Решение № 26 от 09.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора И. Вл. А. като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Наказателно дело за възобновяване № 20251000601374 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Постъпило е искане от защитник на осъдения М. Ф. И. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 310/2024 г. на Районен съд Ихтиман. В искането се излагат доводи за допуснати при постановяване на решението по посоченото производство съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на определеното наказание.

Предлага се да бъде възобновено производството, като бъде отменена постановената по делото присъда и подсъдимият бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане.

В съдебното заседание на Апелативния съд защитникът на осъдения М. И. поддържа искането за възобновяване на делото по изложените в него съображения. Счита, че обвинителният акт, с който е повдигнато обвинението 1 пред районния съд, не съответства на процесуалните изисквания, тъй като не конкретизира съответната форма на изпълнителното деяние по чл. 281 от НК, като не е уточнена в необходимата степен и фактическата обстановка, при която се твърди, че е извършено това деяние, включително и времето и мястото на извършването му, което е ограничило реализирането на правото на защита на осъдения. Поддържа и че осъдителната присъда почива на неподкрепено от събраните по делото доказателства предположение за съпричастност на осъдения към инкриминираното деяние. Излага доводи и за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, които са опорочили съответните доказателствени източници.

Поддържа и съображенията в искането за несъставомерност по смисъла на чл.

281 НК на вмененото деяние, предвид препращането в квалификацията на обвинението към чл. 18, чл. 8 и чл. 19 от Закона за чужденците в България, които не съответстват на установената по делото фактическа обстановка.

Моли да бъде уважено искането за възобновяване на наказателното производство и оправдаване на осъдения или за връщане на делото на първоинстанционната прокуратура.

Представителят на Апелативна прокуратура – София пледира да бъде оставено без уважение искането за възобновяване на наказателното производство. Счита, че първоинстанционният и въззивният съдебни състави са изпълнили надлежно задълженията си при установяване на относимата фактическа обстановка и проверка на събраните по делото доказателства.

Поддържа, че въззивният съд е извършил в съответствие с възложените му от закона правомощия цялостна проверка на първоинстанционната осъдителна присъда и е дал отговор на направените от защитата на подсъдимия оплаквания. Според представителя на прокуратурата по делото по категоричен начин е установено, че осъденият е извършил от обективна и субективна страна деянието, за което му е повдигнато обвинение, като наложеното наказание не е несправедливо, поради което и не са налице основания за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влезлите в сила съдебни актове, постановени в хода на същото производство.

Осъденият М. Ф. И. поддържа искането за възобновяване на наказателното производство и моли да бъде постановено справедливо решение по така направеното искане.

2

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в искането за възобновяване‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Искането за възобновяване е допустимо по силата на чл. 422, ал. 1, т.

5 от НПК. То е подадено от процесуално легитимираната страна, в законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, като се иска възобновяване на акт от кръга на посочените в чл. 419, ал. 1 от НПК. В искането се излагат доводи в подкрепа на основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

В искането за възобновяване се сочат основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК – за противоречие на осъдителната присъда с материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на наказателното производство и за несправедливост на наложено наказание „лишаване от свобода“.

Настоящият съдебен състав намира, че доводите в полза на сочените основания за възобновяване не могат да бъдат споделени.

С Присъда № 8 от 09.05.2025г., постановена по НОХД № 310/2024 г., Районен съд - Ихтиман е признал М. Ф. И., ЕГН ********** за виновен в това, че на 15.12.2021 г., около 23.00 ч., на първокласен път - ПП-1-8 в землището на гр. Ихтиман, обл. Софийска, с цел да набави за себе си имотна облага пари, противозаконно е подпомогнал, като е транспортирал 7 /седем/ чужденци от афганистански произход, като следва: И. А./ I. A./ на 18 г., Т. М.

/T. M./ на 19 г., Б. А. /B. A./ на 18 г., Н. Я. /N. Y./ на 29 г., С. Х. /S. K./ на 20 г., Б.

М. /B. M./ на 21 г. и О. Я. /O. Y./ на 18 г., всички родени в и граждани на Афганистан, да преминават в страната в нарушение на закона - чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ и чл.19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, като деянието е извършено по отношение на повече от едно лице, както и чрез използване на моторно транспортно средство – лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“, с рег.№ 3

******** - престъпление по чл. 281, ал. 2 , т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 (ред.ДВ, бр. 84 от 2021 г.) от НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца и „ГЛОБА“ в размер на 2 500 лв. Районният съд е определил е на основание чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС първоначален „Общ режим“ на така определеното наказание „Лишаване от свобода“.

По жалба на защитник на М. Ф. И. срещу така постановената присъда е било образувано ВНОХД № 636/2025 г. на Окръжен съд София, което е приключило с решение от 13.10.2025 г., с което присъдата на Районен съд Ихтиман е била потвърдена.

