахования на 5.02.2021г. и застраховката е влязла в действие.
От събраните писмени доказателства се установява също, че на 20.04.2021г. до ищеца е подадено уведомление за щета от М. Г. Милнов, в качеството му на управител на „Бандени“ ООД, с твърдения за причинени по застрахования автомобил щети в резултат от ПТП, състояло се в гр. София, на бул. „Д-р Петър Дертлиев“, срещу паркинга до бл. 620А на 18.04.2021г. – в срока на осигурено по процесния договор застрахователно покритие, и с искане за изплащане на застрахователно обезщетение. В документа подателят е указал, че ПТП е настъпило при преминаване на управлявания 3 от него автомобил през дупка на пътното платно, пълна с вода. Като увредени детайли по автомобила са посочени дясна предна гума и джанта на гумата.
По повод декларираното застрахователно събитие при ищеца е образувана преписка по щета № ...., като видно от изготвените по същата доклади и описзаключение експерти на застрахователното дружество са констатирали увреда по дясна предна гума, налагаща подмяната й, и деформация по джантата на тази гума, като са оценили щетите на обща стойност 202,63 лв. От представено платежно нареждане от 7.06.2021г. се установява, че ищецът е заплатил в полза на „София Франс Ауто-ТСК София-2“ АД сумата от 56,16 лв. за извършените от посоченото дружество ремонтни дейности с указано основание за превода процесната щета, а от представеното платежно нареждане от 25.11.2021г. се установява, че ищецът е заплатил в полза на „Бандени“ ООД още 146,47 лв. със същото основание. Извършените плащания се установяват и от приета по делото съдебно-счетоводна ескпертиза, която дава заключение, че сметките на получателите са заверени с преведените от ищеца суми.
Представено е и платежно нареждане от 2.06.2021г. за извършено от ищеца плащане в полза на УС на СБА на сумата от 41548,68 лв. за извършени услуги „Пътна помощ“ по фактура № 1020001801/25.05.2021г., приета по делото, ведно с опис към нея, включващ и услуга за репатриране на процесния автомобил във връзка с процесната щета и начислена за това сума от 43,20 лв. без ДДС или 51,84 лв. с ДДС.
Така извършеното плащане се потвърждава и от заключението на приетата съдебносчетоводна ескпертиза.
Спорът между страните по делото е концентриран върху това настъпило ли е твърдяното от ищеца ПТП по описания от него механизъм, както и дали репарираните по застраховката вреди са възникнали в причинна връзка с ПТП, реализирано по този начин.
За установяване на спорните обстоятелства по делото са събрани гласни доказателства и е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза.
Разпитаният по делото свидетел М. М. дава показания, че е участвал като водач на процесния автомобил в ПТП, за което е подал уведомление за процесната щета до застрахователя-ищец. Посочва, че ПТП е настъпило в резултат от попадане на управлявания от него автомобил в дупка на платното за движение. Излага, че по време на инцидента валял силен дъжд и при потегляне попаднал в дупката, която била пълна с вода, поради което не я забелязал своевременно. Движел се с много ниска скорост.
Изяснява, че дупката не била сигнализирана, в пътния участък нямало знаци, указващи, че има препятствия по пътя. Вследствие на ПТП била спукана дясна предна гума. Опитал се да смени гумата, но не успял, затова извикал пътна помощ, тъй като не могъл да придвижи автомобила на собствен ход.
Така събраните свидетелски показания са дадени от незаинтересовано от изхода 4 на делото лице, като доколкото свидетелят е пряк участник в процесното ПТП, показанията му възпроизвеждат непосредствено възприети от него обстоятелства.
Като съобразява това и като преценява, че показанията са достатъчно конкретни, ясно и последователно изложени, както и не се опровергават от останалия доказателствен материал по делото, съдът кредитира същите като достоверни и приема въз основа на тях, че процесният автомобил е самокатастрофирал вследствие преминаване през дупка на платното за движение. Ответникът не твърди, нито е ангажирал доказателства за налична сигнализация за установените неравности по пътя, поради което съдът приема въз основа на свидетелските показания да се доказва и това, че участъкът с нарушена цялост на пътната настилка, където се е състояло ПТП, не е бил обозначен с пътен знак или по друг подходящ начин.
В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че при липсата на съставен официален документ – протокол за ПТП същото остава недоказано. Процесното ПТП не попада в хипотезите по чл. 125 ЗДвП, при които се изисква службите за контрол на МВР да посетят задължително мястото на произшествието, поради което обстоятелствата по настъпването му подлежат на установяване в процеса с всички други допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства.