Решение № 91 от 25.02.2026, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 511/2026
- Вид
- Решение № 91
- Подписан
- 25.02.2026
- В сила
- 05.03.2026
- Състав
- Марина Христова Христова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5,ал.1,т.5 и ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5,ал.1,т.5 и ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9,ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9,ал.5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 127,ал.1 или 2 · Семеен кодекс
- чл. 127,ал.1 или 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 91 гр. Ямбол, 25.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20262330100511 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 8, т. 1 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по повод на подадена молба от Т. Т. С. - лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Т. С. К. , за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителите домашно насилие от страна на С. Д. К.– лице , с което първата молителка е живяла на семейни начала и баща на втория молител.
В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които са извършени твърдените актове на насилие. Сочи се, че 28.01.2026 год. между Т. С. и ответникът възникнал конфликт във връзка с тяхното общо дете. Около 17,10 часа ответникът в присъствието на майката на молителката и малолетното дете упражнил физическо насилие над С. , като я стиснал силно за ръката, извел я от къщата, нанесъл й удари, съпроводени с обиди и заплахи. По късно ответникът заедно с майка си си тръгнал , а около 20,00 часа се върнал и започнал да крещи искал молителката да излезе навън, което наложило да бъде подаден сигнал на тел. 112 , посетен от органите на МВР. Претендира се за издаване на заповед за незабавна защита, т.к. актът на домашни насилие не бил еднократен, а агресия ответникът проявявал и в миналото.
След няколко дни ответникът уведомил ищцата, че работи в гр. С. и тя се върнала да живее при майка си.
Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал.
3 от ЗЗНД.Представени са и други писмени доказателства, както и са ангажирани доказателствени искания.
В съдебно заседание молбата се поддържа от ищцата Т. С. и процесуалния представител на двамата ищци.
Ответникът се явява лично, не изразява становище по молбата и не ангажира 1 искания.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 10 от ЗЗДН, т.к. се твърди, че актовете на домашно насилие са осъществени на 28.01.2026 год., пред родово и местно компетентен съд.
От представеното копие от Удостоверение за раждане и изготвените по реда на чл. 9,ал.5 от ЗЗДН справки се установява, че ответникът е баща, а ищцата майка на ненавършилия пълнолетие ищец Т. С. К., род. на ******* год.
От служебно изготвените справки за съдимост е видно, че ищцата С. не е осъждана, а ответникът К. е осъждан многократно за престъпления от общ характер.
Представено е СМУ от 30.01.2026 год. видно от което при преглед на ищцата С. са били установени увреждания в областта на тялото , които добре отговарят да са получени по време и начин съобщен от самата освидетелстваната.
По делото е изискана и приета справка от НС 112, видно от която на 28.01.2026 год. в 19,50 часа са подадени сигнали от лица представили се като В. К. и Б. Н..
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелката К. – майка на първата ищца и баба на втория ищец, която излага подробно как е протичал съвместния живот на страните до раздялата им на 07.01.2026 год. Посочва, че ответникът отправял заплахи по телефона, както към ищцата, така и към родителите й. На 28.01.2026 год. ответникът потърсил ищцата по телефона, с цел да вземе общото им дете, като последната била против, т.к. детето боледувало и се възстановявало. В последствие влязъл в дома им вероятно през оградата. Взел детето, в последствие го оставил и издърпал Т. навън. Свидетелката не била пряк свидетел на случилото се на двора, но в един момент дъщеря й започнала да крещи, че ответникът я ударил и да вика лекар. По някое време дошъл и бащата на ищцата. Около 19 часа С. се върнал до пътната врата и започнал да крещи , разбил вратата с крак, счупил стол. В това време свидетелката отново се опитвала да разсее детето, за да не разбере какво става. Тогава сигнализирали на тел. 112, домът им бил посетен от полиция. По съвет на органите на реда си събрали багажа и една седмица не спали в дома си.
Ответникът заминал да работи в С.. Оттогава свидетелката не била чувала заплахи за живота и здравето на ищцата. Не бил възпрепятстван да вижда детето, когато се прибере. Посочва и, че бащата не е упражнявал пряко физическо или психическо насилие над детето, но когато тръшкал майката пред него то започвало да се притеснява и да пъшка.
Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка , във фактическо съпружеско съжителство, или интимна връзка.