Настоящият съдебен състав счита, че на първо място следва да разгледа поддържаните в искането за възобновяване и в откритото съдебно заседание от защитата на осъденото лице доводи за допуснати в хода на наказателното производство съществени процесуални нарушения, които са си изразявали в несъответствие на обвинителния акт с процесуалните изисквания и ограничаване по този начин на правото на защита на осъдения, постановяване на осъдителната присъда на предположения и основаването на същата присъда на негодни доказателствени източници.

Неоснователно е оплакването на защитата на осъденото лице за несъответствие на обвинителния акт с изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК. В обстоятелствената част на обвинителния акт по достатъчно ясен и последователен начин са описани фактическите обстоятелства, които са били основание за повдигане на обвинението, формулирано в диспозитива на същия акт.

В обстоятелствената част на обвинителния акт фактически твърдения, че осъденото лице е предприел пътуване с управлявания от него автомобил до полуразрушена къща, в която са се намирали влезли на територията на страната не през установените за това места седем граждани на Афганистан; че осъденият е качил в управлявания от него автомобил същите чужденци и по време на управление на автомобила по първокласен път 1-8, се е разминал с полицейски автопатрул; че на служителите на МВР от автопатрула направило впечатление, че автомобилът е претоварен, поради което обърнали и се опитали да го настигнат, за да извършат проверка; че осъденият не се подчинил на подадената от полицейския автомобил звукова и 4 светлинна сигнализация, като увеличил скоростта на управлявания автомобил и навлязъл в гр. Ихтиман и оттам се насочил по пътя към с. Стамболово; че след като успял да излезе от полезрението на полицейския автопатрул и напуснал гр. Ихтиман, осъденият спрял управлявания от него автомобил, накарал намиращите се в него афганистански граждани да слязат и им обяснил с жестове, че се ще върне да ги вземе, след което заснел видео, на което да се виждат; че след това се придвижил с автомобила до с. Стамболово и паркирал пред дома на свид. П. С., където започнал да хвърля сняг по регистрационния номер и след въпрос на свид. С. какво прави, осъденият се опитал да избяга, но по оставените следи в снега бил настигнат и задържан от междувременно пристигналите в с. Стамболово до паркирания от него автомобил полицейски служители. Така изложените фактически обстоятелства по последователен и подробен начин отразяват действия на осъденото лице, които от обективна и субективна страна покриват признаците на състава на престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от HK. Не са основателни поддържаните от защитата на осъдения доводи, според които така изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически твърдения не индивидуализирали в достатъчна степен инкриминираното деяние. Сред изложените във фактическата част на обвинителния акт обстоятелства са действия на осъдения по оказване на конкретна помощ на 8 афганистански граждани да се придвижат на територията на България, като ги е взел от намираща се на неустановено място полуразрушена къща и ги е превозил до мястото, намиращо се между гр. Ихтиман и с. Стамболово, където ги е оставил, след като е успял да се откъсне от полезрението на опитващите се да го спрат полицейски служители. В обстоятелствената част на обвинителния акт са описани в достатъчен за адекватно реализиране на правата на осъденото лице да разбере в извършване на какво е обвинено и да се защити установените по доказателствата по делото факти за това къде е бил забелязан от полицейския автопатрул управлявания от осъдения автомобил, в който са се намирали качените преди това чужденци, в коя посока се е движил, след като е бил последван от полицейския автомобил със съответните звуков и светлинен сигнал, през кое населено място е преминал и преди кое друго населено място е спрял и оставил там осемте афганистански граждани.

В обстоятелствената част на обвинителния акт, противно на поддържаното в искането за възобновяване, са посочени и съответните 5 фактически твърдения, съответстващи на елементите от състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение, каквито са противозаконността на действията по транспортиране на чуждестранните граждани на българска територия и преследваната користна цел при осъществяване на тези действия. В обвинителния акт са изложени фактически обстоятелства по преминаване на границата на Република България от страна на осемте чуждестранни граждани не през установените за това гранични пунктове и без наличието на съответни документи за навлизане и престой в страната, които обстоятелства сочат незаконността на тяхното придвижване във вътрешната територия по смисъла именно на чл. 8, ал. 1 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, респективно и противозаконността на инкриминираните действия на подсъдимия по подпомагане на част от това придвижване. Изложените в обвинителния акт обстоятелства за мястото, на което осъденият е качил в автомобила чуждестранните граждани; за реакцията му при подадените звукови и светлинни сигнали от последвалия го полицейски автомобил на неподчинение на тези сигнали и избягване от полезрението на полицейските служители; за оставянето на превозваните чужденци на място, където той им е дал уверение, че ще ги вземе по-късно; за оставянето и на автомобила на улица в с. Стамболово, покриването на регистрационния номер със сняг и отдалечаването от същото място, съответстват на повдигнатото обвинение, че инкриминираните действия са били извършени при съзнаване от страна на осъдения на противозаконността им. В обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени и конкретните действия на осъденото лице, които обосновават и обвинението, че деянието е извършено при преследване на користна цел – получаване на парична сума за транспортирането на чуждестранните граждани.