Съгласно правната доктрина домашното насилие е съставомерен акт, подобен на престъплението и неговата противоправност е изрично и изчерпателно очертана в 2 закона. То може да бъде: физическо насилие – да е насочено към причиняване на смърт, телесна повреда, увреждане на здравето; сексуално насилие – изнасилване, блудство; психическо насилие – причиняване на депресия и друго психическо заболяване, насаждане на страх, омраза, отчуждение от социалната среда; емоционално насилие – предизвикване на отрицателни емоции; икономическо насилие – отказ да се предоставят финансови средства, които се следват и от които се нуждае насилваното лице, използване на икономическа принуда, за да се държи в подчинение едно лице и да се принуждава да извършва или неизвършва нещо, неправомерно изразходване на активите на имуществото му; опит за физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие; принудително ограничаване на личния живот – забрана да се среща с определени хора, да учи, да спортува, да посещава културни мероприятия; принудително ограничаване на личната свобода – заключване, заплаха да излиза навън; принудително ограничаване на другите лични права на засегнатото лице – например, да се облича по определен начин, да слуша или чете определени произведения, да общува с определени хора; някои от изброените действия, извършвани върху друго лице в присъствие на дете.
В настоящия случай съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че е налице осъществено по отношение на молителката Т. С. физическо и психическо насилие , изразяващо се в отправяне на заплахи и обиди по телефон и лично в дома й, както и нанасяне на удари по тялото, като пряк свидетел на част от действията е бил молителят Т. К. ,т.е. спрямо него е било осъществено психическо насилие.
В процесния случай декларацията по чл.9,ал. 3 от ЗЗДН , на осн. чл. 13,ал.3 от същия закон може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита. Същата се подкрепя в пълна степен от събраните по делото писмени и гласни доказателства, последните ценени по реда на чл. 172 от ГПК.
При установеността на извършеното домашно насилие на процесната дата, следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира защитата на молителите. Съдът намира, че следва да бъдат наложени мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН по отношение на молителката Т. С. за срок от девет месеца .
При преценката си съдът отчете както се посочи по-горе , че спрямо същата е осъществявано и физическо насилие, доказателствата установяващи да е налице системност в поведението на ответника, изключителната дързост в поведението на последния. По отношение на молителя Т. К. като отчете конкретиката на настоящия казус, вкл. изключително ниската възраст на детето и безспорно доказания факт, че нито на процесната дата , нито преди това същото е било пряка жертва на домашно насилие , а единствено е ставало свидетел на конфликтите между родители си , съдът счита, че адекватната мярка за защита от това домашно насилие следва да бъде единствено въздържане от извършване на домашно насилие спрямо детето.
С оглед изявленията на страните , че общуват по Вайбър по повод на детето и, за да не бъде прекъсната връзката му с бащата,съдът приема, че в случая е неподходящо и не е в интерес на малолетното дете спрямо отглеждащия го родител да бъде налага и мярката по т.4 . Същевременно и предвид липсата на твърдения и доказателства да е налице висящо производство по чл. 127,ал.1 или 2 от СК, съдът счита, че следва да извършва служебна преценка относно налагането на мярката по чл.
5,ал.1,т.5 и ал. 4 от ЗЗДН, като определи временно местоживеене на детето при неговата майка и законен представител за срок от девет месеца.
Горните мерки съдът намира за справедливи и съответстващи на степента на тежест на извършеното като при съобразяване на примерните критерии по ППЗЗДН, 3 съдът приема,че в процесния случай е налице средно ниво на риск.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН , в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 12, 78 евро.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.7 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от ЗЗДН, Ямболският районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита на Т. Т. С., ЕГН ********** - лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Т. С. К., ЕГН ********** срещу осъществено спрямо тях домашно насилие от страна на С. Д. К., ЕГН ********** , КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА С. Д. К. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Т. Т. С. и Т. С. К..
ЗАБРАНЯВА на С. Д. К. да приближава Т. Т. С., жилището, местоработата и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м. за срок от девет месеца.
Определя на осн. чл. 5,ал.1, т.5 от ЗЗДН временно местоживеене на детето Т.
С. К., ЕГН ********** при майката Т. Т. С., ЕГН ********** , на адрес – гр. Я.
******* за срок от девет месеца.
ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на Ямболския районен съд в размер на 25 лв./12,78 евро/.
Да се издаде служебно изпълнителен лист за присъдената държавна такса.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава С. Д. К., ЕГН ********** , че при неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР – Я..
Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седемдневен срок , считано от 25.02.2026 год.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4